Решение № 87 от 26.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Варна, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20253110203076 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на В. Т. А. - Кр., с ЕГН: ***, против НП № 459/06.08.2024г. издадено от Зам. Кмет на Община-Варна, с което на основание чл.178е от ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50лв. за нарушаване разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП.

В жалбата си въззивницата оспорва НП, като твърди, че то е незаконосъобразно, тъй като счита, че на улицата на която живее Община Варна не е осигурила адекватни места за паркиране, ул. „Любов“ била тясна – под 6 метра и било физически невъзможно да се спазят изискванията на чл.94 ЗДвП, като наличният тротоар по никакъв начин не кореспондирал със законовите изисквания за използването му като такъв.

Посочва още, че на тази улица липсвали маркировка или знак, които да забраняват престоя и/или паркирането.

Наред с това посочва, че в издадените фиш, акт и впоследствие НП е било описано неправилно местонахождането на паркирания автомобил, като жалбоподателката твърди, че е паркирала автомобила си в края на ул. „Любов“ до къща с номер 22, а е била санкционирана за това, че е паркирала в началото й на ул. „Любов“ № 8. Поради изложените съображения моли НП да бъде отменено, като подчертава че автомобилът й не е създал никаква опасност или пречка за движението.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован, се явява лично и заявява, че поддържа жалбата на изложените в нея основания, като подчертава, че продължава да не разбира защо е била санкционирана за това, че е паркирала автомобила на ул. „Любов“ № 8, 1 като в действителност е сторила това на ул. „Любов“ срещу № 23, което е в горния край на процесната улица.

Въззиваемата страна редовно призована, представлява се от юрисконсулт, който на свой ред пледира за потвърждаване на издаденото НП, като правилно и законосъобразно и претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По сигнал за неправилно паркирани автомобила на ул. „Любов“ в гр.Варна, служители на Общинска полиция Варна извършили проверка.

На 05.06.2024г. около 02.10 часа полицейските служители между, които и св.И. извършили проверка за неправилно паркирани автомобили в района на ул. „Любов“ в гр.Варна.

Там констатирали множество неправилно паркирани автомобили, като св. И. преценил, че автомобилът на жалбоподателката „Ауди“ с ДК № *** бил един от тях, тъй като бил паркиран отстрани до входа на вратата на къщата й, в края на ул. „Любов“ до къща с номер 22. В издадения фиш И. отразил, че паркирането е било в близост до № 8, както и че автомобилът бил паркиран върху тротоара на неопределно за това място от собственика или администрацията на пътя.

Нарушението било констатирано на место от свид.И. и и бил издаден фиш за глоба.

Срещу него постъпило възражение от въззивницата, което не било обсъдено, но предвид него на Кр. бил съставен АУАН, който тя подписала с възражения, такива постъпили и в законоустановеният срок по чл.44 ЗАНН (аналогични на тези направени с жалбата), но същите не били приети от АНО.

Въз основа на акта било издадено процесното НП, като АНО е възприел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивницата е нарушила разпоредбата на чл. 94, ал.3 от ЗДвП и на основание чл. 178е от същия закон й е наложила административно наказание „глоба“ в размер на 50лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.

Така приетата фактическа обстановка се оспорва от въззивницата единствено досежно мястото на паркиране на собствения й лек автомобил, като тя твърди, че го е паркирала на същата улица, но до къщата си до номер 22, а не до № 8, като посоченото обстоятелство се установява и от приложената по делото фотоснимка, видно от която автомобилът е паркиран в близост до кръстовище (а жалбоподателката живее в къща на кръстовището на ул. „Любов“ и „Вярност“ в кв. Трошево на гр. Варна.

В хода на въззивното производство са разпитани св. И. и Т. - актосъставител.

В показанията си дадени пред съда св.И. сочи, че при извършената проверка на място действително лекият автомобил на въззивницата е бил паркиран на тротоара на ул.

2

„Любов“ в гр.Варна, като той е преценил, че точното място е на № 8 на същата улица. При все това обаче и доколкото във фиша лично свидетелят е вписал, че жалбоподателката живее на ул. „Вярност“ № 8, а на направената от него фотоснимка се вижда, че автомобилът е бил паркиран в близост до кръстовище на две улици, каквото е налично до сградата, находяща се на ул. „Любов“ № 22, но не е налично до тази с № 8, то съдът установи, че твърденията в жалбата кореспондират с наличното по делото доказателство едниствено установяващо точното място на паркиране на процесния лек автомобил.

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата като подадена в срок, от легитимирано за това лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, се явява процесуално допустима.

При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуването и провеждането на адм.наказателното производство съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Съгласно дадените от закона правомощия, съдът следва да извърши цялостна проверка на обжалваното НП, досежно неговата законосъобразност.

Видно от показанията на свидетелите, жалбоподателката била спряла (паркирала) лекият си автомобил на тротоара, като същият факт не се оспорва и от самата нея, като в жалбата си тя излага подробни доводи защо е следвало да стори това, които не следва да се споделят от настоящия съдебен състав, тъй като макар и очевидни, проблемите с паркирането на територията на гр. Варна не освобождават водачите от принципното им задължение да съблюдават разпоредбите на ЗДвП и да обезпечат законосъобразното паркиране на собствените им леки автомобили.

Действително ЗДвП допуска паркиране на тротоара в населено място, но в чл.94 ал.3 от ЗДвП се сочи, че това е допустимо - престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, но на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.

В конкретния случай обаче по отношение на релевираното възражение, че автомобила е бил спрян не пред номер 8 на ул.“В.“ в гр.Варна, а до номер 22 на същата улица, настоящият съдебен състав намира същото за основателно, като поради това и счита, че при съставяне на АУАН и НП АНО е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като неправилно е определил мястото на извършване на нарушението, което обстоятелство подлежи на точно, ясно и недвусмислено установяване съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН.

Наред с това, точното място на извършване на нарушението има значение за категоричното установяване на обстоятелството дали конкретното място е било определено от собствениците на пътя или администрацията места за паркиране, респ. дали откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.

3

По изложените съображения съдът намира, че с обжалваното НП жалбоподателката незаконосъобразно е била санкционирана на осн. чл. 183, ал. 3, ЗДвП, предвиждаща ГЛОБА в размер на 50 лв. за водач, който неправилно паркира върху тротоар, съобразно предвиденото в чл. 178е от ЗДвП, като определеното й наказание е в минимален размер.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното НП е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да бъде отменено.

Предвид изхода на спора и доколкото жалбоподателката се явява в производството по делото лично и не претендира разноски, съдът счита, че не следва да присъжда такива.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № № 459/06.08.2024г. издадено от Зам. Кмет на Община-Варна, с което на основание чл.178е от ЗДвП на В. Т. А. - Кр. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50лв. за нарушаване разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4