Решение № 618 от 23.10.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 4328/2023
- Вид
- Решение № 618
- Подписан
- 23.10.2024
- В сила
- 23.10.2024
- Състав
- Борис Илиев, Яна Вълдобрева, Ерик Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 31, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.31, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.5 · Закон за лицата и семейството
РЕШЕНИЕ
№ 618 гр. София, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Борис Р. Илиев
Членове:
Ерик Василев
Яна Вълдобрева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Касационно гражданско дело № 20238002104328 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 290 ГПК.
С касационна жалба на Ч. Б. А. и К. С. А., подадена чрез адв.Б.М. и адв. И.М. се обжалва решение № 260498/20.03.2023г. по в.гр.дело №14230/2018г. на Софийския градски съд, ГО, ІV-Д въззивен състав, с което е потвърдено решение № 402210/08.05.2018г. по гр.дело №3002/2017г. на Софийския районен съд, ГО, 151 състав. С последното е уважен иск на Д. Б.
Н. (конституирана на мястото на починалия в хода на първоинстанционното производство ищец Б. К. А.), на основание чл. 31, ал.1 ЗЗД и е унищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 23.12.2010г., оформен с нот. акт № 173, том І, рег.№ 3436, нот.дело № 151/2010г. на нотариус М.Г. с рег.№ * на Нотариалната камара, за 4/12 идеални части от ПИ с идентификатор № *.*.*, ведно с построената в него сграда с идентификатор № *.*.*.* по КК на [населено място], кв.В..
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост. Искането е да бъде отменено и вместо това да се постанови решение, с което да бъде отхвърлен предявеният иск. Претендират се разноски.
Ответницата по касационната жалба- Д. Б. Н., чрез адв.Д.Х., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение.
1
С определение № 1879/18.04.2024г. по настоящото дело решението на СГС е допуснато до касационно обжалване по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивия съд да извърши преценка на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и да обсъди доводите и възраженията на страните.
Отговор на въпроса е даден в многобройната и непротиворечива съдебна практика на ВКСрешение № 102/09.10.2023г. по гр.дело № 3666/2022г. на III ГО; решение № 101/06.10.2023г. по гр. д. № 4781/2022г. на IV ГО; решение № 50281/11.09.2023г. по гр. дело № 766/2022г. на IV ГО и много др., включително и задължителна такава - ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно тази практика задълженията на съда по чл. 12 от ГПК, наред с тези по чл. 235, ал.2 от ГПК са предвидени като гаранция за правилното и законосъобразно разрешаване на спора. Затова въззивният съд, като инстанция по същество е длъжен в мотивите към решението да обсъди всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи. Съдът следва да обсъди всички доводи и възражения на страните, въведени в производството, когато имат отношение към предмета на спора, като направи самостоятелен и цялостен анализ (поотделно и в тяхната съвкупност) на доказателствата, събрани пред първата инстанция, така и евентуално допуснатите при разглеждане на делото пред него.
Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като взе предвид доводите на страните и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:
От фактическа страна по делото е установено следното: на 23.12.2010г. първоначалният ищец Б. А. продал на сина си Ч. А. (по време на брака на последния с ответницата К. А.) 4/6 идеални части от ПИ с идентификатор № *.*.*, ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор № *.*.*.* по КК на [населено място],[жк]. Договорът е оформен с нот.акт № 173/2010г. на нотариус с рег.№ * на Нотариалната камара. Пред нотариуса Б.А. се е легитимирал като собственик на имота с нот.акт за собственост на недвижим имот, придобит по ЗСГ № 154/20.07.1976г., архитектурен проект от 23.06.1978г. и удостоверение за наследници на М. Г. А.. Процесният имот е бил придобит от Б.А. и съпругата му М. А. в режим на СИО. С решение от 13.06.2014г. по гр.д.№ 5611/2013г. на СГС, II брачен състав на СГС, влязло в сила на 24.07.2014г., Б. А. е поставен под пълно запрещение по иск с правно основание чл.5 ЗЛС, предявен от дъщеря му Д. Б. Н.. На 08.02.2016г. ищецът Б. А. е починал и е оставил за свои наследници по закон децата си- Ч. А. и Д. Н..
За да уважи иска с правно основание чл.31, ал.2 ЗЗД въззивният съд е приел, че писмените и гласни доказателства, както и експертните заключения на съдебно-психиатричните експертизи установяват категорично, че прехвърлителят - Б. А.-първоначален ищец, не е могъл да разбира действията си- не е могъл да ръководи същите към датата на процесната сделка от 23.12.2010г. По-конкретно изводите, че медицинското състояние, което е препятствало възможността А. да разбира и ръководи постъпките си, е съществувало преди и към момента на сделката, са формирани на базата на заключението на приетата в първоинстанционното производство СМЕ на вещото лице – психиатър д-р Е.В. и на анализа на: амбулаторен лист № 215/10.02.2009г. от д-р З.-невролог, в който е констатирано мозъчно2 съдова болест, тремор на ръцете, залитане, главоболие, изтръпване на краката и ходилата, болки в кръста и пръстите, полиневритен синдром на долни крайници, дискоординационен синдром и е изписан „Пирацетам“; изследвания от ЕМГ от 10.07.2011г. и от 19.07.2012г., които установяват сензорно-моторна полиневритна увреда на крайниците, квадрипирамиден синдром; амбулаторен лист № 1383/06.10.2011г. от д-р З.-невролог, в който е констатирано мозъчносъдова болест, атеросклероза, забравяне, обърканост, изтръпване на крака и ходила, психоорганичен синдром, дискоординационен синдром, квадрипирамиден и екстрапирамидален синдром; амбулаторни листове № 1417/13.10.2011г. и №17/10.01.2012г. и КТ изследване от 07.10.2011г., установяващо мозъчна атрофия и мултиинфарктна енцефалопатия. Съдът е обсъдил показанията на свидетелката М. Н., възприела състоянието на дядо си като изключително влошено-забравял, не можел да се концентрира, бил неадекватен. Констатирал е противоречие в показанията на тази свидетелка и на свидетеля М. Б.-съсед (според който при конкретния повод и момент на възприятията му, в края на 2010г. Б. А. бил адекватен). В тази връзка, позовавайки се на компетентните според него експертни изводи на съдебнопсихиатрична експертиза, изготвена от д-р В., която е била категорична в заключението си за липсата на базисни психични годности у Б. А. към релевантния за изхода на спора момент, съдът не е кредитирал показанията на свидетеля М.
