Решение № 6060 от 09.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6060 гр. София, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно гражданско дело № 20251100505584 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 118279/03.04.2025 год. по регистъра на СРС и допълнение към нея депозирани от Д. Г. Д. срещу Решение № 4978/21.03.2025 год. постановено по гр.д. № 5732/2024 год. по описа на СРС, 83 състав, с което са отхвърлени исковете с правна квалификация чл. 144 вр. с чл. 149 СК и чл. 146, ал. 1 СК, като неоснователни.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение. Посочено е, че първия съд не е уведомил въззивника за проведените пред първия съд съдебни заседания.

Твърди, че баща му получава пенсия за старост и допълнително заплащане като хорист, които суми според въззивника са на значителна стойност. Излага доводи за психическото състояние на бащата Г. Д.. С тези аргументи моли за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и уважаване на исковата претенция.

С въззивната жалба и допълнението към нея са направени доказателствени искания.

В проведено на 29.09.2025 год. открито съдебно заседание по делото, въззивникът, чрез представителя си по пълномощие, поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. Пледира за основателност на въззивната жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗАдв.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Г. Т. Д. чрез адв. В. В. – САК, с който отправя искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното съдебно решение, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено, като са изложени подробни съображения в тази насока.

В хода на устните състезания, въззиваемата страна, чрез представителя си по пълномощие поддържа отговора на въззивната жалба. Пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа страна следното:

Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по предявени от Д. Г. Д. срещу Г. Т. Д. искове с правни квалификации чл. 144 вр. чл.149 и чл.146 от СК – за осъждане на ответника да заплаща на ищеца месечна издръжка, като учащ се във висше училище, в размер на 800 лева, считано от 31.01.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.

С обжалваното Решение № 4978/21.03.2025 год. постановено по гр.д. № 5732/2024 год. по описа на СРС, 83 състав, съдът е отхвърлил исковете, като неоснователни. Осъдил е ищецът да заплати на ответника разноски по делото в размер от 1020 лева.

Доводите във въззивната жалба касаят неправилна преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства и необоснованост, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.

Настоящият въззивен състав приема за изцяло неоснователни наведените с въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение.

Между страните не е спорно и се установява от представеното пред СРС заверено копие на удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 208/14.08.2003г., че въззиваемият Г. Т. Д. е баща на въззивника Д. Г. Д., който е роден на 30.07.2003г. Пред районния съд е представено Уверение № 8857/04.09.2024 год. издадено от Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – гр. София, видно от което ищеца Д. Д. е студент, редовна форма на обучение, специалност „цигулка“, като е представено и заверено копие на студентска книжка.

Страните спорят дали възможностите на въззиваемия Г. Т. Д. му позволяват без особени затруднения да дава на въззивника месечна издръжка в размер на 800 лв. Възможността за предоставяне на издръжка по смисъла на чл. 144 от СК предпоставя по-широка материална възможност, при която даването на издръжката няма финансово да се отразява особено на родителя, който я дава. Родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете.

От доказателствената съвкупност, събрана от първата инстанция е 2 установено, че въззиваемия Г. Т. Д. е пенсионер, като видно от Удостоверение с изх. № 1029-21-7125#1/01.08.2024 год. издадено от НОИ за периода м. септевмри 2023 год. до м. август 2024 год., Г. Д. е получавал пенсия в размер на 618 лева месечно за първите десет месеца от периода, както и пенсия в размер на 686,68 лева за последните два месеца от посоченият период.

Съгласно съдържанието на писмо с изх. № 1124-00-1397/05.08.2024 год. от ТД на НАП София – офис „Красна поляна“ се установява, че към датата на изготвяне на справката, за лицето Г. Д. няма данни за регистрирани трудови договори, няма данни за осигуряване на лицето за периода 01.07.2023 год. – 30.06.2024 год., като към писмото е приложена справка за изплатени доходи от трудови възнаграждения на физическите лица за 2023 год., видно от която Г.

Д. е декларирал за 2023 год. доходи от трудови възнаграждения в общ размер на 11 441 лева, като след авансово удържан данък в размер на 730 лева, същият е разполагал освен с пенсията си и със сумата от приблизително 900 лева средномесечно.

В хода на съдебното дирене пред въззивния съд са събрани доказателства за доходите на страните.

