Решение № 956 от 30.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 956 гр. Пловдив, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20235330201809 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

682750F638463/19.12.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП- Пловдив, с което на „Екофруктис БГ” ЕООД, ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл. 92, ал.

2, вр. ал. 1 от ЗКПО.

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок (НП е връчено на 21.02.2023г., а жалбата е подадена на 06.03.2023г.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на 1 атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: „Екофруктис БГ“ ЕООД с ЕИК *** е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗКПО. Същото осъществявало дейност през финансовата 2020 година, като отчело финансов резултат – счетоводна печалба в размер на 4015,04 лв. Същото е било длъжно, но не е подало в ТД на НАП-Пловдив годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО в законоустановения срок до 30.06.2021г. включително. Декларацията била подадена в ТД на НАП-Пловдив по електронен път на 11.09.2021г. с вх.

№ 1600И1185846/11.09.2021г. Нарушението е извършено на 01.07.2021г.

Посочената фактическа обстановка се установява от разпита на актосъставителката Г., която в съдебно заседание категорично потвърди констатациите от АУАН. Фактическата обстановка се установява и от приложените по делото писмени доказателства. От представената ГДД е видно, че дружеството е регистрирало положителен счетоводен финансов резултат в размер на 4015,04 лв. От справката за подадени декларации е видно, че Декларацията по чл. 92 от ЗКПО (образци 1010 и 1010а) за данъчния период 2020г. е подадена по интернет с КЕП на 11.09.2021г. Така описаната фактическа обстановка не се явява и спорна между страните.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Не е оспорено по делото, а и от приложената по делото Заповед № ЗЦУ- 1149/ 25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП се установява компетентността на актосъставителя (2.1.) и на административно наказващия орган (1.2.б.).

При съставянето на АУАН и са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. издаването на

НП обаче

На първо място, според чл. 34 ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за данъчни нарушения- две години.

2

Съгласно Тълкувателно постановление 1/2015 на ВКС и ВАС сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни, като с тяхното изтичане държавата губи възможността да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, включително и да накаже дееца за извършеното нарушение. Тоест сроковете по чл. 34 ЗАНН се явяват частен случай на общата преследвателна давност по чл. 80 НК.

Според трайната съдебна практика нарушителят се счита за открит, когато наказващият орган разполага с необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, тоест когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение.

Правната квалификация на тези факти, съответно индивидуализацията и конкретизацията от фактическа и правна страна на нарушението, представляват действия по извършване на преценка относно наличието на материалните и процесуалните предпоставки за реализиране на административнонаказателната отговорност, които действия следват откриването на нарушението и нарушителя и представляват част от дейността по установяването на нарушения и налагането на административните санкции.

В този смисъл законодателят разграничава понятията „откриване на нарушителя“ и „установяване на нарушението по несъмнен начин“, като именно с първата от посочените активности е свързано течението на давностния срок по чл. 34 ЗАНН, докато установяването на нарушението е последваща дейност, относима към реализирането на административнонаказателната отговорност и нейната индивидуализация.

Като принципно положение, въпросът за откриването на нарушителя е чисто фактически, като във всеки случай следва да се преценява от кой момент администрацията е разполагала с достатъчно конкретни данни за извършен от обективна страна административен състав и че именно наказаното лице е правонарушителят.

В някои случаи тези данни се добиват едва след извършване на конкретна проверка по установяване на факти. В други ситуации обаче, в зависимост от особеностите на конкретната нарушена административна 3 норма и фактическия състав на нарушението, наказващият орган разполага с всички необходими данни още от един много по-ранен момент, предшестващ извършването на формална проверка.

Във всички случаи обаче, за да се счита за открит нарушителят, е напълно достатъчно администрацията да разполага с достатъчно данни за извършеното нарушение и самоличността му, без тази дейност да е обвързана с формални процедури, а още по-малко с юридическото оформяне и подписване на актове, които финализират проверката. Водещият принцип е, че когато контролният орган разполага с достатъчно данни за извършеното нарушение и нарушителя, той не може чрез неоправдано забавяне да извърши нужните проверки или да състави съответните финализиращи проверката актове (които са за вътрешна употреба и са непротивопоставими на трети лица), на практика да продължава в нарушение на закона установените давностни срокове – така Решение № 351 от 10.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3757 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 476 от 20.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3986 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 963 от 14.05.2016 г. по н. д. № 561/2016 г. на Административен съд – Пловдив.

