Решение № 780 от 06.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 780 гр. София, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20241000501269 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - 273 от ГПК.

Инициирано е с ВЖ от Прокуратурата на Р България представлявана от Главния прокурор, с адрес: гр. София, бул. “Витоша“ №2 срещу Решение №892 от 15.02.2024г. по гр.д. №8171/2023г. на СГС, с което е осъдена да заплати на С. Я. С. с ЕГН ********** и адрес ******, на основание чл. 2, ал.

1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ, сумата от 7000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от повдигнато незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 10723/2017 г. на СРС, НО, 7 състав, потвърдена с решение № 260292/05.05.2021 г. по ВНОХД № 4583/2020г. на СГС, НО, ХІІІ въззивен състав, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.05.2021г. до окончателното й изплащане.

Искането на въззивника е да бъде отменено изцяло решението в осъдителната му част, а ако това не бъде споделено, да бъде намалено присъденото обезщетение на ищеца. Изложени са оплаквания, че не се доказани предпоставките за уважаване на иска, а именно търпени вреди от С. от наказателното производство, както и причинно – следствена връзка между продължителността на досъдебното производство и неимуществени вреди за същия. Сочи се, че характеристичните данни за ищец, отнасящи се до негови осъждания, предхождащи последното наказателно производство, обосновават много по – малък размер на обезщетението. Възразено е също, че в решението не е обосновано защо е приет за справедлив конкретният размер на обезщетението, поради което е неправилно.

1

Отговор на ВЖ е депозиран от пълномощника на ищеца С., в който са развити съображения за неоснователност на оплакванията в нея. Заявено е искане за потвърждаване на първонстанционния съдебен акт, подкрепено с доводи, че увредата на доброто име и засягането на физическото и психическото здраве са част от обичайните вреди, а не са извънредни вреди.

Пълномощникът на ищеца е депозирал насрещна въззивна жалба срещу частта от решението, с която е отхвърлен като неоснователен искът за неимуществени вреди за разликата над 7 000лв. до пълния предявен размер от 26 000лв., както и по отношение на иска за имуществени вреди, който е отхвърлен изцяло. Счита, че в тези части първоинстанционното решение е необосновано и неправилно и иска да бъде отменено, а исковете уважени в пълен размер.

Страните не са направили искания за събиране на доказателства във въззивната инстанция.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта му - само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия, като взе предвид събраните доказателства по делото и доводите и възраженията на страните, Апелативен съд – София намира следното:

Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийския градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

То е и допустимо, с оглед наличието на положителните процесуални предпоставки за предявяване на исковете и липсата на отрицателни такива за упражняване на правото на иск. Следва да се посочи, че разглеждания иск не е по чл. 2б от ЗОДОВ и поради това разглеждането му не е обусловено и от предпоставките по чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, а именно да е изчерпана административната процедура, установена в глава Трета „а“ от ЗСВ(аргумент от обратното на чл. 8, ал.2 от закона).

В казуса активната процесуално-правна легитимация по иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ принадлежи на С. Я. С. като лице, което твърди, че е претърпяло вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.

144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК. Безспорна е пасивната процесуална легитимация на Прокуратурата по този иск.

Подложеното на въззивна проверка решение е правилно, поради следното :

От фактическа страна в делото не се спори, а и при съвкупната преценка на събраните доказателства се установява, че срещу ищеца е водено досъдебно производство № ЗМ 2015/2016 г. по описа на 05 РУП СДВР и пр. пр. № 37153/2016 г. на СРП, образувано на 02.09.2016г. за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 НК. С постановление от 27.04.2017г. на разследващ полицай при 05 РУ-СДВР С. Я. С. е привлечен като обвиняем и му е повдигнато обвинение за това, че на 19.07.2016г. около 13.30ч. в гр. София, кв.

„Кремиковци“, бл. № *, ет. *, на стълбищната площадка пред ап. 4 се е заканил 2 с убийство на Р. И. И. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 НК, за което престъпление се предвижда лишаване от свобода до 6 години.

С постановление от 27.04.2017г. по отношение на ищеца е взета мярка „Задържане под стража“ от прокурор по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК, за срок от 72 часа, считано от датата и часа на предявяване на постановлението 04.05.2017г., след което обвиняемият е бил конвоиран в „Следствен арест“ гр.

София, находящ се ул. „Г.М.Димитров“ № 42.

На 04.05.2017г. досъдебното производство е изпратено на СРС с искане за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия С. Я. С.. По това искане се е развило съдебно производство, в което с протоколно определение от 07.05.2017г., влязло в законна сила на 11.05.2017г., по НЧД № 7912/2017г. по описа на СРС, НО, 9 състав е оставено без уважение, като спрямо ищеца С. е взета мярка за неотклонение „Подписка“ и е разпоредено да бъде освободен незабавно от задържането му след изтичането на срока от 72 часа.

