Решение № 1559 от 05.12.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1559 гр. Варна, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско дело № 20223100501905 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по възззивна жалба с вх. № 5278 от 1.08.2022 г., депозирана от Л. Л. Т. и А. С. Т., чрез адв. Н. С., срещу решение № 2363 от 15.07.2022 г., постановено по гр. д. № 13736/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТИТЕ, с които е:

- отхвърлен иска на Л. Л. Т. за осъждане на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД да й заплати обезщетение за неимуществени вреди под формата на причинени болки и страдания в следствие осъществена трудова злополука на 9.02.2021 г. в гр. Девня, Електрическа подстанция „Девня 1“, при която е настъпила смъртта на С.Ат.Т., починал на ********** г., за разликата над присъдената сума от 50 000 лева до претендираните 120 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от осъществяване на трудовата злополука - 9.02.2021 г. до окончателно изплащане на задължението, както и е

- отхвърлен иска на А. С. Т. за осъждане на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД да й заплати обезщетение за неимуществени вреди под формата на причинени болки и страдания в следствие осъществена трудова злополука на 9.02.2021 г. в гр. Девня, Електрическа подстанция „Девня 1“, при която е настъпила смъртта на С.Ат.Т., починал на ********** г., за разликата над присъдената сума от 40 000 лева до претендираните 120 1

000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от осъществяване на трудовата злополука - 9.02.2021 г. до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 200, ал. 1 КТ.

В депозираната въззивна жалба се излагат твърдения за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните части, поради постановяването му при нарушение на материалния закон. Излага подробни доводи относно констатациите на първоинстанционния съд. Позовавайки се на заключението по съдебно-техническата експертиза, намира, че вратите на килиите са направени по начин, че да не могат да бъдат случайно отворени.

Счита, че не са представени доказателства каква точно работа е била възложена на С.Т., респ. в каква последователност е следвало да бъде изпълнявана. Сочи, че е нарушената разпоредбата на чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрическите уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи, доколкото е допуснато извършване на работа без нарочен наряд, а само с нареждане. Твърди, че от работодателя не е представен списък на дейностите, които могат да бъдат извършвани без наряд, съобразно изискването на чл.

105, ал. 1 от Правилника. Намира, че свидетелските показания на свидетелите М. и Г., в частта, относно извършваната дейност от С.Т. по проверка на напреженовите трансформатори, противоречи на вменените му задължения по длъжностната характеристика. За неправилен намира извода на съда, че служителят е отключил механичната защита на вратата на килията, като е преодолял и електромеханичната блокировка. Оспорва извода за наличие на проявена груба небрежност, както и за определения процент на съпричиняване на вредоносния резултат. За неправилно намира кредитирането на свидетелските показанията на свидетелите, които са и служители в дружеството. Счита, че първоначалните твърдения на ответното дружество при разследване на злополуката за преодоляване на двете механични ключалки се опровергават от заключението по съдебнотехническата експертиза от 3.02.2022 г., в което се посочва, че не може да се конкретизира по какъв начин и с какво е отворена вратата. Позовава се на писмо от 27.01.2022 г. на ръководителя на МЕР – Варна към „ЕСО“ ЕАД, в което се сочи, че за извършване на пълна проверка на килии № 16 и № 20 е необходимо да се влиза в килиите на изводите. Сочи, че по делото не са представени от страна на работодателя вътрешни правила, технологични карти, указания и други документи, установяващи последователността на действията на работната група на процесната дата.

Твърди, че в случая не се доказва нарушение на конкретни правила за безопасност от страна на С.Т., респ. извършване на работа при елементарно старание и пълно пренебрегване на правилата за безопасност. Сочи, че в първоинстанционното решение не е посочено кои конкретно правила за безопасност са нарушени от страна на служителя. Доколкото проверката не е оформена с наряд счита за неустановено дали С.Т. е разполагал с ключ за вратата на килията, доколкото ключовете са в дежурния диспечър, респ. дали 2 същата е била отворена. Твърди, че отворената врата е индиция, че токът е изключен и може да се проведе безопасно изпълнение на задълженията. За установено в съдържанието на протокола на НОИ от 12.04.2021 г. намира неизпълнението на задълженията на работодателя по чл. 149, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за поставянето на табели „Стой! Високо напрежение!“, респ. това по чл. 152 от Правилника за окачването на табела „Да се работи тук!“, както и за поставяне на преносими заземители. Счита, че не е отчетено обективното съотношение на приноса на настъпване на трудовата злополука от страна на работодателя. За недоказано намира самоволното поставяне на С.Т. в ситуация на повишен риск, респ. наличието на умишлено причиняване на увреждането от страна на пострадалия. Сочи, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено по реда на чл. 52 ЗЗД и съобразено с обществено-икономическите условия към момента на настъпване на злополуката.

За необсъдени намира оплакванията относно констатираното нарушение на работодателя от страна на Инспекция по труда – гр. Варна за имуществената му отговорност в съответствие с Колективния трудов договор и липсата на изплащане на застрахователно обезщетение поради липсата на включването му в списъка на задължително застрахованите лица. Сочи, че доколкото работодателят не е изпълнил основните си задължения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Моли за отмяна на решението в обжалваните части, както и за уважаване на исковете в пълните заявени размери.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, чрез юрк. Г.

К.. В същия се излагат доводи за неоснователността на жалбата. Излага подробни доводи по фактическата обстановка на спора. Твърди, че на процесната проверка не е било необходимо влизането в самите килии, което е следвало да бъде осъществено едва при изпълнение на четвъртата задача.