Действително законодателят е предоставил на администрацията два срока- кратък (тримесечен) от откриване на нарушителя и дълъг (едногодишен) от извършване на нарушението. Приложното поле на дългия срок, обаче е когато следва да се извършват действия по установяване самоличността на нарушителя, но не и когато тя е изначално известна - така Решение № 1486 от 04.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1238 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2317 от 05.12.2016 г. по н. д. № 2414 / 2016 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

Тези трайно установени в съдебната практика положения бяха възпроизведени и в Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. по тълк. д.

№ 3/2019 г. на Върховен административен съд, видно от мотивите на което: „. Началото на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1, изречение 2, предложение 1 ЗАНН поставя откриването на нарушителя. Понятието не е легално дефинирано от Закона за административните нарушения и наказания, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво 4 приемат, че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му.

Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав“.

Факти, които следват момента, в който наказващият орган е разполагал с цялата необходима му информация за извършеното нарушение и самоличността на нарушителя, са ирелевантни за преценка за спазване срока по чл. 34 ЗАНН, като такива могат да бъдат –документалното приключване и оформяне на проверката с констативен протокол, решение на колективен орган, решение на висшестоящ орган и др.

В конкретния случай, гореизложените принципни положения водят до несъмнения извод, че АУАН е издаден след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя.

Посоченото в НП, че нарушението е установено след извършена служебна проверка в ТД на НАП-Пловдив на 29.09.2021г., в случая касае необоснованото забавяне на администрацията при налични от по-ранен етап достатъчно данни за извършеното нарушение и нарушител, поради което и съдът не прие, че 3-месечният срок следва да тече от този момент.

В случая, изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие, като дължимото действие е да бъде подадена годишна данъчна декларация в ТД на НАП-Пловдив в съответния срок. При това положение, данни за нарушението и за нарушителя са били известни на администрацията още на 01.07.2021г., доколкото дотогава не е била подадена процесната декларация, като без да е необходимо извършването на каквито и да е други действия и събирането на други доказателства, контролният орган е разполагал с достатъчно данни за извършеното деяние и за самоличността на нарушителя. Поради това и за да бъде спазен тримесечният срок по чл. 34 от ЗАНН, е следвало АУАН да бъде съставен до 01.10.2021г. Нещо повече, самата декларация е била подадена в ТД на НАП-Пловдив на 11.09.2021г., като дори изчисляван от този момент, 5 тримесечният срок би се явил изтекъл преди съставянето на АУАН от 14.12.2021г.

На второ място, нарушен се явява и срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Съгласно нормата, образуваното административно наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.

В цитираното вече Постановление № 1 от 27/02/2015 на ВКС и ВАС се прие също така, че спрямо давностните срокове по чл. 34 ЗАНН приложение намират и правилата за спиране и прекъсване на давността.

В чл. 43, ал. 6 ЗАНН по нарочен законодателен път е въведено и специално основание, по силата на което давността по чл. 34, ал.3 ЗАНН не тече (тоест е спряна), а именно надлежно спиране на административнонаказателното производство.

В процесния случай няма спор, че чисто формално НП е издадено след изтичане на шестмесечния срок от издаване на АУАН. Това е така, доколкото АУАН е издаден на 14.12.2021г., а НП на 19.12.2022г.

За да обоснове законосъобразност на действията си, наказващият орган се позовава на спирането на административното производство, осъществено с разпореждане на наказващия орган от 27.05.2022г.

Същевременно съобразно трайната съдебна практика давността за издаване на НП се спира само ако самото спиране на административното производство е извършено валидно и законосъобразно.

В случая, спирането по процесното производство е извършено от некомпетентен орган.

При липсата на изрично посочване в ЗАНН кой следва да спре производството, съдът намира, че при извършване на систематичното тълкуване на нормата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, следва единствено възможния извод, че това е не наказващият орган, а актосъставителят, доколкото именно негово е правото и задължението да състави АУАН и да обезпечи действията по неговото връчване, като на основание чл. 44, ал.3 ЗАНН преписката се изпраща на наказващия орган на много по-късен етап, а именно след извършено надлежно връчване на АУАН, а в случая спирането се e налагало именно поради невъзможност АУАН да се връчи, тоест на етап от 6 производството, който актосъставителя. все още се намира в компетентността на