Решение № 274 от 17.10.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Ловеч, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА

АТАНАСОВА при участието на секретаря ВАСИЛЕНА ИЛ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20224310201035 по описа за 2022 година

Производство с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

С електронен фиш Серия К №5933490 на ОДМВР-гр.Ловеч, е наложена на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП глоба в размер на 50 лева на Д. К. К. от гр.Р за това, че на **** год. в 18:48 часа в Област Ловеч, ПП I-4, км 33+950, землището на с.М, с АТСС тип ТFR1-M, насочено в посока гр.Варна и снимащо в посока гр.София при максимално разрешена скорост 60 км/ч въведено с пътен знак В-26 и приспаднат толеранс от 3 км или 3% с МПС „Мерцедес Ц 220“, вид лек автомобил с рег.№*** е извършено нарушение на скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №ТFR1-M 608. При разрешена стойност на скоростта 60 км/ч е установена стойност на скоростта 78 км/ч, т.е. превишена стойност на скоростта 18 км/ч, в нарушение на чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от електронния фиш е останал жалбоподателят Д. К. К. от гр.Р, който го обжалва в законния срок, навеждайки твърдения, че в електронния фиш липсва посочване на мястото, а което се твърди, че е извършено нарушението, по ясен, разбираем и обичаен начин, както и описание на нарушението. Заявява, че като място на нарушението в електронния фиш са посочени само цифрови обозначения на пътища, но това не е традиционно възприетия в ежедневната човешка дейност способ за определяне на конкретно място. Обичайното описание на мястото би следвало да съдържа, когато е в границите на населеното място – име на улица, номер от същата, квартали и други, а когато е извън населено място – общоизвестен обект, пътно съоръжение на конкретен път, или поне близки населени места. От съдържанието на фиша пояснява, че е видно, че санкцията е наложена за превишаване на разрешената скорост на движение, за която не е посочено как е въведена – по закон или с пътен знак.

Пояснява, че нарушенията по чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП са самостоятелни състави и основания за търсене на административно наказателна отговорност. Законът задължава наказващия орган да опише нарушението с всичките му признаци от обективна страна, включително онези признаци от хипотезата на правната норма, които позволяват квалификацията му като административно нарушение по конкретна законова разпоредба. В случая административно наказващият орган се е ограничил да посочи отчетената скорост на движение на управлявания от нарушителя лек автомобил и разрешената, но това описание намира, че не е достатъчно за квалифицирането на 1 деянието по една от двете алинеи на чл.21 от ЗДвП, което означава, че електронният фиш е издаден в противоречие на чл.189, ал.4 от ЗДвП за необходимото съдържание.

По тези съображения моли съда да отмени електронния фиш, като приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като счита, че са налице предпоставките за неговото приложение, съгласно ТР №1/12.12.2007 год. на ОСНК на ВКС.

В съдебно заседание, пред настоящият съдебен състав, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изразява становище по казуса.

Ответникът ОД на МВР-гр.Ловеч, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът като съобрази събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, по вътрешно убеждение и въз основа на нормативните актове, уреждащи процесните отношения, приема, че жалбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционираното лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр.10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал.6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. По делото са ангажирани доказателства от административно наказващият орган, относно преценката за допустимостта на подадената жалба /справка от АИС АНД на л.10 от делото/, от които се установява, че жалбата е връчена на нарушителя на 09.11.2022 год., а жалбата е подадена чрез административния орган до съда на 21.11.2022 год., т.е. същата е депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради което е допустима.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано, че жалбоподателят е извършил административно нарушение, което е квалифицирано по чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 78 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч, т.е. превишение от 18 км/ч.

