Решение № 119 от 11.08.2026, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. В.П., 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена В. Хазарян при участието на секретаря Марияна П. Василева в присъствието на прокурора К. Огн. В. като разгледа докладваното от Милена В. Хазарян Гражданско дело № 20263610100014 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова претенция с правно осн. чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, депозирани от А. В. С., в качеството й на майка и законен представител на малолетните Н. Й. и И. Й. срещу бащата на децата И. К. Й., ЕГН **********, за лишаване на последния от упражняване на родителски права по отношение на родените от съвместното съжителство на страните деца. Претендира се определяне на издръжка на децата, платима от баща им, доколкото такава не е била присъдена до настоящия момент, на осн. чл. 134, т. 1 от СК, като ищцата счита, че същата следва да бъде в размер на 200 евро, за всяко дете. Моли се да бъде определен подходящ режим на лични отношения между бащата и децата, на осн. чл. 134, т. 2 от СК.

Сочи се в исковата молба, че от съвместното си съжителство с ответника, страните имат две общи деца - детето Н. И.ва Й., ЕГН **********, родено на 30.11.2019г. и детето И. И.в Й., ЕГН **********, родено на 03.08.2021г. Малко след раждането на децата, отношенията между двамата партньори са се влошили, което е довело до тяхната фактическа раздяла на 02.01.2022г.

Непосредствено след раздялата между страните, ищцата А. С. се установила заедно с двете деца в гр. В.П.. През времето, в което страните са живеели заедно, ответникът не бил показвал загриженост и притеснение за детето. От момента на раздялата до настоящия момент именно майката А. е тази, която изцяло и приоритетно полага ежедневните грижи за децата, осигурявала тяхното физическо, емоционално и социално развитие, както и финансово ги издържа сама. Тя поемала всички разходи, 1 свързани с храна, облекло, медицински грижи, детска градина, учебни материали и други необходими средства за нормалното развитие на децата. В ежедневните грижи ищцата разчита единствено на помощта на своите родители и близки. Сочи се, че майката притежавала необходимите родителски, морални и възпитателски качества, проявява постоянство, отговорност и ангажираност към благополучието на децата.

Излага, че от друга страна, ответникът след раздялата с ищцата, постепенно се дистанцирал и отчуждил от децата си, като към настоящия момент демонстрирал трайно, пълно и необратимо дезинтересиране от тях. Според ищцата, поведението му представлявало системно и продължително неизпълнение на основните родителски задължения, визирани вчл. 125 от СК. Същият не полагал никакви грижи, не участва в отглеждането и възпитанието на децата, не поддържал контакт с тях, не се обаждал по телефона, не проявявал желание да ги вижда, не търсил информация за здравословното им състояние, развитие или нужди. Бащата не е предоставял никаква финансова помощ, не е плащал издръжка, не е купувал дрехи, храна, подаръци или други необходими вещи. Това поведение, се сочи, че продължавало повече от три години, което надхвърля всякакви разумни срокове и показвало трайно и необратимо съзнателно откъсване от родителската роля.

Изрично се подчертава, че липсата на активност, интерес и участие в жИ.та на децата представлява тежко нарушение на родителските задължения и е основание за лишаване от родителски права. Акцентира, че съобразно практиката на ВКС, „родител, който доброволно се е поставил в положение на пълно отсъствие от жИ.та на детето, сам е прекъснал връзката с него", а това представлява основание за прилагане на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК. Сочи се още, че неплащането на издръжка, представлява самостоятелно и достатъчно основание за лишаване от родителски права, когато е продължително, без уважителни причини и съчетано с липса на грижи. Обръща внимание, че издръжката е „минималният израз на родителска грижа", а нейното неизпълнение показва пълно откъсване от родителската отговорност. Допълва, че в мотивите си ВКС подчертава, че родител, който не осигурява никакви средства за издръжка, независимо от възможностите си, нарушава едно от най-основните си задължения към детето.

Излага, че в конкретния случай поведението на ответника напълно съответства на тези критерии. Той не е плащал издръжка нито доброволно, нито по съдебен ред, не е оказвал никаква финансова помощ, не е участвал в покриването на ежедневните нужди на децата. Акцентира, че това неизпълнение е трайно, продължително и без уважителни причини, което ясно показвало липса на интерес и отговорност.

