Определение № 44641 от 03.11.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44641 гр. София, 03.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20231110149407 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК:

С Решение № 13264 от 04.07.2024 г. по гр.д. № 49407/2023 г. съдът е присъдил в полза на адв. А. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за предоставена на П. Г. Н. безплатна правна помощ в производството пред СРС.

В срока по чл. 248 ГПК е постъпила молба за изменение на постановеното решение в частта за разноските от ******* Отправя се искане присъдените в полза на адв. Д. разноски да бъдат намалени предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.

От ищеца в производството е постъпил отговор на молбата за изменение на решението в частта за разноските, с която заявява, че искането е неоснователно, като твърди, че следва да бъдат заплатени адвокатски възнаграждения по всеки от предявените искове.

В срока по чл. 248 ГПК е постъпила и молба за изменение на решението в частта на разноските от П. Г. Н. чрез адв. А. Д., с която отправя искане да му бъдат присъдени в цялост претендираните разноски в размер на 854,95 лева с ДДС.

В срока за отговор, от ответника не е постъпил такъв.

Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата на страните, намира следното:

Молбите са процесуално допустима, като подадени от активно легитимирани лица и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледани по същество 1 молбите са неоснователни.

В мотивната част от Решение № 13264 от 04.07.2024 г., съдът е изложил подробни мотиви относно отговорността за разноските в производството, към които препраща. Посочена е и съдебна практика, обосноваваща решаващия извод на състава. Съдът е съобразил изведените в съдебната практика критерии, включително и цената на иска, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа и е определил адвокатското възнаграждение в размер на 400 лева, като не е налице основание за изменение на определения размер.

Искането на ищеца за присъждане на ДДС върху адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗА е неоснователно. Съдебната практика по въпроса дали съдът дължи да начисли ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение е противоречива, като е отправено и преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз под № С-744/23, по което няма произнасяне. Настоящият състав споделя практиката, с която се приема, че при възнаграждението по чл. 38 ЗА не следва да се присъжда от съда ДДС, тъй като безвъзмездните доставки на услуги не подлежат на облагане с данък върху добавената стойност - арг. чл. 2 пар. 1, б. "в" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност.

С Определение № 917 от 10.05.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1323/2023 г. е прието, че постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка. Правоотношението, по което безплатната правна помощ е оказана, и това, създадено със съдебния акт, са между различни страни и с различно съдържание. По първото за адвоката, оказал правната помощ, не възниква право да получи възнаграждение, а второто е между адвоката и насрещната страна, по което адвокатът има само права, но не и задължения.

Съдържанието на създаденото със съдебния акт правоотношение се изчерпва със задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да бъде платена определена парична сума от насрещната страна. Съдът не е нито данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 ЗДДС, което да издаде фактура и да 2 начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него осъдителен акт. Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично предвидено в закона. Нито ЗДДС, нито ЗА въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се отклонява от общите правила за облагане с данък върху добавената стойност. Противен извод не следва от § 2а ДР НМРАВ. Разпоредбата няма отношение към дължимия данък върху добавената стойност при осъществяване на безвъзмездна доставка на услуга, каквато е безплатната правна помощ по чл.38 ал.1 ЗА. Тя урежда начисляването на ДДС върху възнагражденията на регистрираните по ЗДДС адвокати и го определя като неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, но не установява задължение за начисляване на ДДС при оказана безплатна правна помощ.

В този смисъл и практиката на СГС, обективирана в определение № 14218/17.09.2024 г. по ч.гр.д. № 8358/24 г. по описа на СГС, ЧЖ, V I „Ж“ състав, определение № 14963/27.09.2024 г. по ч.гр.д. № 10923/2024 г. по описа на СГС, ЧЖ I –З, Определение № 14617/–24.09.2024 г. по ч.гр.д. № 9096/2024 г. на СГС, ЧЖ VI „А“ с които се приема, че вземането на адвокат, предоставил безплатна правна помощ не се явява насрещна престация, пряко свързана с доставената услуга, а му се следва по закон при настъпване на нормативно предписани условия, което изключва връзка с доставката по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗДДС.

Поради изложеното, съдът не намира основание да измени решението в частта на присъдените разноски. Молбите за изменение на решението в частта на разноските следва да се отхвърлят.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 224724/09.07.2024 г., по чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от П. Г. Н., ЕГН ********** чрез адвокат А. Д. за изменение в частта на разноските на Решение № 13264/04.07.2024 г. по гр. дело № 49407/2023 г. по описа на СРС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 239292/23.07.2024 г., 3 подадена чрез ССЕВ на 22.07.2024 г. от ******* ЕИК ******** по чл. 248, ал.

1 ГПК за изменение в частта на разноските на Решение № 13264/04.07.2024 г. по гр. дело № 49407/2023 г. по описа на СРС.

Определението подлежи на обжалване на осн. чл. 248, ал. 3 ГПК пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4