Съдът намира за изцяло неосноватено възражението на жалбоподателя, че в електронния фиш липсва посочване на мястото, на което се твърди, че е извършено нарушенито по ясен и разбираем начин, тъй като факт е, че във фиша е посочено мястото на извършване на нарушението, а именно : ПП І-4, км.33+950, в с.М, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокола за използване на АТСС. От снимковия материал се установява, че АТСС е насочено в посока гр.Варна, снимащо в посока гр.София. В електронният фиш е направено пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. От словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се установява, че нарушението е извършено в землището на с.М, Област-гр. Ловеч, през което село преминава участък от ПП І-4 /София – Варна/, като правилно е посочена разпоредбата, която е нарушена от Д. К. К., а именно на чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост от 78 км/ч, в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26. Безспорно установено по делото е, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ТFR1-M, одобрена на 24.02.2010 год., със срок на валидност до 24.02.2020 год., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и други. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, издадено от производител „Тинел Електроникс“ООД, Протокол №4-22-21 от проверката на мобилна система за видеоконтрол „ТFR-1М от 12.08.2021 год., от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство №ТFR1-M. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно какво е точното наименование на използваната система, видно е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.

Съдът счита, че не е налице нарушение на процедурата по издаването на електронния фиш, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. Следва да се 2 подчертае, че електронният фиш се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на електронния фиш. Освен това според Тълкувателно решение №1/26.02.2014 год. по т.д.№1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП ), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При последния са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административно наказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия /чл.46, ал.3 от Закона за нормативните актове/.

Според настоящият съдебен състав обжалваният електронният фиш е издаден от ОД на МВР-гр.Ловеч, която Дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. От представените писмени доказателства по делото се установява, че разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР Ловеч, който е прегледал записа от камерата, и е попълнил и издал обжалвания електронен фиш на **** год. В електронният фиш е направено пълно описание на нарушението, като в него се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег. номер на автомобила, с който е извършено нарушението, разрешена и установена скорост. При издаване на електронния фиш е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на собственика на МПС, с което е извършено нарушението, като видно от справката за собственост на превозното средство, автомобилът е собственост на жалбоподателя Д. К. К.. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че "Електронният фиш по ал.4 се връчва на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Жалбоподателят Д. К. К., видно от събраните по делото доказателства, е получил обжалвания електрорен фиш, но не е оспорил констатациите по него и не е депозирал декларация, от която да се установява, че не той, а друго лице е управлявало процесното МПС на въпросната дата, с оглед на което правилно е ангажирана неговата отговорност, като собственик на МПС, с което е извършено нарушението.

Съдът намира и, че в случая са спазени изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год., като в тази връзка по делото административно наказващият орган е представил Протокол с рег.№456р-4980/17.05.2022 год. по описа на ОДМВР-Ловеч-РУ Угърчин, удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо средство на **** год., от който е видно къде точно е било разположено техническото средство, в какъв режим е работело същото, посока на движение на контролираните МПС от Варна към София/в двете посоки, контролирана скорост, т.е. спазени са изискванията на чл.10 от Наредбата. От цитирания протокол се установява, че АТСС е преминало метрологична проверка : Протокол №3-23-22 от дата 22.03.2022 год. и е годно за експлоатация до 03.2023 год. Същото е използвано на дата **** год., с начало на работа 17:50 часа и край на работа 19:00 часа, като броят на установените от АТСС нарушения е 7. Протоколът съдържа всички предвидени в Наредбата реквизити, поради което съдът го цени като годно доказателствено средство. От съдържанието на същия се установява, освен мястото на което е бил извършван контрола на пътното движение, времевият отрязък, през който системата е работела в контролирания участък, но и режимът на измерване, който в случая е бил 3 стационарен, както и че движението е било контролирано и в двете посоки. При това положение, отразените в протокола по чл.10, ал.1 от Наредбата данни следва да се приемат за доказани, тъй като същия има характера на официален удостоверителен документ, съставен от длъжностно лице, в кръга на службата му. В протокола за използване на АТСС е отбелязано и неподвижността на режима на измерване, тъй като е попълнена графа "стационарен" режим на измерване. Конкретизираният по недвусмислен начин в протокола времеви отрязък, през който системата е работила налага извод, че непосочването на конкретните номера на първото и на последното изображение, които са били заснети, не съставлява достатъчно основание да се приеме, че процедурата по издаване на електронния фиш е опорочена или материалния закон е приложен неправилно, след като възпроизведения час на заснемане на автомобила във вещественото доказателство – 18:48 часа попада в периода, през който системата е била експлоатирана – от 17.50 часа до 19.00 часа.