Решение № 7 от 11.01.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Велико Търново , 07.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Ивелина Солакова

Йордан Воденичаров

Любка Милкова

Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20204100500646 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С Решение №260058/24.07.2020г., постановено по Гр.д.№ 621/2020г. по описа на Районен съд – В. Т. е прието за установено в отношенията между страните, че Т. И. Б., с ЕГН **********, с адрес гр.В.Т., ул.“Д. Б.“ №19, вх.А, ап.11, не дължи на „Е. С.“ АД със седалище и адрес на управление гр.В., бул.“В. В.“ №258, В. Т. Е, ЕИК ........., сумата от 790,73лв., представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за периода 23.10.2019г. – 20.01.2020г. по партида с аб.№.......... и кл.№.......... с адрес на обекта: гр.В.Т., ул.“Д. Б.“ №19, вх.А, ап.11, за която сума има издадена фактура №0106093241/22.01.2020г., на основание чл.124 ал.1 ГПК, осъден е ответникът „Е. С.“ АД гр. В. да заплати на ищеца Т.

И. Б. сумата от 50лв. – представляваща разноски за внесена за производството ДТ, както и е осъден ответникът „Е. С.“ АД със седалище гр.В. да заплати на адв. Н. И. от ВТАК, в качеството му на процесуален представител на ищеца по делото Т. И. Б., сумата от 150лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.

Против постановеното съдебно решение е постъпила в рамките на срока по чл.259 ал.1 от ГПК въззивна жалба от ответника „Е. С.“ АД със седалище гр.В., чрез адв.М. от ВТАК, редовно преупълномощена, с която обжалва решението изцяло и моли да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, и вместо него постановено друго, с което предявеният от ищеца отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от 1

ГПК за недължимост на парично вземане в размер на исковата сума отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан. Релевира оплакване, че не съответстват на събраните по делото доказателства изводите на първоинстанционният съд за неспазване на процедурните правила, установени в чл.49 от ПИКЕЕ, поради което съставеният за извършената проверка констативен протокол не е годен да породи правни последици. Излага, че при спазване на установените в чл.49 ал.3 от ПИКЕЕ правила, протоколът е подписан от представители на оператора на мрежата и от трима свидетели, двама от които, противно на изводите на съда, при разпит потвърдили, както присъствието си по време на проверката, така и истинността на подписите си в приложения към делото констативен протокол. Посочва, че възприятията на свидетелите за самата техническа проверка нямат никакво правно значение в случая, тъй като подписалият КП свидетел удостоверява с подписа си само и единствено обстоятелството, че е бил по време на проверката на мястото на проверката и абонатът е отсъствал. Оспорва изводите на съда, че свидетелите по КП формално са го подписали, без реално да присъстват на проверката, като не кореспондиращи със събраните по делото доказателства. Излага, че от описаното в КП, потвърдено от изслушания в хода на процеса свидетел, при проверката е установена именно промяна в схемата на свързване на електромера – мостът между напреженова и токова бобина на трета система е изместен в крайно горно положение – изключен, която СТЕ установява, че води до неизмерване на част от потребяваната от абоната ел. енергия, с което е налице ФС на чл.50 ал.2 ПИКЕЕ и процесният КП е годен да породи целените с него правни последици – чл.50 ал.5 ПИКЕЕ.

Претендира направените по делото съдебни разноски за първа и въззивна инстанции, съгласно представени списъци по чл.80 от ГПК пред двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца по делото Т. И. Б., чрез пълномощника й адв.Н. И. от ВТАК, с който оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана, а обжалваното съдебно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.

В СЗ въззивникът „Е. С.“ АД гр. В., чрез адв. М. от ВТАК, редовно преупълномощена, поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена, респ. обжалваното съдебно решение отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, по съображения, изложени в жалбата и доразвити в писмена защита. Претендира разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

В СЗ въззиваемата страна Т. И. Б., чрез пълномощника си адв. И. от ВТАК, поддържа изцяло депозирания отговор на въззивната жалба и моли същата да бъде отхвърлена, респ. обжалваното съдебно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно по съображения, изложени в отговора на жалбата и доразвити в представено писмено становище. Сезира съда с възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от въззивника адв. възнаграждение.

Въззивният съд е сезиран от пълномощника на въззиваемата страна адв. Н. И. от 2

ВТАК с искане по чл.38 ал.2 от ЗА за присъждане на адв. възнаграждение за въззивното производство в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 03.09.2020г.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна, а обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – В. Т. е бил предявен от Т. И.

Б. с постоянен адрес гр.В.Т., чрез пълномощника й адв.И. от ВТАК, против ответника „Е.

