Решение № 267 от 17.09.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Варна, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Станчо Р. Савов

Даниела Михайлова като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20263100600875 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба от частния тъжител К. Д. К. чрез адв. М. Н. от АК-Варна срещу присъда № 89 / 26.03.2026г. постановена по НЧХД № 3364/2025г. по описа на ВРС, 45-ти състав, с която подс. Д. Н. Т. е била призната за невиновна в извършване на престъпление по чл. 147 ал.1 от НК и на частния тъжител са били възложени направените по делото разноски в размер на 1 066,94 евро.

Във въззивната жалба се сочи, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована, несправедлива, постановена при допуснати процесуални нарушения и в разрез със събраните по делото доказателства. Изложено е становище, че макар първоинстанционният съд правилно да е приел, че инкриминираните изрази представляват негативна оценка за тъжителя, то неправилно е преценил, че липсва съставомерен елемент на деянието, а именно тяхното разгласяване пред неограничен кръг от хора. Отправен е упрек към извода на съда, че целта на изложеното в становището е била подсъдимата да получи от ВРС защита на засегнати свои субективни права, както и че изложените от нея твърдения не съставляват „ клевета“ по смисъла на чл.147 ал.1 от НК. Твърди се, че неправилно е било ценено и обстоятелството, че становището е било подписано от процесуалният представител на подсъдимата, а не от нея, като в тази връзка се навеждат доводи и за наличие на 1 противоречие в мотивите на съда относно това, че от една страна приема, че изразеното в становището е от адв. Р., а от друга страна- че подсъдимата е убедена в истинността на твърденията си. Поради тези и други съображения се иска въззивната инстанция да отмени присъдата на първоинстанционния съд като неправилна и незаконосъобразна.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция адв. Н. поддържа въззивната жалба на посочените в нея основания, като отново изразява становище, е подсъдимата е заявила пред гражданския съд описаните в тъжбата факти и обстоятелства, като реално съществуващи, поради което и неправилно е било прието, че това е било направено за да защити правата си, а не да засегне пряко или косвено доброто име на ч. тъжител. Оспорва и извода на първоинстанционния съд за това, че няма доказателства направените изявления и становища да са на подсъдимата, като е действала чрез своя процесуален представител, защото самата тя в последната си дума пред ВРС е заявила, че каквото е написала е истина. Поради това и адв. Н. счита, че тя като упълномощител съзнателно е възложила на пълномощника си разгласяване на позорните обстоятелства. В заключение се иска подсъдимата да бъде призната за виновна по предявеното й с ч. тъжба обвинение и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подс. Т. –адв.

Д. Р., моли присъдата на ВРС да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, постановена в резултат на обективен и правилен анализ на доказателствата, събрани в хода на съдебното производство. Тя отново изтъква, че подсъдимата е потърсила защита от правозащитните органи, изложила е твърдения и оплаквания, упражнявайки и изпълнявайки своя родителски дълг по отношение на малолетното си дете. Адв. Р. счита, че жалбата е неоснователна и пледира атакуваната присъда да бъде потвърдена.

Подс. Т. в правото си на лична защита заявява, че мисли, че не е виновна и моли присъдата на бъде потвърдена. Същото искане прави и в последната си дума.

След преценка на доводите, изложени в жалбата, както и предвид позицията на страните, както и след цялостна служебна проверка на решението на основание чл.313 и 314 от НПК, настоящият състав намери жалбата за неоснователна.

От доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от първоинстанционния съд следното:

Ч. тъжител К. К. и подс. Д. Т. живеели на семейни начала от 01.04.2018г. до 24.01.2025г. в гр. Варна. По време на съвместното им съжителство, се родила дъщеря им - С. К. К.а, с ЕГН **********. Отношенията между К. и Т. обаче се влошили.

На 27.01.2025г. подсъдимата депозирала молба и във ВРС било образувано гр.д.

№ 946/2025 г. по Закона за защита от домашното насилие. В хода на производството съдът постановил мерки за закрила на основание чл.18 ал.1 от ЗЗДН, като била 2 издадена Заповед за незабавна защита № 29/27.01.2025 г.

Ч. тъжител К. от своя страна, с молба от 03.02.2025 г. поискал отмяна на издадената в полза на подс. Т. заповед за защита. Тази молба била администрирана и на подсъдимата бил даден срок за отговор по нея.

В този срок адв. Р. от АК- Бургас, която била процесуален представител на подс.

Т. , депозирала във ВРС писмено становище с вх. № 16451/21.02.2025г. по гр.д.№ 946/2025г. по описа на ВРС. С него било поискано да не се променят наложените на тъжителят мерки за защита.

Препис от становището бил връчен на частния тъжител, който след като се запознал със съдържанието му приел, че с част от изложено подсъдимата е разгласила позорни обстоятелства за него, а именно: от стр.2 от становището " В жилището ни намерих твърд диск- външна памет, собственост на ответника( К. К. ), където открих порно снимки и видеа, като за моя изненада имаше и снимки на дъщеря ми, снимана в тоалетната със свалено бельо, както и такива на спящото чисто голо дете с фиксация към гениталиите й. Тези клипове бяха обработени със съответен звук и на забавен каданс, което ме навежда на мисълта, че може да бъдат публикувани някъде", „ ... от доста време бащата започна да поддържа изключително близък, нездрав по мое мнение контакт с детето ни, като например:

Влиза в банята да къпе детето. Като се съблича пред нея гол, а после съблича и нея, докато аз съм вкъщи и предлагам да я изкъпя. Той не само не ми позволява това, но и докато я къпе заключва банята.

Ответникът от година и половина спи на едно легло с детето, като нощно време заключва стаята, за да не мога да вляза.

