Решение № 9203 от 13.08.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9203 гр. С., 13.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С.АТ.П. при участието на секретаря Г.Ц.Г.Ш. като разгледа докладваното от С.АТ.П. Гражданско дело № 20211110133859 по описа за 2021 година

Производството е образувано е по искова молба на „Д.“ ООД срещу „Д. 26“ ООД.

Ищецът твърди, че между страните имало сключен договор от 24.01.2020 г., по силата на който същият е следвало да извърши срещу възнаграждение доставка и монтаж на PVC настилки и други материали и консумативи на обект на ответника, съгласно количественостойностна сметка по Приложение № 1 към договора. Заявява, че е изпълнил надлежно договора, като работата му била приета с предвидените в договора приемо-предавателни протоколи. Счита, че ответникът следвало да му заплати авансово възнаграждение в размер на 22937,57 лв. в 3-дневен срок от доставката, за което ищецът издал фактура на 12.03.2020г., но същата била платена едва на 13.04.2020г., т.е. с 29 дни забава. Поддържа, че заради закъснението си ответникът му дължал неустойка по чл. 15 от договора в размер на 0,1 % на ден от дължимата сума. Поддържа, че ответникът е в забава и по отношение на плащането на действителния обем на извършените по договора работи, който бил установен с подписването на приемо-предавателен протокол от 30.10.2020 г., за което ищецът е издал проформа фактура № 0000000028 от 22.10.2020 г. Поддържа, че забавата на това задължение продължила до 22.12.2020г. (т.е. 50 дни), когато ответникът платил дължимата сума, поради което дължал неустойка в размер на 1077,50 лв. за периода от 03.11.2020г. до 22.12.2020г.

Моли ответната страна да бъде осъдена да му заплати следните суми: 513,06 лв. – непогасен остатък от неустойка по чл. 15 от договора от 24.01.2020г., дължима за периода от 15.03.2020г. до 13.04.2020г., начислена за задължението за авансово плащане по чл. 5.1.2. и 1077,50 лв. – неустойка по чл. 15 от договора от 24.01.2020г., дължима за периода от 03.11.2020г. до 22.12.2020г., начислена за задължението за окончателно плащане.

1

Ответникът е депозирал отговор по реда на чл. 131 ГПК, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не отрича, че между страните е бил сключен договор от 24.01.2020 г., но отрича да е налице забава. Поддържа, че по отношение на задължението за сумата от 22937,57 лв. е имало издадено кредитно известие от 30.03.2020г. към фактурата от 12.03.2020г., като задължението било осчетоводено отново на 08.04.2020г. и било платено на 13.04.2020г., тъй като 11.04.2020г. бил неработен ден. Възразява да дължи и неустойка за забава и върху сумата от 21549,94 лв., тъй като фактурата била издадена едва на 21.12.2020г., а плащането е извършено на следващия ден – 22.12.2020г.

Моли за отхвърляне на предявените искове.

Независимо от обстоятелството, че ищецът не е изпратил представител в първото заседание и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, съдът е приел, че представените доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че исковете са вероятно неоснователни по смис. на чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което същите подлежат на разглеждане по общия ред като решението се мотивира по същество.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже наличието на правоотношение по описания в исковата молба договор за изработка от 24.01.2020 г. за доставка и монтаж срещу заплащане на PVC настилки и други материали и консумативи на обект на ответника; наличието на валидно уговорена неустоечна клауза; размер на дължимата главница, върху която се претендира неустойка; изпадане на длъжника в забава (в т.ч. че ищецът е изпълнил възложената работа, която е приета с подписването на приемо-предавателен протокол, както и че е издадена от ищеца и получена от ответника фактура за съответното плащане поне 3 дни преди датата, от която претендира съответната неустойка за забава); размер на дължимата неустойка. При установяване на горните обстоятелства е в тежест на ответника да докаже, че е заплатил в срок дължимата главница.

В случая между страните не е налице спор, че между тях е имало сключен договор от 24.01.2020г. по силата, на който ответникът като възложител възлага, а ищецът като изпълнител се задължава срещу определената в договора цена да извърши доставка и монтаж на PVC настилка и други материали и консумативи, съгласно количественостойностна сметка – Приложение № 1, неразделна част от договора (чл. 1 от договора).

Не е налице спор и по отношение на съдържанието на договора, съгласно който общата стойност на дължимата от възложителя цена се равнява на 114687,86 лв. (чл. 4 от договора), дължимата на следните вноски (чл. 5): 1) 68812,72 лв. с ДДС в 3-дневен срок от подписване на договора срещу фактура за авансово плащане (чл. 5.1.1.); 2) 22937,57 лв. с ДДС в 3дневен срок от деня на доставка на материалите, съгласно количествено-стойностната сметка - Приложение № 1 срещу фактура за авансово плащане, издадена от изпълнителя на възложителя и приемо-предавателен протокол за доставените материали (чл. 5.1.2.); 3) 2

22937,57 лв. – остатъчна цена дължима в 3-дневен срок от приемане на извършената работа срещу фактура и двустранно подписан приемо-предавателен протокол (чл. 5.2.).

