Решение № 351 от 04.11.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. П., 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20241230101204 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Образувано е по молба от адв.Д. В. М., Адвокатска колегия П., с адрес на кантора и съдебен адресат гр.П., бул.“П.“ № 81, ет.3, ап.Б, в качеството му на пълномощник на Б. Т. П., ЕГН: **********, с адрес с. Д., общ.П., против „Макроадванс“ АД, ЕИК: 201127485, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.Г.С.Раковски № 147, ап.14, представлявано от В.Сергиев – изпълнителен директор.

Иска се от съда да постанови решение, с което на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, да осъди „Макроадванс“ АД да заплати на ищеца сумата от 100 лева, недължимо платена по недействителен Договор за потребителски кредит № 234598 от 13.12.2023 г., сключен между „Макроадванс“ АД и Б. П., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, да осъди „Макроадванс“ АД да заплати на ищеца сумата от 50 лева, недължимо платена като неустойка по чл. 10 от Договор за потребителски кредит № 234598 от 13.12.2023 г., сключен между „Макроадванс“ АД и Б. П., тъй като последната е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Претендира сторените по делото разноски.

В законоустановения едномесечен срок от страна на ответника е постъпил писмен отговор, в който признава предявените искове. Прави искане по реда на чл.78, ал.2 от ГПК в тежест на ответника да не бъдат възлагани разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява и представлява, но от процесуалния му представител е депозирано искане, в което поддържа предявения иск, като предвид признанието на иска в отговора на исковата молба, моли съда да се произнесе с решение по 1 чл.237 от ГПК.

Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител, но от процесуалния представител е депозирана молба, в която отново се прави признание на предявените искове, в която връзка по реда на чл.78, ал.2 от ГПК се прави искане в тежест на ответника да не бъдат възлагани разноски.

Предвид признанието на иска от страна на ответника, процесуалният представител на ищцовата страна е извел искане за постановяване на решение при признание на иска.

Разпоредбата на чл.237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.

В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

В конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК.

Направено е изрично признание от ответника на предявения против него иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.

С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявената претенция, с която се иска да бъде осъден „Макроадванс“ АД да заплати на Б. Т. П., сумата от 100 лева, недължимо платена по недействителен Договор за потребителски кредит № 234598 от 13.12.2023 г., сключен между „Макроадванс“ АД и Б. П., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, за основателна и доказана, поради което и следва да бъде уважена.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

Относно разноските:

Във връзка с направеното искане по реда чл.78, ал.2 от ГПК, съдът намира, че в случая не е налице основание за прилагане на цитираната разпоредбата, тъй като се установи по делото, че ответното дружество с поведението си е дало повод за завеждане на иска, макар да е признал изрично предявените искове за основателни. За да се приложат последиците на чл.78, ал.2 от ГПК, предвидените в същия предпоставки следва да са налице кумулативно. Ответното дружество е станало в случая причина да се предяви иска по чл.55 от ЗЗД, тъй като признанието е направено след образуване на делото.

С оглед изхода на делото разноските се дължат само на ищцовата страна. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски за държавна такса в размер на 50 лв., а на основание чл.38, ал.2 във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗАдв. в полза на пълномощника му следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото. На основание §2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските 2 възнаграждения адвокатското възнаграждение следва да се присъди с включен ДДС, тъй като адв. Д. М. от АК - П. е регистриран по ДДС, за което са представени и надлежни доказателства, а именно: удостоверение за регистрация по ДДС.

В тази връзка и на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗА във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния представител на ищеца адв. Д. М. от АК-П., адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева, с вкл. ДДС, във връзка с оказаната безплатна правна помощ.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК: 201127485, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.Г.С.Раковски № 147, ап.14, представлявано от В.Сергиев – изпълнителен директор, да заплати на Б. Т. П., ЕГН: **********, с адрес с. Д., общ.П., чрез пълномощника му адв. Д. М. от АК- П., по иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, сумата от 100 (сто) лева, недължимо платена по недействителен Договор за потребителски кредит № 234598 от 13.12.2023 г., сключен между „Макроадванс“ АД и Б. П., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК: 201127485, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.Г.С.Раковски № 147, ап.14, представлявано от В.Сергиев – изпълнителен директор, да заплати на Б. Т. П., ЕГН: **********, с адрес с. Д., общ.П., сумата от 50 (петдесет) лева, представляваща сторените по делото разноски за заплатена ДТ.

На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ОСЪЖДА

„МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК: 201127485, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.Г.С.Раковски № 147, ап.14, представлявано от В.Сергиев – изпълнителен директор., ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. М. от АК - П., процесуален представител на ищцовата страна, сумата от 480 (четиристотин и осемдесет) лева, адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по предявените искове.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3