Решение № 478 от 17.11.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 478 гр. Русе, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Ирена Иванова като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско дело № 20254500500792 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. И. П. АК Русе като особен представител на С. С. Ц. от гр. Русе срещу решение № 1130 от 15.07.2025 г., постановено по гр. д. № 6465/2025 г. на Русенски районен съд, с което е уважен предявеният против него от „В и К“ ООД положителен установителен иск за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 767,06 лв, представляваща стойността на консумираната питейна вода за периода от 07.03.2022 г. до 18.03.2024 г. за абонатен № 2002853 и партида № 381/51 за имот, находящ се в гр. Русе, **************, както и лихва за забава на плащането в размер на 73,72 лева за периода от 31.05.2022 г. до датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК в съда – 28.06.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед № 1938/02.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3700/2024 г. по описа на Русенски районен съд и в негова тежест са възложени разноски в размер на 674 лв.

Въззивникът намира първоинстанционния съдебен акт за неправилен и 1 незаконосъобразен. Излага оплаквания за необоснованост. Моли въззивният съд да отмени решението и да постанови ново, с което да отхвърли предявения против него иск.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна „В и К“ ООД чрез Е. Д.- юрисконсулт, с който дружеството взема становище за неоснователност на жалбата. Иска решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството по делото е образувано по предявения от „В и К“ ООД против жалбоподателя установителен иск по чл.422 от ГПК.

От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания. По него е издадена Заповед № 1938 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.07.2024 г. за сумата в размер на 767,06 лв, представляваща стойността на консумираната питейна вода за периода от 07.03.2022 г. до 18.03.2024 г. за абонатен № 2002853 за имот, находящ се в гр. Русе, ********** и лихва за забава на плащането в размер на 73,72 лева за периода от 31.05.2022 г. до 27.06.2024г.г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2024 г. и 49 лв. разноски. Тази заповед е връчена на длъжника, който в законоустановения срок е подал възражение. На основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от получаването на съобщението. В законоустановения едномесечен срок, заявителят е предявил иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение, т. е. искът е предявен в срока по чл. 415, ал.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустим и правилно е бил разгледан от районния съд.

По отношение правилността на основното решение, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.

Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422 ГПК искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на исковете е обусловена от успешно проведено от ищеца на пълно и главно доказване на следните обстоятества, от които произтичат претендираните от него права, а именно: наличие на валидно облигационно правоотношение между страните в процесния период и с твърдяния предмет; качеството си на изправна страна по правоотношението, т. е. реалното количество на доставените ВиК услуги, отчитани и фактурирани по предвидения в приложимите 2

Общи условия ред, а в случай, че се касае за служебно начислени количества – предпоставките за извършеното начисляване и съответствието на начислената консумация с предвидената такава за конкретната хипотеза на служебен отчет; настъпилата изискуемост на вземанията, както и тяхната стойност, съответно изпадането на ответника в забава, поради което същият дължи обезщетение за забава в претендирания размер.

В тежест на ответната страна е да проведе насрещно доказване по горните факти, както и да установи положителните факти, на които основава своите правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете.

Съгласно чл. 193 Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейнобитови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения.

Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата. По делото са представени Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребител от ВиК оператор "Водоснабдяване и канализация" ООД Русе, ведно с два броя обяви в националния ежедневник „Новинар“ и регионалния вестник „Бряг“.

Поради това следва да се приеме, че същите са влезли в сила по отношение на всички потребители на вода и ВиК услуги.

Съгласно § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, "потребители" са юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собственост, както и предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, 3 непредназначена за питейни води. Посочената легална дефиниция е залегнала и в чл.

2, ал. 1 от Общите условия на ищцовото дружество.

Действително по делото не са представени доказателства, от които да се изясни, че ответникът е собственик на имот, находящ се в находящ се в гр. Русе, **********. В тази връзка ищцовата страна не е представила нито документ за собственост, нито справка от Службата по вписванията, нито Декларация по чл. 14 ЗМДТ. Представен е обаче Протокол № 0113740, приложен на л. 79 от делото, видно от който на 18.08.2022 г. на горепосочения адрес в присъствието на ответника С. С. е извършена смяна на водомера с нов. Протоколът е подписан от него, този подпис не е оспорен с отговора на исковата молба, поради което съдът приема за доказано, че същият има качеството на потребител за процесния имот, съответно и задължението да заплаща потребените ВиК услуги на оператора, какъвто е ищцовото дружество.