С.“ АД със седалище гр.В. отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на исковата сума от 790,73лв., начислена по фактура №0106093241/22.01.2020г., изд. от ответника, като стойност на технологичен разход, задължения към обществото, пренос и достъп /високо напрежение/, пренос /ниско напрежение/, достъп /средно/ниско напрежение/ за периода от 23.10.2019г. до 20.01.2020г., със срок на плащане 03.02.2020г., за обект на потребление в гр.В.Т., ул.“Д. Б.“ №19, вх.А, ап.11, определена от ответника по негови изчисления, въз основа на КП, съставен от служители на ответника. В ИМ ищцата е изложила твърдения, че е потребител на ел. енергия за недвижим имот в гр.В.Т., ул.“Д. Б.“ №19, вх.А, ап.11, за който е разкрита партида с кл.№ ........., аб.№ .......... Позовала се е, че на 20.01.2020г. служители на ответника „Е. С.“ АД са извършили техническа проверка на електромера, отчитащ потребяваната ел. енергия в процесния недвижим имот, за която съставили КП №1502750, в който е отбелязано, че е възстановена правилната схема на свързване. Изложила е твърдения, че ответникът е издал фактура №0106093241/22.01.2020г., с която е начислил по партидата й като потребител на ел. енергия исковата сума в размер на 790,73лв., съставляваща служебно начислена такава за периода 23.10.2019г. до 20.01.2020г. за ел. енергия за процесното място на доставка в гр.В.Т., със срок на плащане 03.02.2020г., въз основа на КП №1502750/20.01.2020г. за техническа проверка на електромера, съставен от служители на ответника, в който се сочи „мост между бобините на трета система, изместен в крайно горно положение – изключен“.

Оспорила е дължимостта, основанието и размера на исковата сума с твърдения, че служебно начислените й количества ел. енергия не са реално потребени, по никакъв начин не е 3 оказвала въздействие върху функциите на електромера, като е заплащала редовно начислените и потребени количества ел. енергия, както и че не съществува правно основание за начисляването и за заплащането им. Изложила е твърдения, че съставеният КП от техническа проверка на СТИ не отговаря на чл.49 от приложимите ПИКЕЕ, че при фактическото извършване на техническата проверка не е присъствал потребителят, нито упълномощено от него лице, нито трети лица – свидетели, като подписът на лицата, подписали се като свидетели, са положени след извършване на техническата проверка и удостоверяват единствено формалното изготвяне и представяне на протокола от проверката, но нямат удостоверителна сила за отразените в протокола констатации. Претендирала е съдебни разноски.

Ответникът „Е. С.“ АД гр. В. – жалбоподател с подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор е заел становище за процесуална допустимост, но неоснователност на предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, който е оспорил изцяло. Изложил е твърдения, че процесната сума в размер на 790,73лв., начислена с издадената от ответника фактура №0106093241/22.01.2020г., е дължима от ищеца на основание чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ, доколкото се установява фактическият й състав, като преизчисляването по чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ е извършено въз основа на констативен протокол №1502750/22.01.2020г., съставен при спазване и по реда на чл.49 от ПИКЕЕ, в частност при спазване установените в чл.49 ал.3 от ПИКЕЕ правила, като КП е подписан от представители на оператора на мрежата и от трима свидетели, като с подписа си последните удостоверяват отсъствието на абоната от проверката, поради което и КП е годен да породи целените с него правни последици – чл.50 ал.5 от ПИКЕЕ. Претендирал е съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционният съд, като същият е съобразил всички събрани по делото писмени, гласни доказателства и изслушана СТЕ и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда повторно. Пред въззивният съд не са събирани доказателства, които да я променят.

Правните изводи на първоинстанционният съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция, с оглед разпоредбата на чл.272 от ГПК, възприема изцяло мотивите на първоинстанционният съд, които са изчерпателни и са в съответствие със закона. На основание горепосоченият текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционният съд относно основателността на предявеният от ищеца отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на исковата сума.

Във връзка с развитите във въззивната жалба оплаквания съдът излага следното:

Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 4 от ГПК за недължимост на парично вземане в размер на исковата сума, който е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищцата от предявяването му, а разгледан по същество е основателен и доказан.

С оглед правната природа на предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на парично вземане в размер на исковата сума, в тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи в процеса претендираното от него основание за дължимост на паричното му вземане срещу ищеца за исковата сума, както и неговият размер. В тази връзка в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване извършването на техническа проверка на място на процесния СТИ и съставяне за резултатите от която на констативен протокол по реда на чл.49 от приложимите в случая ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр.35/30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г./, при която е установена промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване на количествата ел. енергия, т.е. да установи наличието на фактическият състав на разпоредбата на чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ, при която операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството ел. енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване, както и да установи размерът на претендираното вземане, т.е., че исковата сума е начислена математически вярно, съгласно чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ, каквото пълно и главно доказване не е проведено от ответника в хода на процеса, което обуславя и основателност и доказаност на предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, който следва да бъде уважен изцяло.