Решение № 2037 от 29.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2037 гр. Пловдив, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330115844 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Я. Я. Г., ЕГН **********, гр. П., ул.*** № *, ет.**, ап.** против „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „България” № 49, бл.53 Е, вх. В, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 100 лв., представляваща част от общо 5449,62 лв., платена без основание сума по нищожен Договор за кредит № ****** в периода от ****** г. до 02.12.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

Ищецът сочи, че е страна по Договор за потребителски кредит № ******/****** г., по силата на който и е предоставена в заем сумата от 3200 лв. за срок от 36 месеца, при годишна лихва от 41 %, при ГПР – 48,87 %. Твърди се, че в договора за кредит е предвидено предоставяне на пакет от допълнителни услуги – услуга „Фаст“, която предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и услуга „Флекси“, която предоставя право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. Размерът на възнаграждението по услугата „Фаст“ се сочи, че е в размер от 800 лв., а размерът на възнаграждението по услугата „Флекси“ е в размер на 2240 лв. Дължимите суми по двете услуги се разсрочват и се изплащат заедно с месечната вноска по кредита, като към нея се прибавя сума в размер от общо 84,44 лв. за двете услуги. За срока на договора, се посочва, че общата дължима сума по кредита /главница, възнаградителна лихва ви възнаграждение за допълнителни услуги/ възлиза на 8649,62 лв. Ищецът твърди, че е заплатила всички суми по договора в размер на 8649,62 лв. в период от ****** г. до 02.12.2020 г., на която дата е сключила последващ Договор за кредит №****** г., с който е рефинансиран и окончателно 1 погасен кредитът. Ищецът счита договора за кредит за нищожен на посочените основания, поради и което всички плащания над главницата в размер на 5449, 62 лв. са лишени от основание, поради което подлежат на връщане. Счита договора за кредит за нищожен на основание чл.22 ЗПК поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК. Твърди се, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора. Твърди се, че договореното възнаграждение за допълнителни услуги представлява разход, който следва да се включи при формиране на ГПР. Твърди се, че уговорката предвиждаща потребителят да заплати възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги по същество представлява скрита възнаградителна лихва и следва да бъде включена в ГПР. С оглед изложените в исковата молба доводи за недействителност на договора за кредит моли искът да се уважи.

Ответникът оспорва твърденията на ищеца в исковата молба, като неоснователни. Твърди се, че процесният договор за потребителски кредит отговаря от външна страна на установените в разпоредбата на чл. 10, ал.1 ЗПК изисквания за писмена форма, на хартиен носител, както и изискванията за сключването му е по ясен и разбираем начин- всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. Посочва се, че в съответствие с чл. 11, ал.1, т. 7 ЗПК в процесния договор е посочена общата дължима сума по кредита, сборувана от отделните стойности на предоставената заемна сума и дължима за периода на договора възнаградителна лихва. Посочва се, че е отразена както общата дължима сума, така и размерът и датите на плащане на погасителните вноски. Счита, че в договора за кредит се съдържа и информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПКпосочен е ГЛП и ГПР. Посочва, че по отношение на пресмятането на ГПР се прилага алгоритъм, императивно заложен в закона, а именно ГПР се определя съгласно формулата по Приложение № 2 към ЗПК. Оспорва твърденията на ищеца, че с уговарянето на допълнителни услуги се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и че неправилното посочване на ГПР не представлява основание за недействителност на договора за кредит, доколкото основанията са лимитативно изброени в ЗПК. Анализира се характера на допълнителните услуги и се твърди, че същите не представляват разход, който следва да се включи при формиране на ГПР по договора. Твърди се, че не следва да се прилагат последиците за непосочване на ГПР при неправилно посочен ГПР в договора за кредит. Излагат се подробни доводи. Цитира се практика. Излагат се съображения за действителност на клаузите за допълнителни услуги. Оспорва по договора за кредит да са платени посочените от ищеца суми. Твърди се, че са заплатени всички дължими суми към датата на предсрочното прекратяване, като общо заплатената сума е в размер на 4938,22 лв., с която е погасена главница в размер на 3200 лв., възнаградителна лихва в размер на 925, 11 лв., погасени по допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ – 762,68 лв., от които по Фаст – 200,70 лв. и Флекси – 561,98 лв., лихва за забава 10,43 лв. и такса по Тарифа – 40 лв. Моли се искът да се отхвърли. Претендира разноски.