Излага се още, че към настоящия момент, предвид крехката възраст на децата, същите не разпознават баща си, не го възприемат като значима фигура в жИ.та си и не съществува емоционална връзка между тях. Допълва, че липсата на контакт, грижа и интерес е довела до пълно прекъсване на връзката родител-дете, което е вредно за психическото и емоционалното развитие на децата.

2

Излага, че в светлината на принципа за най-добрия интерес на детето, закрепен в чл.

3 от Конвенцията за правата на детето и чл. 12 СК, съдът следва да прецени кое решение най-пълно защитава физическото, емоционалното и психическото благополучие на децата.

Акцентира, че в настоящия случай формалното съществуване на родителски права у ответника, не носи никаква полза за децата, а напротив - създава правна и емоционална несигурност. Децата се отглеждат изцяло от майката, която е единственият стабилен и ангажиран родител. Лишаването от родителски права било необходимо, законосъобразно и в най-добрия интерес на децата, тъй като ответникът трайно, съзнателно и необратимо е преустановил всякакво участие в жИ.та им.

Намира, че лишаването на ответника И. К. Й. от родителски права е не само санкция за това, че е пренебрегнал родителския си дълг, но така се и предоставя възможност на майката, която изцяло е поела грижите за отглеждане и възпитание на децата, да решава сама съществените въпроси, свързани с тяхното физическо и нравствено развитие, образованието, лични и имуществени интереси. Недаването на издръжка, когато е трайно и при липсата на друг финансов или материален принос на родителя за отглеждането на детето, без значение дали издръжката е изрично поискана и без значение, дали са сезирани съдебните изпълнители с изпълнителен лист за нея, или прокуратурата с цел търсене на наказателна отговорност, е поведение, което попада във фактическия състав на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК. Излага, че законодателят е приел, че подобно поведение представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения, което именно налага предприемане на мерки за закрила на детето чрез лишаване от родителски права.

С оглед на горното, се счита, че поведението на ответника представлява трайно, съзнателно и необратимо неизпълнение на родителските задължения, което попада в хипотезата на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК.

Акцентира, че лишаването от родителски права е необходимо и в интерес на децата, тъй като към настоящия момент ответникът не изпълнявал никаква родителска функция, а продължаването на формалното му качество на родител не носи никаква полза за децата и дори създава риск за тяхното емоционално развитие. С оглед на изложеното, моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът, чрез процесуален представител излага, че фактическите твърдения в ИМ, относно отношенията между страните и децата не отговарят на истината. Твърди, че категоричната причина за завеждане на настоящото дело, било необоснованото нежелание и отказ от страна на майката, да позволи на бащата/ответника да се грижи и да се среща с децата си.

Твърди, че изложеното от ищцата в ИМ, че след раздялата си с ответника на 3

02.01.2022 г., се е установила заедно с децата да живее в гр. В.П. не отговаряло на истината.

Обръща внимание, че точно на тази дата ищцата е използвала отсъствието на ответника, който е бил на работа, събрала багажа на децата и без да го уведоми с помощта на баща си е заминала за Република Малта.

Акцентира, че връзката между страните по делото е започнала именно в Република Малта през 2015 - 2016 г., където родителите са работели. Когато са се прибрали в България в средата на 2021 г., те са се установили да живеят в жилище, собственост на родителите на ответника, където той живеел и към днешна дата - гр. С., кв. "Д." № 24, вх. Б, ет. 8, ап. 23.

Сочи, че след като разбрал за отсъствието на ищцата и децата, още на следващия ден започнал да я търси по всякакви начини. След няколко дни успял да осъществи връзка с нея, когато тя му заявила, че вече е в Република Малта, заедно с децата и няма никакво намерение да се прибира в България, както и да позволява на доверителя ми да комуникира с тях.

Излага още, че от този момент и до настоящия, ответника е полагал всевъзможни усилия за да се вижда с децата, но същите винаги са били осуетявани от ищцата под различни предлози.

Твърди също, че ищцата се установила да живее в гр. В.П. едва около средата на 2025 г., като се счита, че целта на заведения иск е ищцата да може да изведе отново децата извън страната, без да е необходимо съгласието на бащата.

