Решение № 52 от 24.03.2023, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Ямбол, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова при участието на секретаря Г.М. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20222330200977 по описа за 2022 година

Подадена е жалба от С. С. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. *** чрез пълномощника адв. И. С. от АК-Ямбол против Наказателно постановление № 22-0813-000585/22.06.2022 г. на Началника на сектор Пътна полиция Ямбол в ОДМВР Ямбол, с което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са му наложени глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон по съображения, изложени в жалбата и се иска да бъде отменено наказателното постановление. Иска се присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адв. С. от АК – Ямбол, който поддържа жалбата и прави искане да бъде отменено наказателното постановление, като се сочи, че неправилно е била извършена поправка в АУАН. Сочи се, че е посочена „другата цел“ съобразно нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, поради която жалбоподателят е използвал пътя.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител – юрисконсулта А. оспорва жалбата, като изразява становище, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно и пледира съда да го потвърди, тъй като е безспорно доказано извършеното нарушение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

На 28.04.2022 г. в 17.02 ч. жалбоподателят Ж. управлявал собствения си л.а. ***. На кръстовището с бул. ***, жалбоподателят форсирал двигателя на автомобила и презавил волана, което довело до загуба на сцепление с пътната настилка, вследствие на което автомобилът поднесъл на платното за движение надясно, след което наляво и продължил посоката си на движение към пътната отсечка, свързваща бул. ***. Тези действия били забелязани от полицейските служители М. и Т., които последвали автомобила, управляван от жалбоподателя и го спрели за проверка. Установена била самоличността на жалбоподателя. Същият бил сам в автомобила. Жалбоподателят не представил контролен талон към СУМПС. Ж. бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, като пробата била отрицателна. За констатираните от Ж. нарушения, свид. М. му съставил АУАН № 544912/28.04.2022 г., като са вменени за нарушения разпоредбите на чл.104б, т.2 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т1 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, като същият не е направил възражения по него. Впоследствие въз основа на акта, при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателят на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са му наложени глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя М. и на свидетеля Т. и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съдът не счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които да съставляват формално основание за отмяна на НП. И в актът, и в НП пълно и точно са описани нарушенията, датата и мястото на извършването им, обстоятелствата при които са били реализирани и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на нарушенията в акта и НП. Съдът не констатира нарушения на изискванията на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН.

Относно възражението, изложено в съдебно заседание, че неправилно е било допуснато дописване В АУАН на бул. *** с химикал, съдът намира, че същото не е съществено нарушение, тъй като впоследствие при издаване на НП същото дописване е било удостоверено с подписа на наказващия орган.

Относно нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП:

2

Разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП регламентира забрана за водач на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В закона не се съдържа легална дефиниция досежно „ползването на път за други цели, освен за превоз на хора и товари“, което предполага запълването на бланкетния състав с конкретно съдържание според особеностите на всяка хипотеза. В процесния казус в АУАН и в НП не само е посочено, че не се използва пътя по предназначение, но е описано, че водачът извършва форсиране на двигателя и презавиване на волана, което довежда автомобила до загуба на сцепление с пътната настилка, вследствие на което автомобила поднася на платното за движение надясно, след което наляво и продължава посоката си на движение към пътната отсечка, свързваща бул. ***. Така описаното поведение на водача на автомобила в никакъв случай не представлява използване на пътя в съответствие с основната цел за това - за превоз на хора и товари. За да е налице нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП следва да се установи, че водачът на моторното превозно средство използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, а не в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Според §6, т.1, изр.1 от ДР на ЗДвП „път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Според чл.2, ал.1, изр.1 от ЗДвП „отворен за обществено ползване“ е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. От тук следва, че мястото на извършване на процесното деяние – кръстовището на ул. *** *** се явява път, отворен за обществено ползване, тъй като обикновено се използва за движение на превозни средства при еднакви условия за всички участници в движението.

