Решение № 18607 от 15.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18607 гр. София, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: .................. при участието на секретаря .................... като разгледа докладваното от .................. Гражданско дело № 20221110125767 по описа за 2022 година обективно съединени иск за реално изпълнение и иск за обезщетение в размер на законната лихва, което длъжникът дължи при неизпълнение на парично задължение от деня на забавата, с правно основание съответно чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите във връзка с §1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба №4 от 14. IХ. 2004 година за условията и реда за присъединяване на потребитЕ.те и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, разгледани при условията на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс: като установителен иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, и подлежащи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Ищецът ............... със седалище и адрес на управление в град ......................., представлявано от изпълнителния директор ............... ЕГН**********, твърди, че с ответницата М. А. Б. с ЕГН**********, живееща в гр. ....................., се намират в трайни отношения, свързани с предоставянето и ползването на ВиК услуги. Поддържа, че съгласно Наредба №4 от 14. IХ. 2004 година за условията и реда за присъединяване на потребитЕ. за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ответницата има качеството на потребителка на ВиК услуги. Ищецът доставял на ответницата ВиК услуга, която услуга ответницата не заплатила.

Искането е съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца следните суми:

1 967.76 лева за незаплатени услуги по доставяне на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води за времето от за времето от 27. VIІІ. 2014 година до 27. VІ. 2020 година;

1

437.07 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 27. IХ. 2014 година до 27. VI. 2020 година включително; законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 23. IХ. 2020 година до окончателното плащане; направените в заповедното и в исковото производство разноски.

Ответницата оспорва иска. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

На 12. IV. 2024 година ответницата представя в съда молба, в която твърди, че не е редовно призована за открито съдебно заседание. Съдът установи обаче, че на 29. IV. 2024 година, след постъпването на молбата, на ответницата е редовно връчена призовка за открито съдено заседание.

Затова съдът не взема предвид молбата от 12. IV. 2024 година. Ответницата твърди още, че L състав на Софийския районен съд вече се е произнасял по спора с акт, постановен по частно гражданско дело №33288 по описа на съда за 2018 година. От справка по посоченото гражданско дело в деловодната система на съда, настоящият съдебен състав установи, че то е водено за задължения по клиентски №.................... настоящото – за задължения по клиентски №2800038338. Следователно делата имат различен предмет.

2. ОТ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА

УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

1. Доказателства за правото на собственост на ответницата върху снабдения с вода имот:

Според справка от Софийската служба по вписванията, представена по делото с исковата молба, на 29. Х. 2012 година е наложена възбрана върху водоснабдения имот, а на 26. VIII. 2019 година е учредена ипотека върху него. И в двата случая ответницата е посочена като собственица на имота. Ответницата не твърди да се е разпоредила с имота след 2019 година, затова съдът счита, че е била собственица през процесния период.

2. Доказателства за реалното предоставяне на услугата :

Н а 29. IV. 2024 година вещите лица Ю. И. Н. и Е. К. С. представят в съда комплексно заключение за извършена съдебно-счетоводна и техническа експертиза, според което процесният имот е водоснабден. Монтирани са два измервателни уреда. Непогасените задължения за процесния период възлизат общо на 1 943.07 лева. Лихвата върху сумата, посочена в исковата молба, възлиза на 467.27 лева. Според вещите лица след 17. ХI. 2014 година е извършван реален отчет на изразходваната вода.

За времето след 27. IХ. 2017 година реално е потребена вода на стойност от 1 019.99 лева.

3. С ОГЛЕД НА УСТАНОВЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, ОТ ПРАВНА СТРАНА

СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО:

1. По допустимостта на исковете:

На 23. IХ. 2020 година ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс до Софийски районен съд. Исканата заповед е издадена на 25. V. 2021 година по частно гражданско дело №45697 по описа на съда за 2020 година.

Ответницата възразява срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение в срока по чл.

414, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. На 25. III. 2022 година съдът постановява Разпореждане №................., с което указва на ищеца в едномесечен срок да предяви иск относно 2 вземането си и да довнесе дължимата държавна такса, като представи по частното гражданско дело доказателства за това по силата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

Съобщението е връчено на ищеца на 27. IV. 2022 година. Искът по настоящото дело е подаден на 17. V. 2022 година, т. е. преди изтичане на едномесечния срок, следователно е допустим.

2. По иска за главницата:

Безспорно е по делото, че ответницата е собственица на процесния водоснабден имот и е потребителка на вода с клиентски номер 2800038338. Собствеността и ползването на ВиК услугите пораждат между страните облигационно отношение с предмет доставката на ВиК услуги. За правоотношението са приложими публично известните общи условия на доставчика (по силата на чл. 8 от Наредба №4 от 14. IХ. 2004 година за условията и реда за присъединяване на потребитЕ.те и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги). Според посочените Общи условия за доставената ВиК услуга клиентът дължи фактурираното възнаграждение. Съгласно чл.

