Определение № 553 от 12.12.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 553 гр. София, 04.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Еманоил Митев

Румен Петров

Тинка Косева

Весислава Иванова като разгледа докладваното от Весислава Иванова Касационно частно наказателно дело № 20238003201052 по описа за 2023 година

Производството по реда на чл. 44, ал. 1 НПК и чл. 135, ал. 5 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Апелативен съд – Велико Търново и Административен съд – Ловеч.

В писменото становище на прокурора от ВКП са изложени съображения, според които компетентен да се произнесе по предложението на прокурор от Окръжна прокуратура – Ловеч за възобновяване на а.н.д. № 374/22 г. по описа на Районен съд – Троян е административният съд. Като аргумент в подкрепа е изтъкната препращащата към Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) разпоредба на чл. 9, ал. 2 от Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ или Указа). Според прокурора, доколкото в УБДХ не е уредена процедура по възобновяване на решения на районния съд по чл. 6 и чл. 7 от Указа, а в ЗАНН се съдържа уредба на възобновяване на административнонаказателните производства, то с оглед разширения предметен обхват на актовете, визирани в чл. 70, ал. 1 ЗАНН (с актуалната редакция в т. 7, в сила от 23.12.2021 г.), приложим е ЗАНН.

От съдържащите се в делото материали е видно, че с Решение № 11 от 18 октомври 2022 г., постановено по н.а.х.д № 374/22 г., Районен съд – Троян, е признал М. И. Б. за виновен в това, че на 9 октомври 2022 г., около 02:30 ч. часа, в гр. Троян, ул. „Г. С. Р.“ № 1, пред клуб „Б.“, е извършил непристойни прояви, изразени в предизвикване на конфликт и нанасяне на удари в главата на В. В. К., които поради своята по-ниска степен на обществена опасност не определят извършеното като престъпление по чл. 325 НК, а като дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 УБДХ, поради което и на основание чл. 6, ал. 1, б. „а“, във вр. чл. 1, ал. 1 т. 2 от УБДХ му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на триста лева.

С Присъда № 4 от 23 февруари 2023 г., постановена по н.ч.х.д. № 375/22 г., М. Б. е признат за виновен в това, че на посочените по-напред време и място, чрез неколкократни 1 удари в областта на главата и лицето на В. К. му причинил лека телесна повреда, изразяваща се във временно и неопасно разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 78а НК го освободил от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.

Присъдата е обжалвана пред Окръжен съд – Ловеч, който с Определение № 266 от 31 май 2023 г. спрял въззивното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 5 НПК и задължил Окръжна прокуратура – Ловеч в едномесечен срок от получаването да уведоми съда направено ли е предложение за възобновяване на административнонаказателното производство или предложението не е уважено, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 24, ал. 4 НПК.

По изготвено от прокурор от Окръжна прокуратура – Ловеч предложение за възобновяване на административнонаказателното производство по н.а.х.д. № 374/22 г. на Районен съд – Троян било образувано к.а.н.д. № 91/23 г. в Административен съд – Ловеч.

С Определение № 28 от 30 октомври 2023 г. състав на Административен съд - Ловеч прекратил производството по делото и го изпратил по подсъдност на Апелативен съд – Велико Търново. С определението е прието, че в УБДХ липсва изрична правна регламентация, уреждаща процедурата по възобновяване на влезлите в сила решения на съдилищата по чл. 6 и чл. 7 от Указа, като разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същия препраща за неуредените въпроси към ЗАНН. Разпоредбите на раздел VIII от ЗАНН обаче съдът приел за неприложими, доколкото в същите не било предвидено възобновяване по този ред на решения на съдилищата за налагане на административно наказание по УБДХ, а само на решения във връзка с наказателните постановления. Съдът заключил, че съобразно препращащата норма на чл. 84 ЗАНН относно реда за възобновяване на административнонаказателните производства по УБДХ, приложима е разпоредбата на чл.

380 НПК и компетентен за разглеждането на искането е апелативният съд. Подкрепил съжденията си с Решение № 3 от 4 май 2011 г. на Конституционния съд на Република България (КРБ) по к.д. № 19/2010 г., с което е обсъдена същината на процедурата по УБДХ като максимално приближена до тази по чл.78а НК. Основал се и на разрешение на смесен петчленен състав на съдии от ВАС и ВКС, дадено с Определение № 121 от 22.12.2016 г., постановено по н.ч.д. № 1165/2016 г., съобразно което при идентичен случай за компетентен да разгледа делото бил определен тъкмо апелативен, а не административен съд.