С протоколно определение от 16.04.2025 г. е допуснато изменение на размера на предявения иск от 100 лв. на 1738,22 лв. – главница, представляваща платена без основание 2 сума по нищожен договор за кредит.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На ****** между ответника в качеството на кредитор и ищеца в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги при следните параметри: сума на кредита – 3200 лв.; срок на кредита 36 месеца, размер на вноска по кредита – 155,83 лв., ГПР – 48,87 % и ГЛП – 41%, лихвен процент на ден 0,11 и обща дъжима сума по кредита 5609,62 лв.

Параметрите по избрания и закупен пакет допълнителни услуги са следните: 800 лв.- възнаграждение за услугата „Фаст“ и 2240 лв.- възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ и 84,44 лв.- размер на вноската.

Общото задължение по договора и споразумението към датата на сключването им е 8649,62 лв., общ размер на погасителната вноска 240,27 лв. и дата на погасяване -1-ви ден на месеца.

Съгласно подписаните общи условия по договора за кредит – чл.12.3 в случай, че клиентът просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща на клиента уведомление, покана, предизвестие или други. Съгласно чл. 12.4 при прекратяване на договора за потребителски кредит на основание чл. 12.3 от ОУ, клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителния план, включващи и възнаграждението при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и таксите, дължими по реда на чл. 17.4.

Приет е по делото подписан от клиента погасителен план, в която е отразен дата на плащане на вноската, като са индивидуализирани вноските, както следва: размер на главница, размер на лихва, размер на вноска по кредита, размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги и общ размер на месечната вноска. Падежът на последната погасителна вноска е настъпил на 01.03.2023 г.

От приетото като писмено доказателство извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит № ****** се установява, че общо платената сума по договора за потребителски кредит е в размер на 4938,22 лв.

Не се спори и от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, като ищецът има качеството на потребител и съответно спрямо договора са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, като в исковата молба са изложени обстоятелства само относно недействителността на клаузата, уреждаща заплащане на допълнителни услуги.

3

Между ответника и ищеца са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. От събраните по делото доказателства се установява, че по – голяма част от императивно определеното съдържание на договора е налице.

Договорът за потребителски кредит обаче, е недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Договорът за потребителски кредит само формално отговаря на тези изисквания, доколкото в същия е посочен годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, тъй като посоченият процент на разходите по кредита не съответства на действителните такива, съобразно поетите от потребителите задължения.

Съгласно представеното в заповедното производство към договора споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги заплащането на уговореното възнаграждение се дължи при предоставяне от кредитора на една или всички от посочените услуги, а именно: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК (нов – ДВ, бл. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Допълнителните услуги по процесния договор за кредит, по своето естество, са част от възнаграждението за предоставения заем, като съдът приема, че са обособени самостоятелно, с цел заобикаляне ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите.

Услугата "Приоритетно разглеждане на потребителския кредит" т.нар. услуга ФАСТ, представлява по своята същност "такса за усвояване на кредита". Услугите възможност за отлагане/намаляване на вноски и за смяна на падежа т.нар. услуги ФЛЕКСИ по своята същност са дейности по управление на кредита. Улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства, реално, не е предоставяна допълнителна услуга, тъй като липсва конкретно задължение за кредитора, а отпускането на нови суми, съответно предоставянето на следващ кредит и условията по него, става по съгласие на страните.

4

С оглед изложеното съдът приема, че тази уговорка за предоставяне на допълнителен пакет услуги, противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, поради и което съдът приема, че клаузата е нищожна на това основание.