Определение № 1078 от 02.10.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1078 гр. Благоевград, 02.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Искра К. Трендафилова като разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова Въззивно частно гражданско дело № 20241200500844 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 278 от ГПК вр. с чл. 248, ал. 3, изр. второ от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от адв. К. Б., пълномощник на И.

Б. Д., ЕГН ********** против определение № 137 от 25.01.2024 г., постановено по гр.д. № 1147/2021 г. по описа на РС Разлог.

С атакуваното определение, съдът е изменил Решение № 35 от 21.02.2023 г., постановено по гр.д. № 1147/2021 г. по описа на РС Разлог, в частта му за разноските, като е осъдил „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД да заплати на адв. К. И. Б., сумата от 50.00 лв., представляващи разноски за адвокат в заповедното производство.

В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното определение. Счита, че РС Разлог е приложил неправилно разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при определяне на дължимото на ответника/длъжника адвокатско възнаграждение за подаденото от него възражение в хода на заповедното производство. Жалбоподателят счита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, която е приложима в производства за издаване на заповед за изпълнение. Застъпено е становище, че разпоредбата на чл. 6, т. 5 от цитираната наредба се отнася до действия, които не включват представителство.

При условията на евентуалност ако се приеме, че следва по арг. на § 1 от ДР на Наредбата да се прилага разпоредба по аналогия, то счита за приложима чл. 6, т. 3 от Наредбата.

Предвид горното, се иска, съдът да отмени атакуваното определение, като постанови друго, с което да осъди ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД да заплати още 310 лв. – адвокатско възнаграждение, представляващо разлика между присъденото и дължимо 1 възнаграждение, съобразно с отхвърлителната част от съединените искове на основание чл.

7, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При условията на евентуалност, моли да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв., на основание чл. 6, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.

Благоевградският окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото и приложимия по делото закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, разполагаща с право и интерес от обжалване и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. С оглед изложеното частната жалба е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество се явява неоснователна, предвид следните съображения:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 772/2021 г. по описа на РС Разлог, е, че в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника И. Б. Д..

Срещу заповедта е подадено възражение от длъжника, по реда на чл. 414 от ГПК, чрез упълномощен представител адв. К. Б. за недължимост на сумите за които е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение. Във възражението е обективиран списък по чл. 80 от ГПК за направените от длъжника разноски в заповедното производство като се претендират разноски в размер на 360 лв. с ДДС на основание ЗА и Договор за правна помощ и съдействие, и определен по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Към възражението е приложен договор за правна помощ и съдействие, сключен между длъжника и адв. Б., в който страните са договорили, че услугите по договора ще бъдат предоставени безплатно от довереника на доверителя на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, предвид че доверителя декларира, че е материално затруднено лице.

С разпореждане № 337 от 29.07.2021 г. е указано на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

В изпълнение на указанията на съда в срок е депозирана искова молба за установяване дължимостта на сумите по издадената в заповедното производство заповед и е образувано настоящето исково производство.

С нарочно депозирана молба с вх. № 1184 от 08.02.2023 г., ответникът Д. е поискал да бъдат присъдени направените разноски в исковото и заповедното производство съгласно приложените списъци.

Пред първоинстанционния съд делото е разгледано и приключило в едно съдебно 2 заседание, проведено на 17.02.2023 г., в който се е явил пълномощник на ищеца.

Производството е приключило с Решение № 35 от 21.02.2023 г., с което предявените искове са отхвърлени като неоснователни. Ищецът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е осъден да заплати на И. Б. Д. сумата в размер на 800 лв., представляваща разноски за адвокат в исковото и заповедното производство.

С молба с вх. № 2431 от 22.03.2023 г., адв. К. И. Б. е поискала на основание чл. 248 ГПК, съдът да измени и допълни постановеното решение като осъди заявителя „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД да заплати на нея като адвокат сумата от 400 лв. адвокатски хонорар на основание Договор за правна помощ и съдействие и чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. чл. 78, ал. 4 от ГПК.

Подадена е молба по чл. 248 от ГПК и от адв. В.Ф.С., процесуален представител на И.

Д., с която е поискано съдът да имени и допълни постановеното решение в частта му за разноските, като осъди ищеца „Водоснабяване и канализация“ ЕООД да заплати на него като адвокат сумата в размер на 800 лв., адвокатски хонорар за проведеното исково производство.

В указания едноседмичен срок е постъпил отговор от насрещната страна „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, с който молбите се оспорват като неоснователни.

Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

С определение № 134 от 25.01.2024 г., РС Разлог е изменил Решение № 35 от 21.02.2023 г., постановено по гр.д. № 1147/2021 г., в частта му за разноските и е осъдил „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, да заплати на адв. В.Ф.С., сумата от 800.00 лв. – представляваща разноски за адвокат в исковото производство. Цитираното определение към настоящия момент е влязло в законна сила, поради връщане на подадената против него частна жалба.

С определение № 137 от 25.01.2024 г., РС Разлог е изменил Решение № 35 от 21.02.2023 г., постановено по гр.д. № 1147/2021 г., в частта му за разноските и е осъдил „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, да заплати на адв. К. И. Б., сумата в размер на 50.00 лв., представляваща разноски за адвокат в заповедното производство.

В атакуваното определение № 137 от 25.01.2024 г., РС Разлог е счел, че процесуално представителство за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от длъжник срещу заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредба № 1, възнаграждението следва да се определи по аналогия. За възражението е налице утвърден с Наредба № 6 от 20.02.2008 г. на Министъра на правосъдието образец. Според утвърдените образци на заповед за изпълнение, към заповедта винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа указания за попълването й, включително за необходимостта, когато част от вземането се признава, това да се посочи изрично. Предвид посоченото, съдът е приел, че с оглед извършените от адвоката действия по изготвяне на възражение по аналогия следва да намери приложение разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 3

(действаща към момента на сключване на Договор за правна защита и съдействие – 22.07.2021 г.) – възнаграждения за изготвяне на книжа и молби, чиито минимален размер е 50.00 лв., доколкото тези действия са най – близко до действията му свързани с подаване на възражение по чл. 414 от ГПК.

Въззивният съд намира, така подадената частна жалба против определение № 137 от 25.01.2024 г. за неоснователна.

Заповедното производство е уредено като едностранно, поради което в чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е поставено наред с други едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в заповедното производство може да се изрази в подаването на възражение по чл. 414 ГПК, подаването на възражение пред въззивния съд по чл. 423 ГПК, обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение – чл. 419 ГПК, отправяне на искане за спиране на изпълнението – чл. 420 ГПК, обжалване на заповедта за изпълнение в частта за разноските – чл. 413, ал. 1 ГПК.

Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за отпочване на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника, в този смисъл – определение № 45 от 23.01.2019 г. на ВКС, ТК, Първо търговско отделение по ч.т.д. № 3074/2018 г. и определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч.т.д. № 236/2020 г., Второ Търговско отделение, ТК, докладчик П.Х..

В по новата практика на ВКС – Определение № 102 от 14.03.2022 г. по ч.т.д. № 2481/2021 г., Първо търговско отделение ТК, докладчик съдията Д.Д., приема, че доколкото процесуалния закон не изисква обосноваване на възражението по чл. 414 ГПК, то и разноските следва да бъдат определени в приложение на чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. по аналогия на основание § 1 от ДР. Правилото на чл. 11 урежда подобна хипотеза на възнаграждение за частно производство. Необходимо е да се има предвид, че защитата на длъжника в заповедното производство се осъществява чрез подаване на жалба – чл. 419 ГПК, искане за спиране – чл. 420 ГПК и възражение – чл. 414 от ГПК, все действия , с които не се извършва същинска защита срещу заявеното от молителя материално право. Поради тази причина сторените разноски по повод извършване на сочените действия не следва да бъдат съизмервани със заявения за защита от молителя материален интерес. Той има значение единствено при определяне на разноските, сторени от заявителя, предвид разписаното в чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. правило. Едва с отговора на исковата молба по чл. 422 ГПК ответникът е длъжен да наведе всичките си доводи в защита срещу предявения иск под страх от преклузия, с което осъществява същинската отбрана срещу заявеното материално право.

Предвид възприетото в цитираната практика на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя напълно, неоснователни са доводите на жалбоподателя за определяне на 4 дължимото на длъжника по подадено възражение в заповедното производство възнаграждение за адвокат съобразно чл. 7, ал. 7 от Наредбата за минималните адвокатски възнаградения, респ. при направеното при условията на евентуалност искане същото да бъде определено по реда на чл. 6, т. 3 от същата наредба.

В настоящия случай, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие, не е било уговорено възнаграждение, а безплатна правна помощ на материално затруднено лице, поради което адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.

Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатна правна помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. Преценката дали да се окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не, се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. Договорката по чл. 38 от ЗА касае вътрешните отношения между адвоката и клиента му, поради което не е необходимо тя да се доказва.