След изпращане на делото по подсъдност на Апелативен съд – Велико Търново било образувано н.д. № 312/2023 г., което било прекратено с Определение № 308 от 9 ноември 2023 г. като е повдигнат спор за подсъдност между този съд и административния. С определението си апелативният съд е изразил несъгласие с доводите на административния съд и е изложил съображения, че както цитираното определение на смесения петчленен състав, така и решението на КРБ, което е имало за фокус обжалваемостта на решенията по УБДХ, а не възобновяването, са били постановени преди действието на актуалната редакция на чл. 70, ал. 1 ЗАНН, в чиято т. 7 вече са включени и решенията на районния съд. Съдът е подкрепил извода си и с Определение № 19 от 21 февруари 2022 г., постановено по н.ч.д. № 2

1027/21 г. на трето наказателно отделение, от смесен петчленен съд на съдии от ВАС и ВКС.

Петчленният състав от съдиите от ВКС и ВАС намира, че компетентен да се произнесе по предложението, изготвено от прокурор при Окръжна прокуратура – Ловеч, за възобновяване на производството по н.а.х.д. № 374/22 г. по описа на Районен съд - Троян, е Административен съд - Ловеч.

Несъмнено в УБДХ не е предвиден ред за възобновяване на влезлите в сила решения на районния съд, респективно на съответния окръжен съд, постановени на основание чл. 6 и чл. 7 от Указа. Както са отбелязали и двете съдилища, съгласно чл. 9, ал. 2 УБДХ за неуредените в него въпроси се прилагат съответно разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания“. Глава Трета, раздел Осми от ЗАНН, озаглавен „Възобновяване на административнонаказателните производства“, урежда именно тази материя, като видно от редакцията на чл. 70, ал. 1 ЗАНН (ДВ бр. 109/2020 г., в сила от 23 декември 2021 г.), в т. 7 са включени решенията на районния съд като подлежащи на проверка по реда на същата глава. За разлика от преди, когато законовият текст е визирал административнонаказателните производства, по които наказателните постановления са влезли в сила, както и решените и прекратените от съда дела, образувани във връзка с обжалване на наказателни постановления, сегашната разпоредба урежда възобновяването на всички решения на районния съд, а не само на онези, касаещи наказателните постановления.

Така недвусмислено ясно по законодателен път е решен спорният в миналото въпрос относно приложимия ред за възобновяване на решения на районния съд по чл. 6, вр. чл. 1 УБДХ.

Следва да се отбележи, че основанията за възобновяване, визирани в ЗАНН не разкриват идентичност с уредените в НПК. Така сред основанията по чл. 422 НПК не фигурира това, въз основа на което прокурорът е отправил процесното искане за възобновяване (по чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗАНН) - деянието, за което е приключило административнонаказателното производство, съставлява престъпление. По тази причина и компетентният иницииращ орган, който също е различен, поначало не би могъл да процедира по реда на чл. 380 НПК, както е счел административният съд. Компетентен да подаде искането за възобновяване на дела, развили се по реда на глава Двадесет и осма от НПК, е апелативният/военно-апелативният прокурор, а не окръжен. Искането за възобновяване се подава от прокурор в окръжна прокуратура, а в случаите по чл. 70, ал. 2, т.

4 и 5, когато се касае за престъпление от общ характер - наблюдаващият прокурор (чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗАНН). Тези съображения са единствено допълващи извода за това кой е компетентният за разглеждане на искането за възобновяване съд, доколкото в ЗАНН въпросът е уреден експлицитно - решението, постановено от районен съд е включено в предметния обхват на чл. 70, ал. 1 ЗАНН.

Съобразно разпоредбата на чл. 73 ЗАНН искането за възобновяване се разглежда от административния съд, в съдебния район на който се намира органът, постановил акта по чл.

3

70, ал. 1 ЗАНН. Решението е на Районен съд - Троян и затова компетентен за разглеждането на искането за възобновяване, правилно адресирано от изготвилия го прокурор, е Административен съд - Ловеч.

Така мотивиран и на основание чл. 44, ал. 1 НПК и чл. 135, ал. 5 АПК, петчленният състав на Върховния касационен съд на Република България и Върховния административен съд на Република България

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗПРАЩА прекратеното а.н.х.д № 312/23 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново за разглеждане от Административен съд - Ловеч.

Препис от определението да се изпрати на Апелативен съд – Велико Търново за сведение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3. _______________________

4. _______________________

4