В обобщение се сочи, че ответника нито се е дистанцирал, нито се е отчуждавал от децата си по своя воля. Това се е случило единствено по вина на ищцата, която през целия период на раздялата им е възпрепятствала срещите на децата с баща им. С оглед на изложеното, се моли исковата молба да бъде отхвърлена като неоснователна, претендират се и разноски.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцата, моли за уважаване на депозираната молба, ответникът, редовно призован за датата на съдебно заседание, не се явява, не се явява и негов процесуален представител. Не е депозирана и молба за отлагане на делото, поради наличието на уважителни за това причини.

Представителят на конституираната контролираща страна ДСП – В.П., излага, че след извършено проучване на средата, в която живеят и се отглеждат двете деца, тя изглежда сигурна, осигурява необходимото за отглеждането и възпитанието и на двете деца, същите са заявили пред социален работник, че не поддържат никаква връзка със своя баща, поради което и представителят на ДСП – В.П. намира молбата за основателна, оставя преценката на решаващия орган.

Представителят на РП – Шумен, ТО – В.П., намира, че събраните по делото доказателства еднозначно сочат за основателност на исковата молба и моли за уважаването й.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Съгласно удостоверение за раждане, родители на детето И. И.в Й., роден на 3.08.2021 4 г. в Република Малта, са А. В. С., ЕГН ********** и И. К. Й., ЕГН **********.

Съгласно удостоверение за раждане, родители на детето Н. И.ва Й.а, родена на 30.11.2019 г. в Република Малта, са А. В. С., ЕГН ********** и И. К. Й., ЕГН **********.

Представена от страна на ищцата е служебна бележка, удостоверяваща, че същата се намира в трудово правоотношение, считано от 21.04.2026г. Представено е също удостоверение за трудови доходи на ищцата, нотариално заверени декларации и от двамата родители, удостоверяващи съгласие, децата да пътуват в чужбина, удостоверение, че майката е получавала помощи/добавки за отглеждането на двете деца, за периода от 1.06.2025година до 1.01.2026година.

От изготвена справка за съдимост по отношение на ответника, се установява, че същият е бил осъждан за извършено престъпление, касаещо нормата на чл.195, ал.1, т.3 и т.5 от НК, за което е настъпила реабилитация, както и за деяние, наказуемо по см. на чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, за което е приложена и разпоредбата на чл.78а от НК.

Депозиран е социален доклад от ДСП – В.П., от който се установява, че и двете деца се отглеждат и възпитават от майката, след настъпването на фактическата раздяла между двамата родители. И двете деца споделят, че не поддържат никаква връзка с баща си, нито пък той полага някаква заинтересованост, или грижи за тях. Напротив, споделят, че докато са пребивавали заедно в Република Малта, баща им, непрекъснато е отсъствал от дома, ав редките интервали от време, когато е бил там непрекъснато се е е карал с ищцата, от който факт децата са се чувствали тъжни. Споделят също пред социалния работник, че в средата, в която се отглеждат в момента от тяхната майка и нейния нов съжител, се чувстват добре, обгрижени, защитени, имат приятели, посещават редовно детска градина. Отразено е също, че бащата не е осъществявал никакъв контакт с децата си, не е предоставял издръжка, не е изпращал парични средства, или подаръци за рождените им дни. В заключение се сочи, че за децата за децата Н. Й.а и И. Й. се полагат грижи съобразно възрастта и потребностите им, както и е гарантирана сигурността при отглеждане в семейна среда от страна на майката и нейния съжител Д.Й.. Семейството живее на територията на ДСП - В.П. от м. април 2024 г., като оттогава до настоящия момент в ОЗД/ДСП - В.П. не са подавани сигнали, касаещи децата Н. и И. Й.и. Наблюдава се, че е прекъсната връзката с биологичния баща, като децата се чувстват спокойни в присъствието и грижите на новият съжител на тяхната майка. По данни, биологичният баща не е изпращал издръжка за: децата Н. и И., не се интересувал от тяхното развитие и фактически е изоставил родителските си задължения. Ищцата съобщава за зависимост на биологичния баща от хазарт и наркотици, което застрашава интересите на децата, свързани със необходимост от защита от тежко неглижиране или вредно влияние.