Съгласно писмо с изх. № 1046-40-1689/27.05.2025 год. от Национален осигурителен институт, за бащата Г. Д. няма данни за осигурителен доход, докато за въззивника Д. Д. съгласно справка-данни за периода м.01.2025 год. – м.05.2025 год. се установя, че същият е получил средно месечен осигурителен доход в размер на 1200 лева от "Камерна опера“, гр. Благоевград. Съгласно справка данни за периода м.06.2024 год. – м.12.2024 год. Д. Д. е получил средно месечен осигурителен доход в размер на около 1257 лева от направление „Култура“, гр. Благоевград, както и 137 лева за м.08.2024 год. от „Симфониета“, гр. Видин.

От съдържанието на писмо с изх. № 40-22-3247/05.06.2025 год. от ТД на НАП София – офис „Красна поляна“, ведно със справка-данни за периода 01.03.2024 год. до 30.04.2025 год. за лицето Д. Д. се установява, че същият е получил от Направление „Култура“, гр. Благоевград средно месечен осигурителен доход в размер на 1257,80 лева, от "Камерна опера“, гр.

Благоевград е получил средно месечен осигурителен доход в размер на 1200 лева, а за м.08.2024 год. от „Симфониета“, гр. Видин е получил осигурителен доход в размер на 137,40 лева.

Видно от подадена по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ декларация от Г. Т. Д. е декларирал общ размер облагаем доход в размер на 7 830 лева за 2024 г., респективно на което за посочения период и след авансово удържан данък в размер на 783 лева, същият е разполагал освен с пенсията си и със сумата от приблизително 588 лева средномесечно.

Други относими доказателства за твърденията на страните не са ангажирани в настоящето производство.

При тази фактическа установеност, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на 3 въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. За въззивното производство държавна такса не се дължи от въззивника на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията - постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Възражението на въззивника за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в ненадлежно уведомяване за открито съдебно заседание проведено на 10.12.2024 год. пред първия съд, се явява неоснователно. По делото се установява, че за открито съдебно заседание, проведено на 10.09.2024 год. ищеца е бил редовно призован, видно от отрязък от призовка / л.55 от делото/, като същият не се е явил, а заседанието е отложено за 05.11.2024 год., като изрично съдебният състав в посочил, че страните се считат за редовно уведомени по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК. На проведеното на 05.11.2024 год. открито съдебно заседание по делото, ищеца редовно призован, отново не се е явил. Делото е отложено за събиране на доказателства. На 10.12.2024 год. е проведено открито съдебно заседание пред първия съд, в което е приключило съдебното дирене и делото е обявено за решаване. За заседанието ищеца отново е бил редовно призован, при условията на чл. 56, ал. 2 ГПК. Съгласно посочената разпоредба страната, която е редовно призована, при отлагане на делото не се призовава за следващо съдебно заседание, когато датата му е обявена в заседанието. Ищеца не е представил уважителни причини за неявяването си, същият не е депозирал и молба за отлагане на делото, поради отсъствието му, поради което негово задължение е било същият да се информира за датата на следващото заседание, доколкото законът въвежда като изискване единствено редовното призоваване на страните, а не присъствието им в заседанието, в което е обявена следващата дата.

Според нормата на чл. 144 от СК родителите дължат издръжка на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, когато учат редовно в средни и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, при условие родителите да могат да я дават без особени затруднения.

4

Спрямо пълнолетния въззивник, който е син на въззиваемия, задължението за издръжка не е безусловно, тъй като по съществуващата оборима житейска презумпция всеки пълнолетен може и следва да се издържа сам. Пълнолетният има право на издръжка при определени ограничения с оглед имуществото на търсещия издръжка и имуществото на родителя от когото я търси.

От събраните в хода на производството доказателства се установява, че въззиваемия е пенсионер на 82 годишна възраст, който получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 686,68 лева месечно, като за 2024 г. е реализирал доходи в общ размер на 7 830 лева, от който след авансово удържан данък в размер на 783 лева се установява, че освен пенсия е получил и средномесечно месечен доход в размер на 587,25 лева.

Фактът, че същият получава и доходи по граждански правоотношения въпреки възрастта си не означава по презумпция, че дължи издръжка по чл.

144 от СК. Идеята на законодателя е да не поставя родителя в такова затруднение, което да го лиши от задоволяване на собствените му жизнени потребности. Както е изяснено и в Решение № 199/17.05.2011г. по гр.д. № 944/2010 г., III г.о. на ВКС, родителят отговаря по чл. 144 СК тогава, когато притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволят, без особени затруднения да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете.