Определение № 123 от 26.01.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 123 гр. Велико Търново, 26.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно частно гражданско дело № 20264100500051 по описа за 2026 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. П. С., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. Велико Търново. ул. Вихрен 1, ет.4, ап.15, чрез адв. А. А. А., служебен № 1800043544, АК -Пазарджик, със съдебен адрес за призоваване: гр. Пазарджик, ул. Златица № 3 против Определение № 2673/02.12.2025г. постановено по гр. д. № 20254110103072 по описа за 2025 година на Великотърновския районен съд, с което е върната, на основание чл.130 ГПК исковата молба, подадена от С. П. С. срещу „Стик-Кредит“ АД в частта, с която са предявени искове за прогласяване недействителността на следните договори: 1/ договор за потребителски кредит № 871015/22.8.2022г.; 2/ договор за потребителски кредит № 878725/12.9.2022г.; 3/ договор за потребителски кредит № 889983/11.10.2022г.; 4/ договор за потребителски кредит № 902243/11.11.2022г.; 5/ договор за потребителски кредит № 912440/12.12.2022г.;

6/ договор за потребителски кредит

№

920113/10.1.2023г.; 7/ договор за потребителски кредит № 932132/ 23.2.2023г.; 8/ договор за потребителски кредит № 944468/10.4.2023 г.; 9/ договор за потребителски кредит № 964351/21.6.2023г.; 10/ договор за потребителски кредит № 971830/12.7.2023 г.; 11/ договор за потребителски 1 кредит № 694089/16.4.2024г.; 12/ договор за потребителски кредит № 1100599/25.6.2024г.; 13/ договор за потребителски кредит № 1157201/5.9.2024г. и 14/ договор за потребителски кредит № 1176976/3.10.2024г., и е прекратено производството по делото в тази част.

В жалбата се поддържа, че определението е постановено при съществени нарушения на процесуалния закон и се иска отмяната му, и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Изложени са доводи.

Ответната страна „СТИК – КРЕДИТ“ АД, ЕИК: 202557159, гр.

Шумен заема позиция, че частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

ВТОС намира за установено следното:

Въззивният съдебен състав счита, че частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:

Районният съд с постановеното Определение № 2673/02.12.2025г. е приел, че задълженията на ищеца по всички договори за потребителски кредит са погасени изцяло, което обстоятелство се потвърждава и от ответника, поради което последният не може да претендира бъдещо изпълнение, което пък прави безпредметно искането да се отрече действителността на договорите със силата на пресъдено нещо. Щом ищецът твърди, че договорите са недействителни и че по същите са заплатени недължимо начислени суми, то същият им възможност да предяви осъдителни искове за връщане на недължимо платеното, в рамките на които искове ще се разгледа и възражението за недействителност на договорите. Воден от това ВТРС е постановил атакуваното определние.

Според ВТОС, в конкретният казус, така постановеното определението е законосъобразно.

Липсва правен интерес от установителен иск (чл.124, ал.1 ГПК) за несъществуване на задължение, когато същото вече е изплатено преди 2 предявяването на иска. Съдът приема, че при плащане спорът е разрешен извънсъдебно, няма несигурност в правното положение и искът е недопустим, като производството следва да се прекрати. По принцип правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка. Ако задължението е погасено чрез плащане, ищецът не се нуждае от сила на пресъдено нещо, която да установи този факт, тъй като несигурността липсва. Вместо установителен иск, при платено задължение (особено ако е начислено недължимо или след погасяване), е налице интерес от осъдителен иск за връщане на неоснователно обогатяване, но не и за установяване, че такова не съществува.

При тези данни и въз основа на тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че районният съд е постановил законосъобразно определение. Ето защо определението следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Великотърновският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2673/02.12.2025г. постановено по гр. д.

№ 20254110103072 по описа за 2025 година на Великотърновския районен съд.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3