Решение № 677 от 10.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 677 гр. София, 10.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

ЙОАНА М. ГЕНЖОВА

Яна Борисова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20211100512112 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 8.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 33203/ 2020 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 155 състав, по предявени от „Т.С.” ЕАД- гр. София установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че Г. Й. М. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.” ЕАД- гр. София /ЕИК *******/ сумата 3 204.72 лева- главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец януари 2017 г. до месец април 2019 г., ведно със законната лихва, считано от 20.02.2020 г. до окончателното й изплащане, и сумата 214.99 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2017 г. до 12.02.2020 г., като исковете са отхвърлени: относно главницата за топлинна енергия- за горницата над сумата 3 204.72 лв. до първоначално претендирания размер от 3 233.50 лв. и за периода от м. май 2016 г. до м. декември 2016 г., като погасени по давност, относно таксата за дялово разпределение- за сумата 22.32 лв. /за разпределение на топлинна енергия за периода от м. май 2016 г. до м. април 2019 г./, и относно лихвите за забава върху таксата за дялово разпределение- за сумата 3.54 лв. /лихви за периода 1.10.2017 г.- 12.02.2020 г./, като неоснователни. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата Г. М. е осъдена да заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД сумата 117.61 лв.- разноски за заповедното производство /гр.д.№ 9165/ 2020 г. на СРС, 155 с-в/, и сумата 699.56 лв.- разноски за първоинстанционното производство. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Т.С.” ЕАД 1 е осъден да заплати на адв. И. Н. сумата 473.20 лв.- адвокатско възнаграждение за исковото производство по „чл.36, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА“, и сумата 351.60 лв.адвокатско възнаграждение за заповедното производство по „чл.36, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА“.

Постъпила е въззивна жалба от Г. Й. М. /ответница по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която е призната дължимостта на горепосочените сумиглавница и лихви за забава, и в частта относно присъдените на ищеца разноски, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата на ответницата и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице- помагач на ищеца- „Б.“ ООД- гр. София не изразява становище по повод жалбата на ответницата.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното обжалваната част. първоинстанционно решение е валидно и допустимо-в

По същество решението на СРС е частично неправилно и следва да бъде отменено относно признатата дължимост на сумата 535.61 лв.главница, представляваща стойност на топлинна енергия, дължима за периода до м.12.2016 г.

/вкл./, и на сумата 214.99 лв.- мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 15.09.2017 г.- 12.02.2020 г., както и в частта относно съразмерно присъдените на ищеца разноски.

В останалата обжалвана от ответницата част- относно признатата от СРС дължимост на сумата 2 669.11 лв.- главница /стойност на топлинна енергия/, решението на СРС като правилно следва да бъде потвърдено.

2

Основателността на предявените по делото искове е предпоставена от установяване пасивната материално- правна легитимация на ответницата да отговаря по същите. Ищецът основава претенциите си към ответницата Г. М. на твърдението, че е собственик на процесния имот, представляващ апартамент № *******- гр. София, с абонатен № 173107, в който доставял топлинна енергия за битови нужди през периода м.05.2016 г.- м.04.2019 г., в която връзка представя легитимационен документНотариален акт за продажба на недвижим имот № 66/ 25.07.1994 г. на софийски нотариус, от който се установява, че през 1994 г. ответницата е придобила в качеството на купувач правото на собственост върху процесния апартамент.

Действащата през процесния период нормативна уредба предвижда две алтернативни основания, при които възниква договорно отношение за продажба на топлинна енергия- писмен договор по чл.149 ЗЕ или наличие на право на собственост или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сградаетажна собственост- чл.153, ал.1 ЗЕ. Нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Тези хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топло-снабден имот няма сключен писмен договор /чл.149 ЗЕ/, явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения.Сключването на писмен договор при условията на договорна автономия /чл.8 и чл.9 ЗЗД/ е приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост. При наличието на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали освен страната по така възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота.