С оглед наличието на облигационно правоотношение между страните, за ответника е възникнало и задължение за спазване на Общите условия, вкл. на задължението по чл. 5 от ОУ да осигурява свободен достъп на упълномощените от ВиК оператора длъжностни лица за отчитане, монтаж или подмяна на водомерите на водопроводните отклонения, включително в сгради – етажна собственост и за отчитане на индивидуалните водомери в жилищата и другите обекти в сградата.

По делото е представена и справка за консумация на абонат 2002853, от която се установява, че на 06.04.2022 г., 06.06.2022 г., 06.07.2022 г., 03.08.2022 г. и 06.07.2023 г. в имота на ответника са извършени реални отчети на потребеното количество вода, в т. ч. и след подмяната на измервателното устройство. Тези данни кореспондират с представените фактури за периода от 07.03.2022 г. до 06.07.2023 г. При съобразяване на приобщените по делото заповеди на управителя на ищцовото дружество за определяне на цените на услугите на дружеството съобразно решенията на КЕВР за съответните периоди, съдът намира искът за доказан по основание и размер за периода 07.03.2022 г. до 06.07.2023 г., за който от страна на ищеца са издадени фактури от 01.05.2022 г. до 01.08.2023 г., приложени по делото, на обща стойност 322,66 лв. За този период, предвид извършваните визуални отчети, следва да се приеме, че е установено съответствието и на служебно начислените количества вода и остойностените с действителното положение.

За следващите отчетни периоди обаче, за които ищецът претендира суми за доставена, но неплатена вода, т. е. след 07.07.2023 г. до 18.03.2024 г. липсват извършени реални отчети, в т. ч. до края на процесния период. Това се установява от приложената от ищеца справка за консумация на абонат 2002853 на л. 80 от делото. По отношение на този период, за който по делото са приложени фактури, издадени от 01.09.2023 г. до 01.04.2024 г. в производството не е доказано, че служебното начисляване на съответните количества вода се основава на правилата, регламентирани 4 в Общите условия и в чл. 35 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 24, ал. 4 от ОУ, при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера, и/или при неосигуряване на достъп повече от една година по реда на чл. 23, ал. 6 и на чл. 24, ал.

3, длъжностното лице съставя протокол, подписан от него и от един свидетел, след което ВиК операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 49 от ОУ, като за потребители в сгради в режим на етажна собственост, начисленото количество се ограничава до разликата (общо потребление) съгласно чл.

25, ал. 2 от Общите условия. С оглед оспорването основателността на иска от особения представител на ответника, ищецът е следвало да установи при условията на главно и пълно доказване, че са били налице условията за служебно начисляване на съответното остойностено количество вода. Ищецът не е ангажирал в исковото производство доказателства относно начина на изчисляване на конкретните служебно определени количества вода и относно съответствието на служебно начислените и остойностени количества вода с действителното положение, съответно – с нормативните разпоредби на чл. 35 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и чл. 25 от Общите условия. Предвид изложеното, искът за сумата от 444,44 лв. като недоказан се явява неоснователен и поради това следва да се отхвърли. С оглед неоснователността на главния иск, като неоснователна следва да се отхвърли и акцесорната претенция за лихва в общ размер на 27,42 лв. върху всяка от процесните 8 фактури, издадени за периода от 01.09.2023 г. до 01.04.2024 г. вкл.

При така изложеното, подадената въззивна жалба е частично основателна, което налага да бъде преразпределена и отговорността за разноските пред първата инстанция и в заповедното производство. Съобразно уважената част от исковете, на ищцовото дружество се следват 295,74 лв. за производството пред РРС и 21,50 лв. за заповедното производство, като за горницата над тези суми до пълния присъден размер решението следва да бъде отменено, а заповедта за изпълнение обезсилена.