Решение № 245 от 07.11.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Кюстендил, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20251500500124 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба от „МУРСАЛЕВО ПРОДЖЕКТ“ ООД, ЕИК 131122291, със седалище и адрес на управление: с. Мурсалево, ***, ет.З, чрез процесуалния представител адв. Л. Л. – САК, насочена против Решение № 7/03.01.2025 г., постановено от РС – Дупница, по гр.д. № 590/2024 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Дупнишкият районен съд e отхвърлил предявения от Ю. В.

М., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к, "****", бл. **, вх. **, ет. **, ап. ** срещу „МУРСАЛЕВО ПРОДЖЕКТ“ ООД, ЕИК: 131122291, седалище и адрес на управление: община Кочериново, с. Мурсалево, ***, ет. 3 иск за прогласяване нищожността на договор за аренда на земеделски имоти от 31.07.2014 г., сключен между Н. Г. Н. /заменен по реда на чл. 17, ал. 2 ЗАЗ от ищеца Ю. В. М./ като приобретател на поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***, ***, *** по

КККР на с. М., общ. К., обл. К. одобрени със заповед № РД-18- 1024/27.04.2018г. на ИД на АГКК и „МУРСАЛЕВО ПРОДЖЕКТ“ ООД /с предишно наименование „АЙ ПИ ЕЙДЖЪНСИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД/.

Прогласил е по предявения установителен иск от Ю. В. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к, "****", бл. **, вх. **, ет. **, ап. ** срещу „МУРСАЛЕВО ПРОДЖЕКТ“ ООД, ЕИК: 131122291, седалище и адрес на управление: общrна Кочериново, с. Мурсалево, ул.

1

„Волга“ № 4, ет. 3 нищожността на клаузата на чл. 21, ал. 3, изр. 2 от договор за аренда на земеделски имоти от 31.07.2014 г., сключен между Н. Г. Н. /заменен по реда на чл. 17, ал. 2 ЗАЗ от ищеца Ю. В. М. като приобретател на поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***, *** по КККР на с.

М., общ. К., обл. К. одобрени със заповед № РД-18-1024/27.04.2018г. на ИД на АГКК) и „МУРСАЛЕВО ПРОДЖЕКТ“ ООД /с предишно наименование „АЙ ПИ ЕЙДЖЪНСИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД/, в която е предвидено, че „ако рентата не бъде потърсена от арендодателя до 25-и декември на съответната стопанска година, то след този срок тя не се дължи от арендатора“.

Развалил е на основание чл. 28, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието, по иска на ищеца Ю. В. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к, "****", бл. **, вх. **, ет. **, ап. ** срещу „МУРСАЛЕВО ПРОДЖЕКТ“ ООД, ЕИК: 131122291, седалище и адрес на управление: общ. Кочериново, с. Мурсалево, ***, ет. 3 сключения между Н. Г. Н. и „Мурсалево Проджект“ ООД /с предишно наименование „АЙ ПИ ЕЙДЖЪНСИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД/ договор за аренда на земеделски имоти от 31.07.2014 г. по отношение на придобитите от ищеца Ю. В. М. поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***, *** по КККР на с.

М., общ. К., обл. К. одобрени със заповед № РД-18-1024/27.04.2018 г. на ИД на АГКК, поради неизпълнение на договорните задължения на ответника в качеството му на арендатор.

Осъдил е „МУРСАЛЕВО ПРОДЖЕКТ“ ООД, ЕИК: 131122291, седалище и адрес на управление: община Кочериново, с. Мурсалево, ***, ет. 3 да заплати на Ю. В.

М., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к, "****", бл. **, вх. **, ет. **, ап. ** сторените по делото разноски, а именно: 158 лева – държавна такса и 1600 лева – адвокатско възнаграждение.

Въззивното дружество обжалва решението на районния съд в частта, в която първоинстанционният съд е развалил, на основание чл. 28, ал. 1 от ЗАЗ процесния договор за аренда на земеделски имоти. Излага съображения за неправилност на решението в обжалваната част, произтичаща от неговата незаконосъобразност. Твърди, че доколкото дължимата по договора престация е за предаване на определена вещ, а не на парична сума, то следвало същата да се изпълни по местонахождение на вещта. С оглед характера на престацията счита, че ответникът по иска не е изпаднал в забава, тъй като за изпълнение на задължението за плащане на арендната вноска било необходимо съдействие от страна на ищеца - кредитор. Оспорва се позоваването от страна на решаващия съд на първата хипотеза на чл. 95 ЗЗД с твърдението, че същата би била приложима ако задължението е носимо. Сочи, че независимо от настъпването на падежа, неоказването на кредиторово съдействие по смисъла на чл. 95, предл. второ от ЗЗД, не можело да доведе до настъпване на забава за ответното дружество, а водело до забава на кредитора. Подчертава, че забавата на 2 арендатора за срок над 3 месеца, би била материалноправна предпоставка за допускане на разваляне на договора, предвидена в чл. 28, ал.1 ЗАЗ, но само в случай, че кредиторът – арендодател не е заявил готовност и съдействие за получаване на престацията си в натура.