В случая според доводите във въззивната жалба по делото не е безспорно установено, че през посочения в исковата молба период ответницата и ищцовото дружество са били обвързани от валидно договорно правоотношение, основано на валидно сключен помежду им договор за доставяне на топлинна енергия. Налице е доказателство /посочено по- горе/, легитимиращо ответницата Г. М. като собственик на процесния апартамент, като няма твърдения, нито данни по делото придобитото от нея вещно право да е било отчуждено или погасено преди или през процесния период.

Такова насрещно доказване от страна на ответницата не е проведено по делото.

3

Следователно през процесния период ответницата М. е била собственик на имота и в това си качество е била и потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ.

Установено е следователно наличието на облигационно договорно правоотношение между ищеца и ответницата М. през процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, което е достатъчно основание за доказване на иска по основание.

Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно- в жилището на ответницата, е от значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му- съгласно чл.162 ГПК. В случая относно обема на доставената в процесния топлоснабден имот топлинна енергия и нейната стойност са събрани релевантни доказателства /извлечения, индивидуални справки/ и е изслушана съдебнотехническа експертиза, чието експертно заключение е прието като неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като обективно дадено, поради което и дължимото относно размера на главния иск доказване е проведено от страна на ищеца.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че част от процесните главни вземания- предмет на предявения от „Т.С.” ЕАД установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, не са дължими, поради частична основателност на заявеното от ответницата правопогасяващо възражание за давност по чл.111, б.„в” ЗЗД, при съобразяване на обстоятелството, че давността е прекъсната на 20.02.2020 г., когато е подадена исковата молба по делото. Неправилна е, обаче, преценката на първоинстанционния съд относно размера на погасените вземания, тъй като не е съобразено обстоятелството, че сумата по първата обща фактура, съставена на 31.07.2017 г., на стойност 1 038.38 лв. общо, включва задължения за периода м.05.2016 г.- м.12.2016 г., възлизащи на общо 535.61 лв. /или 564.39 лв. с включена сума от 28.78 лв., за която СРС е приел, че е в погасителна давност/, които са погасени по давност- съгласно чл.111, б."в" ЗЗД и Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/ 2011 г. на ОСГТК на ВКС. Тъй като главничните вземаения, възникнали до края на м.12.2016 г., са погасени по давност с изтичането на специалния тригодишен давностен срок по чл.111, б."в" ЗЗД, неправилна е преценката на първоинстанционния съд относно техния размер, при незачитане на обстоятелството, че с общата фактура от 31.07.2017 г. е определена ликвидността на вземания, които са възникнали до края на предходния отоплителен сезон, вкл. вземанията за периода до м.12.2016 г., чиято стойност според приетото като неоспорено от страните заключение на съдебно- техническата експертиза възлиза на 564.39 лв. или 535.61 лв. без признатото от СРС за погасено по давност вземане от 28.78 лв.

При това положение искът за признаване дължимостта на сумата 535.61 лв.- 4 главница, представляваща стойност на доставена в процесния имот през периода м.05.2016 г.- м.12.2016 г. топлинна енергия, е основателен и неправилно е отхвърлен с обжалваното решение. В останалата част относно главницата от 2 669.11 лв.стойност на потребена топлинна енергия, искът на „Т.С.“ ЕАД като основателен правилно е уважен, като е призната дължимостта на това вземане на основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от 20.02.2020 г.- датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК, до окончателното изплащане на сумата.

Останалите наведени в жалбата на ответницата доводи за неправилност на решението в горепосочената част са неоснователни и не могат да доведат като краен резултат както до отхвърляне на иска за процесните главнични вземания /стойност на топлинна енергия/, така и до намаляване на техния размер.

Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че следва да бъде призната дължимостта и на вземания на ищеца за лихви за забава за периода от 15.09.2017 г. до 20.02.2020 г., тъй като не се установява от доказателствата по делото, поради непровеждане на дължимото от ищеца пълно главно доказване на производящите това спорно материално право факти и обстоятелства, същият да притежава такива ликвидни и изискуеми вземания срещу ответницата.

Относно изискуемостта и забавата на дължимите за консумирана през периода м.05.2016 г.- м.04.2019 г. топлинна енергия суми са приложими Общи условия на „Т.С.“ ЕАД, одобрени е Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ- 2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 от Наредбата /на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.