Б.. Позовал се е и на липсата на категоричност в изводите на комплексната съдебнопсихиатрична и неврологична експертиза относно способността на А. да разбира свойството и значението на действията си към декември 2010г., поради липсата на медициинска документация за здравословното му състояние в този период. Предвид това съдът е посочил, че от значение при преценка основателността на иска е не дали психичното състояние на ищеца към сключване на договора е било обективирано в съставени непосредствено или скоро преди сключване на сделката медицински документи, а какво действително е било то, което подлежи на установяване и с гласни доказателства, съдържащи данни за поведенческите особености на лицето, както и с медицински документи, съставени до една година преди и след сделката.
С оглед дадения отговор на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, въззивното решение е постановено в отклонение от цитираната постоянна практика на ВКС.
Основателни са касационните оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения във връзка с обсъждането на ангажираните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и по специално за допуснати процесуални нарушения във връзка с приложението на чл. 172 ГПК и на чл.202 ГПК. В резултат на тези нарушения, въззивният съд е достигнал до необоснования извод, че към 23.12.2010г. прехвърлителят Б. А. е страдал от заболяване, което не му е позволявало да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си. Допуснатите от въззивния съд нарушения не налагат повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, поради което и спорът следва да се разреши по същество от настоящата инстанция.
В случая въззивният съд в нарушение на чл.202 ГПК е възприел крайните изводи на вещото лице от единичната психиатрична експертиза без да извърши дължимата преценка относно 3 неговата пълнота, обоснованост, яснота и компетентост доколокото вещото лице д-р В. не е посочило конкретно как и какви симптоми от представената медицинска документация е установила, за да обоснове крайния си извод, че прехвърлителят А. към м.12.2010г. страда от психично заболяване, което не му е позволило да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Съдът не е отчел в достатъчна степен, че крайният извод на този експерт не съответства на представената по делото медицинска документация и че е основан на показанията на свидетелката М. Н.. В нарушение на чл. 172 ГПК съдът не е отчел заинтересоваността на този свидетел в полза на едната страна по делото.
Въззивният съд не е съобразил констатациите на приетата комплексна съдебнопсихиатрична и неврологична експертиза, според които представената по делото медицинска документация е от първата половина на 2009г. и от октомври 2011г. до 2014г.
Анализът на данните в нея сочи, че Б. А. е страдал от хронична мозъчносъдова болест от 2005г., от февруари 2009г. му е изписван и „Пирацетам“; през март 2009г. е лекуван стационарно, при което е потвърдена диагнозата хронична мозъчносъдова болест и е установено усложнение от захарен диабет тип ІІ; на 07.10.2011г. след КТ изследване, е установена мозъчна атрофия и мултиинфарктна енцефалопатия (които принципно водят до разстройство на паметта с дезориентация, смущения в познавателната способност, а при понапреднали стадии–до деменция); през юли 2012г. е диагностициран тежък дементен синдром. Експертите, изготвили комплексната медицинска експертиза са посочили, че при обективните изследвания в началото на 2009г. не са намерени нарушения на висшите корови функции, нито е провеждана консултация с психиатър. Предвид това, както и с оглед диагностичните оценки, дадени в този период вещите лица са направили извод, че към 2009г. Б.А. най-вероятно е нямал изявени конгнитивни нарушения. Изразили са мнение, че психичните нарушения при Б.А. са започнали подмолно и постепенно са довели до тежкия когнитивен дефицит, установен през 2012г., но липсата на медицинска документация за периода от м.декември 2010г. и м.януари 2011г. е пречка категорично да се потвърди или отхвърли състоянието „разстройство на съзнанието“. Обяснили са, че поставените на пациента диагнози мозъчна атрофия и мултиинфарктна енцефалопатия не означава, че същият е имал старческа деменция към демекември 2010г., но и не изключва наличието на деменция, тъй като липсват невропсихологични изследвания, които да установят или изключат категорично наличието на паметови смущения, увреда на познавателната функция и др. Поради това според експертите не може да се отхвърли, нито да се потвърди наличието на деменция към датата на сключване на сделката. Допълнили са, че локализацията на уврежданията, установени с КТ на мозъка от 7.10.2011г. обуславят разстройство на паметта и проблеми при вземане на решения, но липсата на данни за изследване на пациента към м.декември 2010г. не позволява да се прецени какво е било състоянието на паметта му, концентрацията, вниманието и имало ли е смущение в познавателната функция към този момент. Според вещите лица при документираните прегледи преди процесната сделка не е поставена диагноза старческа деменци и няма преки медицински доказателства, че към датата на сделката А. не е разбирал свойството и значението на постъпките си, като не е изключено вследствие на контузията през октомври 2011г. да е започнал процес на промяна 4 в поведението на пациента, но мозъчносъдовата болест, установена при образните изследвания, е могла самостоятелно да причини разстроени психични функции (внимание, памет, интелект), за което няма категорични медицински данни.