Решение № 717 от 18.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 717 гр. Пловдив, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330107399 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Д. Хаджикоцев” № 52- 54, представлявана от изпълнителните директори А.

Д. и Н. С., чрез пълномощник юрисконсулт Д. И., е предявил против М. П. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ******** № ***, ет. ***, ап. ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 4031/2025 г. на ПРС, ХI гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № **** г., суми, както следва: сумата в размер на 18 527, 28 лева- главница, произтичаща от договор за потребителски кредит № ********** г., договорна (възнаградителна) лихва в размер на 2 262, 55 лева за периода 25.08.2024 г.- 24.01.2025 г., обезщетение за забава в размер на 229, 66 лева за периода от 25.08.2024 г.- 12.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 28.02.2025 г. до изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 24.08.2023 г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № ********, по силата на който на ответницата била предоставена сума в общ размер 20 000 лева за общо ползване на потребителя и за рефинансиране на свои задължения по предходни договори. Съгласно чл. 7.2.1. от Договора, при Потребителски кредит за общо ползване - средствата по кредита се превеждат от Кредитора в срок до 3 (три) работни дни, считано от датата на сключване на Договора по сметката на Потребителя, открита в „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и посочена в чл. 11.2. Кредитът се счита за усвоен от 1

Потребителя, в деня, в който кредитните средства постъпят по посочената му банкова сметка. Общата дължима от Потребителя сума е разсрочена на 60 погасителни месечни вноски, 59 от които в размер на 651,85 лева и последната в размер на 652,36 лева. Първата погасителна вноска била дължима на 25.09.2023 г., а последната - на 25.08.2028 г. Така предоставената сума, кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент, е в размер на 30,39% (чл. 9, ал.1 от Договора). Лихвеният процент е фиксиран поради което не е приложимо изискването за предоставяне на методика за референтен лихвен процент. Годишният процент на разходите по Договора, съгласно чл. 10 от Договора е 34,88%, а общата дължима сума по Договора е в размер на 39111,51 лева. В същия член е упоменато и че при просрочие от страна на Потребителя, дължимата от него сума ще се увеличи с дължимите лихви и допълнителни разходи по чл. 15 от Договора. ГПР е изчислен при отчитане на следните допускания: 1/ за начална дата за изчисляване на ГПР се смята датата на подписване на Договора; 2/ Договорът ще остане в сила за целия първоначално уговорен срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него; 3/ приема се че годината има 360 дни, 12 месеца, всеки от които е с 30 дни, независимо дали годината е високосна; 4/ приема се че лихвения процент и другите разходи по кредита (такси и комисиони, ако има такива) са неизменни спрямо техния първоначален размер. Договорът не е сключен при Общи условия. Длъжникът е преустановил плащанията по договора и е допуснал просрочие при изплащането на повече от три дължими вноски с падеж 25.8.2024 г., 25.9.2024 г. и 25.10.2024 г., поради което ищецът е изпратил Уведомление за предсрочна изискуемост до ответника. Уведомлението е получено лично от ответницата на 24.01.2025 г, считано от която дата Договорът е обявен за предсрочно изискуем и е настъпила изискуемост на задълженията по него. За събиране на сумите по кредита било подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, по което било образувано частно гр. дело № 4031/2025 г. на ПРС, ХI гр. с- в, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 1786/04.03.2025 г. и изпълнителен лист, като в срока по чл. 414 ГПК постъпило възражение от длъжника. След указания на съда по реда на чл. 415 ГПК, били предявени настоящите установителни искове. Моли за уважаване на същите. Претендира разноски. В съдебно заседание страната не се представлява, но пълномощникът й представя писмено становище по спора.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал писмен отговор, в който твърди, че искът е неоснователен. Договорът за паричен заем от 24.08.2023 г. е потребителски по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. Недействителен е на основание чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като размерът на текстовата част на шрифта му и на всички приложения към него е по-малък от 12. Недействителен е на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, тъй като годишният процент на разходите е неправилно изчислен. Размерът му не е 34,88%, а по-голям. Клаузата за заплащане на договорна лихва е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. От погасителния план към договора се вижда, че при 2 заемна сума от 20000 лева, ответницата следва да върне 19111,51 лева договорна лихва, която е почти 100% от Заемната сума. Договорната лихва представлява граждански плод за това, че кредитната институция за определен срок се лишила от собствеността си върху определен финансов ресурс. В гражданското законодателство нямало фиксиран краен размер на договорната лихва - предвиденото в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит ограничения касае ГПР, който включва освен договорната лихва и другите разходи по кредита, поради което не може да има знак на равенство между двете величини. Разбира се размерът на договорната лихва не може да бъде в такъв размер, че неоснователно да обогати кредитора. В този случай ще е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави. Договорната лихва е почти 100% от заемната сума. Такъв висок процент, който дори надвишава годишния процент на разходите от 34,88% не е оправдан, защото няма доказателства, нито изложени твърдения от кредитното дружество, какво налага да има такова значително оскъпяване на задълженията по кредита. Ето защо следва да се приеме, че клаузата е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Нищожността на клаузата означава, че банката получила без основание договорна лихва в размер на 19111.51 лева платена за периода от датата на сключване на договора до датата на депозиране на исковата молба в съда. Прави възражение за прихващане между заплатената договорна лихва и претендираната от ищцовото дружества главница от 18527,28 лева. В съдебно заседание страната не се явява, но чрез пълномощника си поддържа отговора. Представя и писмена защита.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК рег.