В СРС е образувано съдебно производство по внесен на 22.06.2017г. обвинителен акт, с който на ищеца е повдигнато обвинение за описаното деяние. Производството по делото е разгледано в седем съдебни заседания, в шест от които се е явил и участвал ищецът, като същият не е създавал пречки за движение на делото. В това прозводство е постановена присъда от 10.10.2019г. по НОХД № 10723/2017 г. на СРС, НО, 7 състав, с която той е бил признат за невиновен и оправдан за повдигнатото му обвинение. С окончателно решение № 260292/05.05.2021 г. по ВНОХД № 4583/2020г. на СГС, НО, ХІІІ въззивен състав е потвърдена и е влязла в законна сила оправдателната присъда на СРС. Във въззивното производство са проведени две съдебни заседания, в които С. Я. С. се е явил.

Установено е в делото, че ищецът е бил осъждан за престъпления от общ характер, както следва: по НОХД № 566/2003 г. на РС-Нови пазар, като със споразумение за престъпление по чл. 197 т. 3 вр. чл. 195 ал. 1 т. 3,4 и 5 от НК вр. чл. 26 НК му е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.; по НОХД № 7346/2004 г. на СРС със споразумение за престъпление по чл. 198 ал. 1 пр. 2 НК със споразумение му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, като изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години; по НОХД № И-4457/2010 на СРС със споразумение за престъпление по чл. 194 ал. 3 вр. чл. 194 ал. 1 от НК му е наложено наказание глоба в размер на 300 лв. Видно е от представената електронна справка за съдимост, че последното осъждане на ищеца е по НОХД № 20/2013 г. на СГС, в което с присъда за престъпление по чл. 115 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет години, но с решение на САС по ВНОХД № 534/2013г. присъдата на СГС е изменена, като деянието е преквалифицирано като такова по чл. 124 ,ал. 4, пр. 1 вр. ал. 1 НК и наложеното наказание е намалено на три години и шест месеца лишаване от свобода. В справката за съдимост е отбелязано, че наказанието е изтърпяно на 09.02.2016г.

От показанията на разпитаната от първоинстанционния съд свидетелка 3

Р. А. М., която живее на семейни начала със С. се установява, че той е бил изплашен и потресен, че ще влезе пак в затвора, поради повдигнатото му обвинение по процесното наказателно дело. Твърди, че заради делото той да се е карал без повод с близките си, както и че все още не може да спи и се буди по никое време през нощта. Свидетелката установява, че се е опитвал да работи на много места, но са му отказвали, защото е осъждан, както и че защото е имал повдигнато обвинение, не е можел да работи по трудов договор. Твърди, че помага на съседите от както е излязъл от затвора през 2016г. и е бил домоуправител.

Съдът дава вяра на гореизложените показания на свидетелката с изключение на твърдението й, че по причина на делото все още не може да спи. Счита, че такава причинна връзка може да бъде установена единствено с експертиза от лекар със съответна специалност.

Въз основа на изложените факти и с оглед петитума на ИМ, правилно първоинстанционният съд е приел, че искът за обезщетение е основателен.

Съгласно е чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, който урежда хипотеза на отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от прокуратурата, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.

Основателността на този иск предполага кумулативната даденост на следните юридически факти : образуване на наказателно производство пред съд по обвинителен акт на прокуратурата, постановяване на оправдателна присъда или прекратяване на образуваното наказателно производство поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, претърпени вреди от обвиняемия под формата на притеснения и душевни страдания и причинно- следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и душевните изживявания.

Спорът пред САС е именно за едновременното наличие на всички изброените елементи от фактическия състав на отговорността и конкретно претърпени ли са неимуществени вреди от С. в резултат на предявен и поддържан срещу него обвинителен акт с обвинение, по което е оправдан и по което е прекратено наказателното производство. Решаващият състав счита, че доказателствата установятат твърдените от ищеца факти, които запълват изброените елементи от ФС на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Доказани са и спорните елементи неимуществени вреди и причинно- следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и душевните изживявания.

Приема се в практиката на ЕСПЧ и българските съдилища по защита на правата по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, че нарушаването на правата по нея от страна на държавата, може да причини както имуществени, така и неимуществени вреди. Обезщетението за последните се определя, съгласно препращащата норма на § 1 от заключителните разпоредби на ЗОДОВ. Нормата предвижда, че за неуредените случаи съдът прилага гражданските закони, т.е. чл. 52 от ЗЗД, 4 според който обезщетението се определя по справедливост.

Според настоящия състав е безспорно, че е доказан елементът претърпени неимуществените вреди от неправилното приложение на закона от страна на прокуратурата. Заедно с изложеното, категорично е налице причинно - следствена връзка между вредите - негативни изживявания, страх от санкция и притеснение и срам от близките и съседите от небоснованите обвинения на прокуратурата. Свидетелката М. категорично сочи, че след привличането му като обвиняем ищецът е останал потресен и е изпитал страх, че е възможно да влезе отново в затвора, предвид предходното си осъждане.

Относно вида и интензитета на преживяванията на незаконосъобразно обвинения С. С., съдът приема, че те са се изразили в притеснения от евентуално налагане на наказание лишаване от свобода по Наказателния кодекс и ефективното му изтърпяване. В практиката си ВКС приема, че тези вътрешни преживявания е достатъчно да бъдат твърдени от страната, без да е задължително да бъде даден външен израз на същите и да бъдат доказвани. В случая обаче, свидетелката установи, че психическото напрежение у ищеца е намерило израз в раздразнителност и безпричинни караници.