193 от Закона за водите обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон. Според чл. 1, ал. 2 от посочения закон (обнародван в броя на Държавен вестник от 25. II. 2005 година, изменен и допълнен със закони, обнародвани в брой LVIII на същия вестник от 31. VII. 2015 година), ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовни води от имотите на потребитЕ.те в урбанизираните територии, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения.

В § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на закона е предвидено, че потребитЕ. по смисъла на закона са юридически или физически лица – собственици или ползватЕ. на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги; юридически или физически лица – собственици или ползватЕ. на имоти в етажната собственост и предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребитЕ. след съответната обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейна вода.

Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №4 от 14. IХ. 2004 година предвижда, че потребитЕ. на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдените имоти (в същия смисъл и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца, в сила от 01. IХ. 2006 година, които са общодостъпни на електронната страницата на дружеството-ищец). Фактът, че Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги с решение № ОУ-064 от 17.

VII. 2006 година са публикувани във вестник „Стандарт“ на 30. VII. 2006 година и във вестник „Куриер“ на 28. VII. 2006 година, е също общоизвестен и служебно известен на съда, като последният удостоверява влизането им в сила съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от същите. В този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от последващите Общи условия, одобрени от Комисията за електронно и водно регулиране с решение №ОУ-2 от 13. VII. 2016 година, приложими за част от процесния период. По отношение на имоти в етажна собственост, какъвто е и настоящия случай, разпоредбата на §1, т. 2, б. „б“ от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги императивно установява страните по облигационното отношение с водоснабдителния оператор, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху 3 имота: право на собственост или вещно право на ползване.

Съдът преценява заключението на вещите лица по допуснатата и изслушана комплексна съдебно-счетоводната и техническа експертиза по реда на чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс и счита, че следва да му даде вяра. От заключението е видно, че сумата за изразходваното количество вода за процесния период, реално отчетена от оператора. Приложимата цена е утвърдената от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. За просрочените парични задължения за периода по партидата на ответника е начислена законна лихва в размер, определена по реда на Постановление №426 на Министерския съвет от 18. ХII. 2014 година Ответницата поддържа, че част от вземането на ищеца е погасено по давност. Вземанията за възнаграждението за ВиК услугата се погасяват с кратката тригодишна давност, тъй като представляват периодични доставки по смисъла на чл. 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите (в същия смисъл е и Тълкувателно решение №3, постановено от Общото събрание на гражданските и търговските колегии на Върховния касационен съд на Република България през 2011 година). Давността започва да тече с настъпване на изискуемостта на задължението по силата на чл. 114 от Закона за задълженията и договорите. В процесния случай изискуемостта настъпва съгласно чл. 31 от Общите условия на оператора: след изтичане на предвидения за потребителя тридесетдневен срок от дата на фактурирането за доброволно изпълнение. Давността се прекъсва с предявяването на иска (чл. 116 от Закона за задълженията и договорите), а съгласно чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс искът за установяване съществуването на вземанията предмет на заповедта за изпълнение се счита предявен от дата на депозиране на заявлението в съда.

Процесното заявление постъпва в регистратурата на съда на 23. IХ. 2020 година. Следователно, всички вземания за ВиК услуги с настъпила изискуемост преди повече от три години, считано от дата на постъпване на заявлението в съда – 27. IX. 2017 година, са погасени по давност. Според заключението на вещите лица за времето след 27. IX. 2017 година действително е доставена питейна вода на обща стойност от 1 019.99 лева. Посочената сума следва да се присъди в полза на ищеца.

С оглед изложеното иска за главницата следва да бъде уважен до размера от 1 019.99 лева и за времето от 23. IХ. 2017 година до 27. VI. 2020 година, която сума следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението на 23. IХ. 2020 година. За разликата до пълния предявен и за останалия период искът е неоснователен и следва да бъдат отхвърлен.

3. По иска за обезщетение за забава по чл. 86 от закона за задълженията и договорите :

Съгласно чл. 119 от Закона за задълженията и договорите вземанията за законна лихва върху погасени по давност главници следва да се считат погасени поради изтекла давност поради погасяване на главното вземане. В настоящия случай погасени на това основание следва да се считат лихвите за времето от 23. IХ. 2017 година до 27. VI. 2020 година. Вещите лица не посочват този размер, но посочват размера на лихвата върху сумата от 1 943.07 лева. Като преизчислява този размер, съдът приема, че върху сумата от 1 019.99 лева се дължи лихва от 245.29 лева.