От събраните по делото доказателства, съдът установява, че жалбоподателят е управлявал л.а. ***, като на кръстовището с бул. *** е форсирал двигателя и е презавил волана, което е довело автомобила до загуба на сцепление с пътната настилка, вследствие на което автомобила е поднесъл на платното за движение надясно, после и наляво. Това поведение на водача не съответства на нормалното предназначение на пътя – да се движат автомобили, да пресичат хора, да се пренасят товари. Кръстовището не е място за изпробване на техническите възможности на превозните средства, тъй като това би представлявало опасност за останалите участници в движението. Като е форсирал двигателя и е презавил волана, автомобилът е поднесъл на платното за движение, същият е загубил сцепление с пътната настилка и жалбоподателят не е шофирал според общоважимите норми и явно е използвал въпросното кръстовище не по предназначение, а с друга цел. Другата цел в случая е да се форсира двигателя и презавива волана, което довежда автомобила до загуба на сцепление с пътната настилка, вследствие на което автомобила поднася на платното за движение в посока надясно, а после и наляво. Подобно поведение на пътя е не просто неуместно и несъответно на предназначението на пътя, но е и опасно. Поради това съдът счита, че правилно наказващия орган е приел, че Ж. е използвал пътя в нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Жалбоподателят като водач на МПС-то е знаел забраната по чл.104б, т.2 от ЗДвП и въпреки това я е нарушил. Времето и действията на Ж. доказват, че той е 3 съзнавал обществено-опасния характер на поведението си и е искал настъпването на обществено-опасните последици, т.е. действал е с пряк умисъл. Поради горното, съдът приема, че е безспорно доказано както от обективна, така и от субективна страна извършването на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП от страна на жалбоподателя.

Съдът не счита, че нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП е маловажно и че следва да се приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като в конкретния случай не са налице нито многобройни, нито изключително смекчаващи отговорността обстоятелства. Видно от справката за нарушител/водач, Ж. има и други нарушения на ЗДвП. Освен това поведението на Ж. на пътя се явява и обществено-опасно, тъй като може да доведе до неовладяване на автомобила, до загуба на пълен контрол над МПС-то, а от там и до фатални последици.

Подобно поведение на пътната мрежа, отворена за движение застрашава живота и здравето и на останалите участници в движението и като цяло характеризира подобен род поведение като такова с висока степен на обществена опасност. Нарушението е формално и представлява типична проявна форма на нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Поради това настоящия съдебен състав счита, че в случая нормата на чл.28 от ЗАНН е неприложима.

Съгласно чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца и с глоба 3 000 лв., поради това и с оглед доказаността на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП на Ж. следва да бъдат наложени тези наказания, които са в установения в закона срок и размер. Точно фиксираните им срок и размер не позволяват на съда да прави преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.

Доколкото определените в НП срок на лишаване от право да управлява МПС и размер на глобата съвпадат с посочените в закона, санкционната част на НП също се явява законосъобразна и следва да се потвърди.

Относно нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП:

Разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП задължава водачът на МПС да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него, като фактическия състав на чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП включва неносене на определените документи – в случая контролния талон. Налице са всички елементи от фактическия състав на нарушението, като е безспорно установено, че жалбоподателят Ж. като водач на управляваното от него МПС - лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № *** при извършването му на проверка от контролните органи не е носил контролния талон към свидетелството за управление на моторното превозно средство, което управлява, с което е нарушил горепосочената разпоредба от Закона за движението по пътищата. Правилно е била приложена от административнонаказващия орган санкционната норма на чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, като му е наложена глоба в размер на 10 лв. и тъй като размера на глобата, определена в горепосочената разпоредба е фиксиран, съдът счита, че липсва законово основание за намаляването й. Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление и в тази му част следва да бъде потвърдено като 4 правилно и законосъобразно.

При този изход на делото, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0813-000585/22.06.2022 г. на Началника на сектор Пътна полиция Ямбол в ОДМВР Ямбол, с което на С. С. Ж., ЕГН **********, адрес: гр. *** на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са му наложени глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.