По изложените доводи се поддържа искане за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещнaтa странa – ищец в първоинстанционното производство – Ю. В. М., чрез процесуалния представител адв. З. В., в който се изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърди, че въззивното дружество било в пълно неизпълнение на договорните задължения поради неплащане на нито една арендна вноска за времето, през което е бил сключен процесният договор – повече от 10 години, както и поради това, че липсвали доказателства, които да опровергаели твърдението. Активността на кредитора за удовлетворяване на арендното си вземане била установима от приложените по делото покани, адресирани до ответника. Акцентира се на бездействието на длъжника, който дори и в хода на висящото производство не бил предприел действия за погасяване на задълженията си към ищеца. Сочи, че в хода на производството не били ангажирани доказателства, установяващи, че ищецът неоправдано не бил приел дължимата престация. Моли за отхвърляне на депозираната въззивна жалба и потвърждаване на решението в обжалваната част.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред РС – Дупница е образувано по искова молба от Ю. В. М. срещу „Мурсалево Проджект“ ООД /с предишно наименование „Ай Пи Ейджънси Асет Мениджмънт“ ООД).

Ищецът твърди, че между ответника и Н. Г. Н. имало сключен договор за аренда на земеделски имоти от 31.07.2014 г., по силата на който последният е предоставил под аренда поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,

***, *** по КККР на с. М., общ. К., обл. К. одобрени със заповед № РД-181024/27.04.2018г. на ИД на АГКК. Заявява, че договорът бил сключен за срок от 25 г., като срещу ползването на имотите арендаторът дължал арендно плащане уговорено в натура /пшеница/ечемик/, което ако не било потърсено до 25-ти декември на съответната стопанска година се считало, че не се дължи от арендатора /чл. 21, ал. 3, изр. 2 от договора/. Намира клаузата за нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави. Поддържа, че след сключване на договора е придобил собствеността върху процесните имоти, за което се снабдил и с констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти – земеделски земи № 193, том II, рег. № 5550, дело № 377 от 2023 г. на нотариус Е. К., за което уведомил арендатора. Твърди, че последният не изпълнявал задълженията си да заплаща уговорената 3 рента, за което изпратил покани за доброволно изпълнение, както и нотариална покана.

Моли за прогласяване на договора за нищожен поради противоречие на чл. 21, ал. 3, изр. 2 от същия със закона и добрите нрави, евентуално да бъде прогласена нищожността на цитираната договорна клауза като договорът бъде развален поради поради забавяне на плащането на арендното плащане за повече от три месеца, което било дължимо за повече от 2 арендни години.

Ответникът е получил препис от исковата молба, по която е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Признава наличието на арендно правоотношение между него и Н. Г. Н. досежно твърдените от ищеца земеделски земи. Отрича да е уведомяван за настъпилите правоприемства, в т.ч. да е уведомен от наследниците на първоначалния арендодател или ищеца за заместването в правата на арендодателя при условията на чл. 17, ал. 2 и 3 ЗАЗ. Отрича да е налице неизпълнение на договора като се позовава на натуралния характер на арендното плащане, което счита, че представлява задължение за търсима престация. Счита, че като не е потърсил изпълнение на непаричното си вземане арендодателят сам се намира в забава. Възразява клаузата на чл. 21, ал. 3, изр. 2 да е нищожна, съответно че води до нищожност на целия договор. Моли за отхвърляне на предявените искове.

След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е налице спор, а и от приложения договор за аренда на земеделски имоти от 31.07.2014 г. /л. 7-11 от първоинстанционното дело/ е видно, че Н. Г. Н. е предоставил под аренда на ответника „Мурсалево Проджект“ ООД /с предишно наименование „Ай Пи Ейджънси Асет Мениджмънт“ ООД/ недвижими имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***, ***, *** по

КККР на с. М., общ. К., обл. К. одобрени със заповед № РД-18-1024/27.04.2018г. на ИД на АГКК.

Не се спори и по отношение на това, че след сключване на договора за аренда ищецът е придобил собствеността върху процесните имоти, като това обстоятелство е видно и от приложените писмени доказателства /констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти – земеделски земи № 193, том II, рег. № 5550, дело № 377/2023 г. от 20.12.2023 г. на нотариус Е. К. – л. 52-56; нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 97, том II, рег. № 4270, дело № 285/2021 г. от 28.09.2021 г. – л. 12-19; нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 98, том II, рег. № 4278, дело № 286/2021 г. от 28.09.2021 г. – л. 20-26; нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 20, том III, рег. № 5681, дело № 404/2021 г. от 14.12.2021 г. – л. 27-33, нотариален акт за покупко[1]продажба на недвижими имоти № 200, том I, рег. № 2977, дело № 189/2023 г. от 11.07.2023 г. – л. 34-45; нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 170, том II, рег. № 5336, дело № 354/2023 г. от 05.12.2023г. – л. 46-51/.

4

От събраните доказателства - уведомително писмо - л. 57-58, покана-уведомление – л.

59 и нотариална покана – л. 62-64 е видно, че ищецът е уведомил ответника за придобиване на собствеността по отношение на описаните имоти, както и е отправил изявление за заплащане на дължимото арендно плащане.

От цитираната нотариална покана е видно, че същата е връчена по реда на чл. 50 ЗННД вр. чл. 50 ГПК поради невъзможност за откриване на ответника на адреса му. В същия смисъл са и показанията на разпитаните свидетели М. С. и Г. Т., според които ответното дружество е било „неоткриваемо“ на адреса му, като ищецът е бил в състояние да предаде на негов представител единствено една от поканите през м. май 2022 г.

Други относими доказателства не са ангажирани по делото.

Преценявайки гореизложеното, съдът приема от правна страна, следното:

След обстоен анализ на материалите по делото настоящият съдебен състав приема, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В резултат на проверката по чл.269 от ГПК се установява, че решението, което се атакува, е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.