Лятото на 2024г., К. за първи път взе дъщеря ни и двамата отидоха на почивка, като ми каза, че аз нямам място при тях, а трябва да работя и да вадя пари.

К. проявява нездрав интерес и смущаваща интимна близост към малкото ни дете. Насила ме държа далеч от детето, за да не осуетявам намеренията му, които както изложих намирам за неприемливи и направо престъпни." На страница 3 от писменото становище било посочено : „Паралелно с това , в Дирекция „Социално подпомагане", отдел „Закрила на детето" гр. Бургас, бяха извършени няколко срещи с детето и социални служители констатираха, че заради действията на бащата се касае за дете в риск...".

Поради това ч. тъжител депозирал частна тъжба срещу подс. Т., въз основа на която било образувано и първоинстанционното производство.

Горната фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства- обясненията на подс. Т. и показанията на свидетелите Василев и Кусев, както и от писмените доказателства по делото :

3 становище от 21.02.2025 г. от Д. Н. Т. и Решение по гр.д. № 946/2025 г. по описа на РС Варна; Решение № 1036/16.10.2025 г. по гр. д. № 1839/2025 г. по описа на Окръжен съд Варна; Жалба вх. № 1329/2025 г. до РП Варна от Д. Т.; Заповед за незабавна защита по гр. д. № 946/2025 г.; Писмо рег. № 365000-76182/04.11.2025 г. от ОД МВР Варна до РС Варна, Писмо от 22.12.2025 г. от РП Варна; Писмо от 16.01.2026 г. от АСП, ведно със заверени копия на социален доклад № ПР/Д-В/128-003/12.02.2025 г. - от ДСП Варна и социален доклад изх. № ПР/Д-А/568001/10.02.2026 г. - от ДСП - Бургас, по отношение на детето С. К. К.а; справка съдимост на подсъдимата Т.; заверени копия на Постановление за отказ за образуване на наказателно производство от 13.01.2026 г. на СГС; заверени копия на Писмо от 06.01.2026 г. от ДСП Бургас до К. К. и социален доклад от 13.02.2025 г. ,Писмо №99-00-56-82/05.03.2026 г., ведно с документи по опис и други, приобщени по реда на чл.283 от НПК .

Въззивната инстанция намира , че правилно първоинстанционният съд е приел, че подс. Д. Т. не е осъществила състава на престъпление по 147 ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК я е оправдал по предявеното с частната тъжба обвинение.

Направеният пълноценен анализ на всички събрани доказателствени източници в тази връзка се възприема изцяло от настоящата инстанция и не е необходимо аналогично преповтаряне.

Правилно първоинстанционния съд е посочил, че за да е налице клевета по смисъла на наказателното право от обективна страна е необходимо да бъде разгласено позорно обстоятелство, т.е. твърдение на дееца за съществуването на определен факт, който се отнася до укоримо от гледище на морала минало и настоящо поведение на пострадалия , до служебни и обществени прояви или такива от личния му живот, както и отрицателни качества на личността, които я характеризират негативно, и което е от естество да накърни доброто му име в обществото. Това обстоятелство следва да е неистинско и да е съзнавано от дееца като такова. Позорните и неистински обстоятелства следва да са обективно твърдени, а не да се подразбират и да са резултат от субективни интерпретации в съзнанието на пострадалия. Съгласно трайната съдебна практика с клеветата се засяга достойнството и честта на лицето по начин, че се унизява името му, завоювано в обществото чрез труд, поведение, обществени и професионални изяви и се влияе отрицателно на обществената оценка за него, която то получава в средата, в която работи и живее .

Правилно първоинстанционният съд е установил, че от обективна страна не са налице доказателства за това, че подс. Т. е съставила , подписала или депозирала становището, подадено в отговор на молбата на частния тъжител за отмяна на издадената в полза на подсъдимата заповед за защита , в което се съдържат думите и изразите, които ч. тъжител е възприел като клеветнически. Безспорно от съдържанието 4 на приложеното към частната тъжба копие от становището се установява, че то е подписано от пълномощник, а не от подсъдимата. В този смисъл правилно е прието, че не е доказано авторството на деянието. Обстоятелството, че подс. Т. в личната си защита в проведеното пред първоинстанционният съд съдебно следствие е заявила, че каквото е написала е било истина и не счита, че е излъгала, не е достатъчно да обоснове извод, че използваните в молбата фрази , изрази и тяхната формулировка изхождат именно от подсъдимата, като следва да се отбележи, че съгласно НПК доказателствена стойност имат обясненията на подсъдимия, а не направените от него изявления като лична защита или последна дума. Логично е страните, след като се познават и са във влошени отношения , да отправят думи и мнения един за друг, които обичайно по своята същност са емоционално натоварени и силно негативни. В случая обаче следва да се има предвид и обстоятелството, че волеизявленията на страните придобиват изискуемата от закона форма чрез техните процесуални представители, които ги формулират , съобразявайки се с предмета на иска, наведените доводи и целения краен резултат. Поради това и обясненията на подс. Т. пред първоинстанционния съд за това, че каквото е описала в становището, това се е случило в живота, който е имала с ч. тъжител, не могат да бъдат тълкувани и възприети като признание за авторството на становището , така както се сочи във въззивната жалба. Този документ носи подпис на лицето, което го е съставило и то е било процесуалният представител на подс. Т.. Изразеното от нея самата съгласие с написаното не е достатъчно за обоснове обективна и субективна съставомерност на деянието. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е анализирал събраните по делото гласни доказателства и е приел, че показанията на св. Василев и Кусев следва да бъдат кредитирани, като именно от тях се е установило, че те са разбрали за съдържанието на становището от ч. тъжител , а не по друг начин.