№ 1786/ 04.03.2025 г., постановена по частно гр. дело № 4031/ 2025 г. на ПРС, XI бр. с-в, ответникът е бил осъден да заплати на банката следните суми: сумата в размер на 18 527, 28 лева- главница, произтичаща от договор за потребителски кредит № *********** г., договорна (възнаградителна) лихва в размер на 2 262, 55 лева за периода 25.08.2024 г.24.01.2025 г., обезщетение за забава в размер на 229, 66 лева за периода от 25.08.2024 г.12.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 28.02.2025 г. до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство: 420, 39 лева- държавна такса и 50 лева- юрисконсултско възнаграждение.

Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника, като съдът е указал на заявителя да предяви иск по чл. 422 от ГПК, който е постъпил в дадения срок.

Между страните е сключен от договор за потребителски кредит № ********** г., по който ищецът получил сумата от 20 000 лева в заем, при фиксирана възнаградителна лихва от 30,39 % или 19 111, 51 лева и ГПР- 34, 88 %, с краен падеж- 25.08.2028 г., на 60 месечни вноски.

Към договора представени връчено уведомление за предсрочна изискуемост, 3 декларация и заявление за рефинансиране, както и извлечение от счетоводни книги на банката за задълженията на лицето.

По делото е прието заключение на съдебно- техническа експертиза, по която вещото лице е установило, че размера на текстовата част на шрифта, на който са изписани договорът и приложенията му, е 12 пункта, а самият шрифт е вид Arial Narrow.

По делото е прието и заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице след проверка на счетоводната документация на банката е установила, че общо заплатената по договора сума е в размер на 6 370, 06 лева и е била разпределена, както следва: главница- 1 472, 72 лева, договорна лихва- 4 887, 47 лева и обезщетение за забава- 9, 87 лева. Неплатеният остатък от дълга е в размерите по исковата молба. Посочва се, че банковият кредит от 20 000 лева е преведен по сметка на лицето на 24.08.2023 г. Размерът на ГПР бил посочения в договора- 34, 88 % и в него като разход била включена само договорната лихва.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Няма спор, че между страните е бил сключен договор за банков кредит, който по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния законЗакона за потребителски кредит.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита (или на разликата между получено и върнато), но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Императивно изискване като основание за действителност на договора за потребителски кредит е това по чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК- за посочване на общата дължима сума и същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 34, 88 %, а фиксираната лихва- 30, 39 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Още 4 повече, че според заключението на вещото лице като разход в случая била включена единствено договорната лихва и ГПР бил изчислен правилно по съответната формула.

Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Според чл. 19 ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.