Решение № 232 от 15.10.2020, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

Номер 232

15.10.2020 г.

Град С.З.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – С.З.

I Граждански състав

На 15.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай И. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20205500503116 по описа за 2020 година

Производството се води по реда на чл.435, ал.2, т.6 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по жалба на В. В. К. от гр.С.З. – длъжник в производството по изп.д.№ 20158700400048 по описа на ЧСИ И.С., с рег.№ 870 на КЧСИ и район на действие при СтОС, срещу постановление за отказ за прекратяване на изпълнителното производство.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното постановление за отказ е незаконосъобразно, като излага съображения, че изпълнителният лист, въз основа на който е било образувано делото, не следва да има сила спрямо него, т.к. е бил осъден за задължение като ЕТ „В.В.К.“, а още преди постановяване на решението-изпълнително основание търговското предприятие на едноличния търговец е било прехвърлено на друго лице.

Предвид това счита, че към датата на образуване на изпълнителното производство същото е било образувано срещу заличен търговец, а освен това е налице и изтекла абсолютна погасителна давност.

Претендира отмяна на отказа за прекратяване.

В законоустановения срок от насрещната страна е подадено възражение, с което жалбата е оспорена като неоснователна.

В писмените си мотиви по реда на чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ И.С. изразява становище за неоснователност на жалбата.

След запознаване със становищата на страните и обясненията на съдебния 1 изпълнител, въз основа на представените доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От материалите по приложеното копие на изп.д.№ 20158700400048 по описа на ЧСИ И.С. се установява, че изпълнителното производство е било образувано на 30.03.2015 г. по молба на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, понастоящем Агенция за публичните предприятия и контрол, срещу длъжника В. В. К. в качеството му на ЕТ „В.В.К.“, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 29.03.2005 г. по т.д. № 762/2003 г. по описа на Старозагорски окръжен съд, за сумата от 1 386 279 лв. - главница, 82 631,60 лв. – мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.12003 г. до изплащане на вземането, 100 лв. – разноски по делото.

Покана за доброволно изпълнение е била връчена на В. В. К. на 14.05.2015 г., а на 24.08.2020 г. му е била връчена призовка за принудително изпълнение- насрочен на 27.08.2020 г. опис на движими вещи, находящи се в жилището му.

На датата на получаване на призовката за принудително изпълнение В. В. К. е подал молба до ЧСИ И.С. с искане за прекратяване на изпълнителното производство срещу него, като е изтъкнал основанията, посочени и в жалбата, която е предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съдебният изпълнител е връчил молбата на взискателя за становище, а на 10.08.2020 г. е постановил обжалвания отказ за прекратяване, като е приел, че не е налице правно основание за прекратяване, т.к. на основание чл.15, ал.3 от ТЗ прехвърлителят на търговското предприятие отговаря солидарно с правоприемника, а досежно давността е приел, че липсва произнасяне от съд в тази насока.

Постановлението е било съобщено на В. В. К. на 11.08.2020 г., а на 17.08.2020 г. той е депозирал жалбата, която е предмет на разглеждане в настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, т.к. е редовна, подадена е от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, в предвидения в закона срок за обжалване.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:

Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са предвидени изчерпателно в разпоредбата на чл.433, ал.1 т.1-т.8 от ГПК, а жалбоподателят не е обосновал наличието на нито едно от тях, което от своя страна да обуслови незаконосъобразността на постановения от съдебния изпълнител отказ.

2

В частност не са налице хипотезите на обезсилване на изпълнителния лист или отмяна с влязъл в сила съдебен акт на постановеното по т.д. № 762/2003 г. по описа на Старозагорски окръжен съд решение.

Изтъкнатите в жалбата, а и пред съдебния изпълнител, съображения за постановяване на решението по делото след прехвърлянето на търговското предприятие на ЕТ „В.-В.К.“ на друго лице не обуславят незаконосъобразност на образуваното срещу жалбоподателя изпълнително производство, т.к. субективните предели на силата на пресъдено нещо и на изпълнителната сила на влязлото в сила съдебно решение не могат да бъдат ревизирани от съдебния изпълнител или от съда в производството по гл.ХХХІХ от ГПК.

Тези основания могат да бъдат изтъкнати от жалбоподателя в производство по гл.ХХІV от ГПК за отмяна на влезли в сила решения, а при евентуалното им уважаване би се стигнало до хипотезата на чл.433, ал.1 т.4 от ГПК – отмяна с влязъл в сила съдебен акт на актът, въз основа на който е бил издаден изпълнителният лист.

Съдебният изпълнител ще има правомощието да прекрати изпълнителното производство едва когато му бъде представен подобен влязъл в сила съдебен акт за отмяна на постановеното по т.д. № 762/2003 г. по описа на Старозагорски окръжен съд решение.

По идентичен начин стои и въпроса с позоваването от длъжника на изтекла в негова полза погасителна давност.

Позоваването на изтеклата погасителна давност следва да стане пред съда в исковото производство, а не пред съдебния изпълнител, който няма призната от закона компетентност служебно да зачита давност.

При наличието на съдебно решение, с което се признава, че вземането, за което е бил издаден изпълнителният лист, е погасено по давност, ще е налице хипотезата на чл.433, ал.1 т.3 от ГПК и едва след представянето на такова решение на съдебния изпълнител, последният ще има правомощието да прекрати изпълнителното производство.

С оглед на изложените съображения се налага извода, че постановеният от ЧСИ И.С. отказ за прекратяване на изпълнителното производство е законосъобразен, поради което жалбата на В. В. К. следва да бъде оставена без уважение.

Водим от изложените мотиви и на основание чл.437, ал.4 от ГПК Старозагорски окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ

УВАЖЕНИЕ жалбата на В. В. К. от гр.С.З. – длъжник в

3 производството по изп.д.№ 20158700400048 по описа на ЧСИ И.С., с рег.№ 870 на КЧСИ и район на действие при СтОС, срещу постановление от 10.08.2020 г. за отказ за прекратяване на изпълнителното производство.

Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4