Решение № 4838 от 19.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4838 гр. София, 19.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20221100507178 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 20019277 от 08.03.2022 г., постановено по гр. дело № 4755 по описа за 2020 г., Софийският районен съд, I I I ГО, 80-ти състав, е изменил размера на присъдената с Решение № 260163 от 06.11.2017 г., постановено по гр. дело № 6001/2017 г. по описа на СРС, 80-ти състав, в полза на Е. П. М. месечна издръжка в размер на 150.00 лева, на основание чл. 150, предл. 1 и предл. 3 СК. Осъдил е П. Т. М., ЕГН **********, да заплаща на малолетното му дете Е. П. М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К. В. В., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на сумата от 200.00 лева, считано от 30.01.2020 г. до настъп ване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката. Отхвърлил е исковата претенция в останалата й част за разликата до пълния предявен размер от 326.00 лева, като неоснователна.

Осъдил е, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П. М. да заплати на Е. М.а, чрез нейната майка и законен представител К. В., сумата от 199.66 лева – разноски по делото. Осъдил е, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, П. М. да заплати по сметка на СРС сумата от 72.00 лева – държавна такса. Допуснал е, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

Ищцата Е. П. М. (въззивна страна в настоящото производство), действаща чрез 1 нейната майка и законен представител К. В. В., е останала недоволна от Решението от 08.03.2022 г. и го е обжалвала с въззивна жалба, вх. № 25037853 от 11.05.2022 г. по описа на СРС, в частта, в която е отхвърлен иска за разликата над уважения размер от 200.00 лева до претендирания от 326.00 лева. Поддържа се в жалбата, че Решението в обжалваната част е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Изтъква се, че не е обсъден доказателственият материал в неговата пълнота. Игнорирани са релевантни за спора факти, установени от писмените доказателства по делото, свидетелските показания и лично изявление на ответника, направено в съдебно заседание от 27.09.2021 г. Поддържа се необосно ваност на съдебния акт, тъй като от заключението на съдебно – медицинска експертиза (СМЕ) по делото се установило, че здравословното състояние на ищцата изисква лечение, което не се поема напълно от Здравната каса. Сумата на година, според заключението на СМЕ, възлизала на 1 943.00 лева, или 161.91 лева месечно. Именно тези специални разходи за лечение и профилактика на година не били съобразени от първата инстанция, че следвало да се дължат над минималната детска издръжка. Към тези суми следвало да се прибавят и транспортните разходи, за което имало изрично становище на вещо лице, което прави сумата месечно за посрещане на нуждите на ищцата от лечение и профилактика на 281.91 лева, или по 140.96 лева за всеки родител. От лични изявления на майката, направени пред съда се установило, на следващо място, че нуждите на ищцата от издръжка в периода след първоначалното й определяне безспорно са нараснали, включително и след съобразяване на образователните й нужди, необходимостта от джобни за училище и пр., които обстоятелства били игнорирани от първата инстанция. Релевират се и доводи относно възможностите на ответника да заплаща претендираната издръжка, като се сочи, че същият имал установено по делото значително имущество – 2 МПС, недвижими имоти, модерно обзаведен дом. Съобразно изложеното моли Решението от 08.03.2022 г. да бъде отменено в обжалваната отхвърлителна част и вместо него да се постанови друго, с което искът да се уважи до пълния предявен размер от 326.00 лева. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Въззивницата представя писмени бележки по делото, чрез пълномощника й.

Ответникът П. Т. М. (въззиваема страна в настоящото производство) е взел в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК становище по така депозираната въззивна жалба, в което е оспорил същата изцяло по изложените в нея оплаквания за неправилност на съдебния акт в обжалваната част. Поддържа, че не е в състояние да заплаща месечна издръжка на дъщеря си Е. М. в размер, по – висок от присъдения. Не претендира разноски за настоящото производство.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден като цяло и допустим в обжалваната част съдебен акт.

Решението в частта, в която е осъден ответникът П. М. да заплаща месечна 2 издръжка до размера на сумата от 200.00 лева, и в частта, в която е допуснато предварително изпълнение, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, като необжалвано е влязло в законна сила.

Софийският градски съд, като прецени доказателствената съвкупност и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство и съотнесени към релевантния закон, и при така очертания от жалбата предмет на спора, прие следното:

Софийският районен съд е приел по делото от фактическа и правна страна, че ищцата Е. П. М., която е малолетна - родена е на 20.02.2012 г., е дъщеря на ответника. Този факт не е спорен между страните, като е установен и въз основа на Удостоверение за раждане № 0000240003 от 10.04.2012 г., издадено въз основа на Акт за раждане № 0003 от 10.04.2012 г., съставен в град Банкя. С Решение № 260163 от 06.11.2017 г., постановено по гр. дело № 6001/2017 г. по описа на СРС, 80 -ти състав, ответникът П. Т. М. е осъден да заплаща месечна издръжка на Е. П. М., чрез нейната майка и законен представител К. В. В., в размер на сумата от 150.00 лева, считано от влизане в сила на решението в частта за местоживеенето на детето до настъпване на закона причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката. От 2019 ищцата е започнала началното й образование и е записана като ученичка в 78 СУ “Христо Смирненски“, град Банкя, като от ангажирани множество писмени доказателства е установено да са извършвани за нея разходи, свързани с училищната й подготовка и допълнителни извънкласни занимания.

