Решение № 938 от 16.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 938 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА

Административно наказателно дело № 20261110200195 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. Т. С., с адрес *************, против наказателно постановление № 25-4332-015640/04.07.2025 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР за извършени нарушения на разпоредбите на чл. 6, т. 1 ЗДвП и чл. 104а ЗДвП. На основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП и чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП са му наложени съответно глоба в размер на 100 /сто/ лв. - за нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП, и глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. - за нарушението по чл. 104а ЗДвП.

В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно. Оспорва се извършването на нарушенията и се прави искане НП да бъде отменено.

За проведеното на 10.03.2026 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Не се явяват и не изпращат процесуални представители.

Депозирани са писмени бележки от юрк. П., процесуален представител на наказващия орган, в които релевира доводи в насока неоснователност на жалбата, прави искане НП да бъде потвърдено и моли в полза на СДВР да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, 1 против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

На 17.06.2025 г. около 10:33 ч. в гр. София жалбоподателят С. С. управлявал товарен автомобил „***”, ДК № ********, лична собственост. Движел се по бул. „Захари Стоянов“, с посока от бул. „Добринова скала“ към бул. „Панчо Владигеров”. Навлизайки в кръстовището на бул. „Захари Стоянов“ и ул. „Никола Беловеждов“, преминал на забранителен червен сигнал на светофарната уредба, която работела в автоматичен режим. Съответното обстоятелство било възприето от свидетеля Г. Б., младши полицейски инспектор при 09 РУСДВР, който с личния си автомобил се движел зад автомобила, управляван от жалбоподателя. При това свид. Б. последвал С.. Успял да го настигне на следващото кръстовище и при изравняването на двата автомобила видял, че С. говорел по телефона, без да използва устройство, позволяващо ръцете му да бъдат свободни. Подал му сигнал да спре, след което сигнализирал и на дежурната част на 09 РУ-СДВР за оказване на съдействие.

На мястото, където спрели двата автомобила, пристигнал полицейски екип на 09 РУСДВР. Свид. Б. докладвал възприетите обстоятелства, при което свидетелят Н. К., на длъжност старши полицай при 09 РУ-СДВР, съставил на жалбоподателя С. АУАН Серия GA № 4248752/17.06.2025 г., в който описал подробно извършените нарушения на разпоредбите на чл. 6, т. 1 ЗДвП и чл. 104а ЗДвП. АУАН бил предявен и връчен на С., който го подписал без да направи възражения. Такива не постъпили и в рамките на законоустановения срок.

Свид. Б. бил вписан в АУАН като свидетел-очевидец по установяване на нарушенията и го подписал в съответното качество. Изготвил и докладна записка до Началника на 09 РУСДВР, в която описал подробно възприетите обстоятелства, обусловили съставянето на АУАН.

Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо описание на извършените нарушения и цитиране разпоредбите на чл. 6, т. 1 ЗДвП и чл. 104а ЗДвП, било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП и чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП на С. били наложени глоба в размер на 100 /сто/ лв.

- за нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП, и глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. - за нарушението по чл. 104а ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите Г. Б. и Н. К., и писмени - докладна записка до Началника на 09 РУ-СДВР; справка-картон на водач; заповед № 513з-5142/08.06.2023 г.; заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.

Времето и мястото на описаните в АУАН и наказателното постановление нарушения, обстоятелствата по извършването и авторството им, съдебният състав прие за безспорно установени посредством показанията на свидетеля-очевидец Б.. Същият е възприел 2 непосредствено както преминаването на автомобила, управляван от С., на забранителен червен сигнал на светофарната уредба на кръстовището на бул. „Захари Стоянов“ и ул.

„Никола Беловеждов“, така и употребата на мобилния телефон от жалбоподателя по време на управление на МПС, без устройство, позволяващо да го използва без участието на ръцете. Свидетелят излага относимите към случая факти последователно, обективно и безпристрастно, поради което съдът възприе показанията му, намирайки ги за вярно отразяващи възприетите обстоятелства. В подкрепа на изложеното се явява и изготвената докладна записка. Предвид това, кредитирайки приобщените доказателствени източници, съдебният състав прецени бланкетно наведените в жалбата възражения в насока неизвършване на нарушенията, за неоснователни.