Сочи, че от свидетелските показания на свидетеля М. се установява, че С.Т. е следвало да разкачи кабел, който тръгва от напреженовите трансформатори и стига до предкилийния шкаф на килия № 16. Твърди, че задачите се изпълняват по реда, по който са зададени, като е технологично невъзможно да се пристъпи директно към изпълнение на последната задача. Позовавайки се на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза намира, че не е било необходимо влизането в килиите. Сочи, че в т. I, т. 23 от длъжностната характеристика на С.Т. е предвидено, че служителят може да монтира, поддържа, извършва профилактика и настройка на съоръжения, вторична комутация, релейна защита, измервателна и специализирана апаратура, откъдето извежда извод, че задачите от процесната проверка са били обхванати от длъжностната му характеристика. Твърди, че товарното устройство не е било необходимо да се включва, доколкото килии № 16 и № 20 не са въведени в експлоатация. Доколкото двете килии не са били 3 поставяни под напрежение, счита, че не е необходимо спазването на чл. 105, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Правилника. Сочи, че доколкото дейностите попадат в приложение № 6 по чл. 105, ал. 1, т. 2 от Правилника не е било необходимо да се изготвя списък за същите.

Твърди, че е основателно наведеното възражение за съпричиняване, доколкото не е следвало да се отваря вратата на килия № 18, както и С.Т. да напуска работното си място на предкилийния шкаф на килия № 16 по вторичната комутация. Сочи, че е налице проявена груба небрежност от служителя поради напускане на работното му място и навлизане с тялото си в килия, която е била под напрежение. Позовавайки се на свидетелските показания на свидетелите М. и Г., сочи, че размерът на вратата е около 30 см. и С.Т. поради ръста си не може да влезе в килиите. От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза намира за установено, че вратата се отваря с механично и електрическо блокиране, като ключ за нея притежава дежурният оператор, както и че вратата може да бъде отворена при осъществяване на натиск.

За неоснователни намира доводите за установеност на нарушенията на длъжностните лица, доколкото са подадени жалби срещу издадените наказателни постановления. За неотносими намира оплакванията за необсъждане на твърдяната договорна отговорност, доколкото е различен предметът на настоящия спор. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните части. Претендира разноски.

В проведеното по делото о. с. з., въззивникът А. Т., не се явява, явява се само въззивникът Л. Т., като и двете се представляват от адв. Н. С.. В същото излага доводи за основателността на въззивната жалба. Моли за уважаване на исковете в пълните предявени размери. Претендира заплащането на адвокатско възнаграждение.

В о. с. з. въззиваемият, чрез юрк. К. моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните части. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

Съдът, като взе предвид направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, и съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, констатира следното:

Производството по гр. д. № 13736/2021 г. на Районен съд - Варна е образувано по искове, депозирани от Л. Л. Т. и А. С. Т. за осъждане на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, да им заплати сумата от по 120 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди болки и страдания в следствие осъществена трудова злополука на 9.02.2021 г. в гр. Девня, електрическа подстанция „Девня 1“, при която е настъпила смъртта на С.Ат.Т., починал на ********** г., ведно със законната лихва върху всяка една главница считано от 9.02.2021 г. до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 200, ал.1 КТ.

4

В исковата молба се излагат доводи, че Л. Т. е съпруга,а А. Т. е дъщеря на С.Ат.Т., починал на **********г. Сочат, че наследодателят им е бил в трудово правоотношение с ответника, като е заемал длъжността „техник, релейна защита и автоматика“. Излагат доводи, че в деня на злополуката е бил включен в състава на бригада за проверка на техническото изпълнение на килия № 16 и килия № 20, в подстанция „Девня 1“, съгласно заповед № МЕРВН-155/03.02.2021 г. Твърди, че С.Т. е допуснат до работа от дежурния оператор на смяна, както и че двама от членовете на бригадата М. и И. слезли на първи етаж, третия член Божков отишъл до автомобила за материали, като наследодателят на ищците останал сам на втори етаж. Сочат, че останалите членове на бригадата чули шум от изключване на прекъсвач, като се качили на втория етаж видели С.Т. на земята в килия № 18 – извод „Олива“. Твърдят, че наследодателят им е казал, че дежурния диспечер ги е допуснал до работа, записал ги е в оперативния дневник, обаче без да им укаже на кои места да работят и кои места са под напрежение, както и че не били поставени указателни табели къде да се работи. Навеждат доводи, че килия № 18 е била отворена. Сочат, че след попадането под високо напрежение С.Т. получава изгаряния от 42 %, хоспитализиран е и е починал на ********** г. починал.

Позовават се на съдържанието на разпореждане № 5104-03-63/28.04.2021г. на ТП на НОИ – Варна, с което злополуката е приета за трудова. Сочат, че съпругата се е затворила в себе си и се е изолирала от социалното си обкръжение, като се е влошило здравословното й състояние, доколкото е започнала да поддържа постоянно високи стойности на кръвно налагане и да получава хипертонични кризи. Посочва, че следствие на стреса от загубата преживялата съпруга е получила психична травма, която не е преодоляна и налага прием на медикаменти. Излага доводи, че дъщерята също тежко изживява загубата на баща си, като често изпада в депресивни състояния, плачела без повод и се е затворила в себе си, като е ограничила общуването с приятелите си. Молят за уважаване на исковете.