Съгласно приетото заключение на допусната от първоинстанционния съд СМЕ, детето Е. М. е диагностицирано с бронхиална астма и алергичен ринит от ранна детска възраст, като при клиничния му преглед на 24.08.2020 г. (повторен и на 08.05.2021 г., но не довел до промяна становище на експерта) се е установило аускултаторно, изострено везикуларно дишане с удължен експириум с единични сухи свиркащи хрипове двустранно при “обущарски гръден кош“. Не са установени от вещото лице данни за активна форма на рахит, но ищцата има лека форма на плоскостъпие. Според вещото лице разходите, необходими за лекарства, медикаменти и процедури за детето Е., които не се поемат от НЗОК, предвид констатираното й здравословно състояние възлизат на сума в общ размер от 1 943.00 лева годишно, т.е. 161.91 лева месечно, или по 80.95 лева за всеки родител. При изслушването му по реда на чл. 200 ГПК вещото лице е уточнило, че за малолетната ищца, предвид заболяванията й, е нужно да спазва профилактиката, която й е препоръчана, както и хранителен режим. Разходите за хранене, съобразно с диагностицираните заболявания, за транспортни разходи и санаторно – курортни нужди на детето, вещото лице не е калкулирало в посочените в заключението суми месечно и годишно.

Пред първата инстанция не е установено ответникът П. М. да реализира доходи от трудова или друга дейност, да има заболявания, които да го правят нетрудоспособен по 3 здравословни причини. Видно от Удостоверение за раждане № 7390190673, издадено въз основа на Акт за раждане № 0673/18.04.2019 г., съставен в град София, Район “Триадица“, от 15.04.2019 г., или след влизане в сила на решението, с което е определена първоначалната издръжка, за ответника е възникнало алиментно задължение и към друго лице, а именно родило му се е трето дете Г. П. М.. В проведеното пред СРС на 27.09.2021 г. открито съдебно заседание ответникът е заявил, че е съгласен и е във възможностите му да заплаща месечна издръжка в размер на сумата от 200.00 лева.

Въззивният съд установява, че доходите на майката на въззивницата (видно от удостоверение за брутен доход на л. 409 от том II-ри на първоинстанционното дело), за периода м.01.2020 г. – м.08.2020 г. са в размер общо на 11 687.47 лева, или средно месечно около 1 460.93 лева.

Изложени са мотиви от първата инстанция, че от първоначалното присъждане на издръжката на ищцата до приключването на съдебното дирене по делото е изминал период от около 4 години. Ищцата е пораснала, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите й от средства за съществуване и социално - културно развитие, които досегашната издръжка не може да задоволява, предвид размера й, още повече, че последният е под установения в закона минимален размер.

Предвид така установеното, първостепенният съд е намерил, че е налице трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 СК, обосноваващо частична основателност на иска до размера на сумата от 200.00 лева месечно. За разликата над този размер до пълния претендиран такъв от 326.00 лева е постановил отхвърляне на претенцията на малолетната ищца.

Пред първата инстанция е приет социален доклад, изготвен от компетентната Д“СП“ – “Люлин“ - София (л. 208 и слeдващите от том I-ви на първоинстанционното дело). При извършване на социалното проуч ване е установено, че основните грижи за детето Е. се полагат от неговата майка, с помощта на бабата и дядото по майчина линия. Определеният режим на лични контакти на ответника с малолетната ищца се осъществявал редовно.

Бащата е съобщил на социалния работник, че има собствена строителна фирма – ЕТ “Г.“, но след възникване на пандемията от Covid – 19 фирмата не работела пълноценно и доходите на П. М. възлизали на около 500.00 лева месечно.

Във въззивната инстанция са ангажирани писмени доказателства - Запитване и отговор към среда за междурегистров обмен относно трудови договори на въззиваемия ответник П. М., както и кореспонденция по изпълнително дело № 1081/2018 г. по описа на ЧСИ С.Я.. От първото писмено доказателство (л. 26 – л. 27 от въззивното дело) е видно, че въззиваемият за времето от 31.10.2022 г. до 06.01.2023 г. е полагал труд по трудово правоотношение при работодател “В.И Щ.“ЕООД, прекратено на основание чл. 325 КТ – по взаимно съгласие на страните (л. 37 от въззивното дело).

В настоящата инстанция са приети и медицински документи относно въззивницата Е.

М., видно от които са й правени дентални манипулации на стойност от 500.00 лева (фактура 4 и касов бон - на л. 35 и л. 36 от въззивното дело).

Съобразно тази фактическа установеност и доводите на страните, въззивният съд намира, че спорен между въззивницата - ищца и въззиваемия - ответник, е въпросът дали бащата М. има възможности да заплаща издръжка в пълния й претендиран размер от 326.00 лева месечно и дали правилно са съобразени нуждите на ищцата от издръжка при първоинстанционното разглеждане на спора.

Въззивният съд приема, че присъдената от първоинстанционния съд месечна издръжка е недостатъчна да покрие нуждите на въззивницата съобразно с установеното по делото нейно здравословно състояние. Първостепенният съд е обсъдил заключението на СМЕ, но неправилно не е съобразил допълнителните, но регулярни – дължащи се всеки месец суми за издръжка, необходими във връзка с диагностицираните заболя вания на малолетната ищца. Въззивният съд намира, че за цялостната издръжка на детето е необходима месечно сума от 450.00 лева, като участието на бащата в издръжката следва да се увеличи с още 55.00 лева, или той трябва да заплаща 255.00 лева, а разликата да се допълва от майката.