Материалната компетентност на актосъставителя по констатиране на нарушения и съставяне на актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, и компетентността на административнонаказващия орган, следват по силата на длъжностните им качества и правомощията, възложени им съгласно приложените заповеди.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са съставени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от компетентни органи и в законоустановените форма и ред. Налице е идентитет между фактическото описание на нарушенията и правната им квалификация, и ясно, точно и подробно описание на обстоятелствата при извършването им в АУАН и НП. Поради това съдът прецени, че АУАН и НП съдържат всички законоустановени съгласно чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН съществени реквизити.

С оглед на това съдебният състав прие, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя и да се явяват формални основания за отмяната на санкционния акт.

Атакуваното НП е и материалноправно законосъобразно.

Въз основа кредитираните доказателствени източници съдът прие за доказано, че жалбоподателят С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, като на посоченото време, навлизайки и преминавайки през кръстовището, образувано между бул. „Захари Стоянов“ и ул. „Никола Беловеждов“, при забранен /червен/ сигнал на работещата в нормален режим светофарна уредба, е нарушил задължението си в качеството на участник в движението по пътищата да съобразява поведението си със светлинните сигнали, в частност с червения сигнал, означаващ „преминаването е забранено”, и вменяващ му задължение да спре. Нарушението е от категорията на формалните, поради което настъпването на вредоносни последици като резултат от извършването му не се изисква като елемент от обективната съставомерност.

Осъществено е при форма на вината пряк умисъл, тъй като възприемайки светещата в червен сигнал светофарна уредба, като правоспособен водач на МПС, запознат с правилата 3 за движение по пътищата, жалбоподателят е съзнавал задължението си да спре, въпреки което не го е направил.

От обективна страна се доказа по изискуемия несъмнен начин и извършването на второто вменено в отговорност на С. нарушение, а именно, че на посочените време и място е управлявал МПС, като по време на управлението е използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо му да използва телефона без участието на ръцете. С това обективната съставомерност на вмененото нарушение е изпълнена, като конкретно извършваните действия с телефона са без значение, доколкото законът по смисъла на чл.

104а ЗДвП /ред. ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 27.05.2002 г., изм., бр. 19 от 2015 г. / има предвид всяко ползване на мобилния телефон с ръце без съответното устройство.

От субективна страна и това нарушение е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, доколкото като правоспособен водач на МПС С. е бил наясно с регламентираното в съответната законова разпоредба задължение, въпреки което не е съобразил поведението си с нея. Нарушението е формално, на просто извършване, поради което настъпването, респективно предвиждането в съзнанието на водача на вредни последици, не се изисква.

Административнонаказващият орган правилно е индивидуализирал и наложените за всяко от извършените нарушения глоби, които съгласно санкционните норми на чл. 183, ал.

5, т. 1 ЗДвП и чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП са предвидени в абсолютни размери съответно от 100 /сто/ лв., с равностойност по фиксинга на БНБ от 51, 12 /петдесет и едно евро и дванадесет евроцента/ евро - за нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП, и 50 /петдесет/ лв., с равностойност по фиксинга на БНБ от 25, 56 /двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента/ евро - за нарушението по чл. 104а ЗДвП.

По изложените съображения настоящият състав прие, че атакуваното наказателно постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при правилно приложение на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила. Като такова следва да бъде потвърдено в цялост. Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на делото е основателно искането, релевирани в постъпилите писмени бележки от процесуалния представител на наказващия орган, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. С оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото и разглеждането му в открито съдебно заседание без участието на процесуален представител на СДВР, претенцията следва да бъде уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /ДВ, ред. бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г./, а именно в размер на 66, 46 /шестдесет и шест евро и четиридесет и шест евроцента/ евро, с равностойност от 130 /сто и тридесет/ лв. по фиксинга на БНБ, за представителството пред настоящата инстанция.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН 4 и чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-4332-015640/04.07.2025 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР срещу С. Т. С. за извършени нарушения на разпоредбите на чл. 6, т. 1 ЗДвП и чл. 104а ЗДвП, за които на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП и чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП са му наложени съответно глоба в размер на 100 /сто/ лв., с равностойност по фиксинга на БНБ от 51, 12 /петдесет и едно евро и дванадесет евроцента/ евро - за нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП, и глоба в размер на 50 /петдесет/ лв., с равностойност по фиксинга на БНБ от 25, 56 /двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента/ евро - за нарушението по чл. 104а ЗДвП.

ОСЪЖДА С. Т. С., ЕГН **********, с адрес *************, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сума в размер на 66, 46 /шестдесет и шест евро и четиридесет и шест евроцента/ евро, с равностойност от 130 /сто и тридесет/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществено пред настоящата инстанция процесуално представителство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.