Съгласно чл. 15 от договора при забава на поето по договора задължение неизправната страна дължи неустойка за забава за всеки просрочен ден в размер на 0,1 %, но сумарно не повече от 5 % от стойността на забавеното изпълнение.

От цитираните по-горе договорни клаузи е видно, че 3-дневният срок за плащане на вноската по чл. 5.1.2. тече след подписване на приемо-предавателен протокол и след издаването на фактура от изпълнителя. Между страните не се спори, че първата от уговорените предпоставки за настъпване на падежа на задължението, а именно подписването на приемо-предавателен протокл, се е осъществила на 10.03.2020г. (л. 32). По отношение на втората предпоставка – издаването на фактура от изпълнителя – се установява, че ищецът е издал две фактури за сумата от 22937,57 лв., с които е осчетоводил едно и също вземане - № 0100000129 от 12.03.2020г. и № 0100000132 от 08.04.2020г.

Задължението на ответника, осчетоводено с първата от цитираните фактури (№ 0100000129 от 12.03.2020г.), е сторнирано от самия ищец, видно от приложеното кредитно известие № 0100000131 от 30.03.2020г. (л. 34). Съгласно чл. 115, ал. 1 ЗДДС, известие към фактура се издава при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката, за която е издадена фактурата (чл. 115, ал. 1 ЗДДС), поради което в случая следва да се приеме, че с действията си по издаване на кредитно известие към фактура № 0100000129 от 12.03.2020г. ищецът сам е приел, че не са били налице основанията за издаване на сторнираната фактура (чл. 115, ал. 3 ЗДДС). Ето защо, следва да се приеме, че уговорената предпоставка за изпадане на длъжника в забава – издаването на фактура от изпълнителя – е осъществена едва с издаването на фактура № 0100000132 от 08.04.2020г. (л. 35), от който момент е започнал да тече и уговореният между страните 3-дневен срок за плащане. Последният е изтекъл на 11.04.2020г. (събота, неприсъствен ден), поради което на основание чл. 72, ал. 2 ЗЗД срокът за изпълнение е бил до 13.04.2020г. От приложеното платежно нареждане (л. 37) е видно, че ответникът е извършил плащането на 13.04.2020г., към който момент същият не е бил в забава.

По отношение на остатъчната цена, дължима като трета вноска по чл. 5.2. от договора, страните също са уговорили две кумулативни предпоставки, при осъществяването, на които настъпва и падежа на задължението за плащане - подписване на приемо-предавателен протокол и издаване на фактура от изпълнителя. Между страните не се спори, а и от приложения протокол (л. 41) е видно, че първата предпоставка е осъществена на 30.10.2020г. В същото време ищецът не е ангажирал никакви доказателства за това, че към датата, от която претендира неустойка за забава (03.11.2020г.) са били изтекли 3 дни от издаването на фактура. Напротив, от приложените по делото доказателства е видно, че вземането на ищеца по чл. 5.2. е осчетоводено едва на 21.12.2020г. въз основа фактура № 0100000139 от 21.12.2020г. (л. 46). От приложеното платежно нареждане (л. 47) е видно, че ответникът е погасил задължението на следващия ден – 22.12.2020г., към който момент не е бил изтекъл уговореният от страните 3-дневен срок за плащане. Без правно значение за 3 настъпване на падежа на процесното задължение е издаването на проформа фактура от ищеца на 22.10.2020г., тъй като в договора е предвидена изрична уговорка, че вземането става изискуемо едва след издаването на окончателна фактура (чл. 5.2.), каквато в случая не е доказано да е била издадена преди 21.12.2020г.

По изложените съображения следва да се приеме за недоказано изпадането на ответника в забава, което обуславя и неоснователността на предявените искове, които подлежат на отхвърляне.

При този изход на спора, ищецът няма право на разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 516 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Д.“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н К.П., ул. „Д.“, бл. *** ап. 9 срещу „Д. 26“ ООД, с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. С., р-н Л., ул. „К.П.“ № *** осъдителни искове за следните суми: 513,06 лв. – непогасен остатък от неустойка по чл. 15 от договор от 24.01.2020г., дължима за периода от 15.03.2020г. до 13.04.2020г., начислена върху задължение за авансово плащане по чл. 5.1.2. от договора и 1077,50 лв. – неустойка по чл.

15 от договор от 24.01.2020г., дължима за периода от 03.11.2020г. до 22.12.2020г., начислена върху задължение за окончателно плащане по чл. 5.2. от договора.

ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н К.П., ул. „Д.“, бл. *** ап. 9 ДА ЗАПЛАТИ на „Д. 26“ ООД, с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. С., р-н Л., ул. „К.П.“ № *** сторените по делото разноски, а именно:

516 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия:

РЕШИ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4