Решение № 130 от 30.03.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Пазарджик, 30.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен Г. Гатев при участието на секретаря Росица Караджова като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно дело № 20245220200042 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С жалбата си срещу

Наказателно постановление

№******************** на Началник

РУ към ОДМВР *******, жалбоподателят Д. А. Х. , ЕГН ********** от с.И*******************,чрез адв.К.У. твърди, че постановлението е издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което е незаконосъобразно. Моли да бъде отменено обжалваното постановление. Сочи доказателства и претендира разноски.

За наказващия орган не се явява процесуален представител.Постъпило е писмено становище за неоснователност на жалбата.Направено е възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд, като се запозна с оплакванията,изложени в жалбата и след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в съвкупност, взе предвид следното:

На жалбоподателя Х. е съставен от актосъставителя И.Л. АУАН № GA *****/27.11.2023г. и съответно е издадено обжалваното постановление за това, че на същата дата в 15.07ч. в с.******* ,управлява лек автомобил 1

Фолксваген Торан рег.№ ****** , като извършва следното нарушение:

Управлява МПС на територията на Р България със СУМПС номер HARIZ801093D99FJ 15,английски образец.След направена справка задграничен контрол с ОДЧ при РУ Септември се установило, че на 09.08.2019г. през ГКПП Калотино шосе лицето Х. е влязъл последно на територията на Р България, като не е заменил горепосоченото СУ МПС след изтичане на законоустановения тримесечен срок, във връзка с чл.162ал.1 ЗДвП. Посочено е, че Х. управлява ППС без да е правоспособен водач, , в нарушение на чл.150 ЗДвП.

Наложена е на Д. Х. глоба в размер на 100лв. на основание чл.177ал.Іт.2 второ ЗДвП.

Изложената в НП фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя.поради това и по аргумент от чл.189ал.2 ЗДвП, от фактическа страна Съдът намира за установено следното:

На 27.11.2023г. жалбоподателят Х., в около в 15.07ч. в с.******* е управлявал лек автомобил Фолксваген Торан рег.№ ******, като представил СУМПС номер HARIZ801093D99FJ 15,английски образец Той бил спрян за проверка ,извършена от св.Л. , в качеството на инспектор при РУ Септември.След направена справка задграничен контрол с ОДЧ при РУ Септември се установило, че жалбоподателят Х. на 09.08.2019г. през ГКПП е влязъл последно на територията на Р България, като не е заменил горепосоченото СУ МПС след изтичане на законоустановения тримесечен срок, във връзка с чл.162ал.1 ЗДвП.

Видно от СУМПС номер HARIZ801093D99FJ 15 /л.32/ , същото е със срок на валидност от 26.03.2015г. до 25.03.2025г.

При възприетата фактическа обстановка, Съдът от правна страна приема следното:

Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН.Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по чл.59ал.2. ЗАНН .По същество Съдът намира жалбата за основателна.

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия,/ представена е заповед №8121з-1632/02.12.2021г. Ма министъра на МВР. ЗАНН .Спазени са и сроковете по чл.34 ЗАНН.

2

Съдът намира обаче, че при издаването на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения на чл.42ал.4 ЗАНН и чл.57ал.1т.5 ЗАНН , тъй като не са описани всички обстоятелства, имащи значение за вмененото нарушение на чл.150 ЗДвП , което е във връзка с чл.162 ал.1 ЗДвП.

Според тази разпоредба /чл.162 ал.1 ЗДвП/ българските граждани могат да управляват МПС на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава-членка на ЕС, или от друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство ,или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.

В този аспект, в процесните АУАН и НП се сочи, че жалбоподателят е управлявал МПС със СУ английски образец, но няма никакви данни това СУ на МПС кога е издадено и какъв е срокът на неговата валидност.Тези обстоятелства имат съществено значение, тъй като на жалбоподателя му е вменено нарушение на чл.150 ЗДвП, а именно, че е неправоспособен.

Тук следва да се отбележи, че наказващият орган е допуснал смесване на фактически състави и правна квалификация на две отделни нарушения – по чл.150 ЗДвП и чл.150а ЗДвП, в какъвто смисъл е и един от доводите на жалбоподателя.

Съгласно чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда н а наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.

Според чл. 150а от ЗДвП в редакцията, действаща към момента на извършване на твърдяното нарушение – изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г., за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на 3 валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда н а чл. 69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

В настоящия се установи, че жалбоподателят Х. притежава СУМПС номер HARIZ801093D99FJ 15 ,което е със срок на валидност от 26.03.2015г. до 25.03.2025г, издадено от Великобритания.

Фактът , че жалбоподателят Х. не е заменил в срок до три месеца от датата на влизането му в страната чуждестранното си СУМПС с българско такова не го прави неправоспособен водач. С изтичане на срока на валидност на съответното СУМПС, водачът не губи придобитата правоспособност за управление на съответната категория МПС , от гледна точка придобитите знания и подготовка на дадено лице да упражнява професия или занаят – в този смисъл е Тълкувателно решение №31/16.10.1969г. по н.д.№29/1969г., ОСНК на ВС, както и трайната съдебна практика .

Самата правоспособност да се извършва дейност по управление на МПС не се поражда от притежаването на СУМПС, а е предпоставка за издаването му и се извежда от сложен фактически състав, визиран в чл. 150 - чл. 152 от ЗДвП. СУМПС удостоверява правоспособността на лицето да осъществява дейност по управление на МПС. Правоспособността на водача обаче не се заличава с обратна сила с изтичане срока на валидност на СУМПС. При просрочие на валидността на СУМПС и управление на МПС извън този срок водачът носи административнонаказателна отговорност по чл. 150а от ЗДвП .

Ето защо Съдът счита, че в случая неправилно е приложен материалния з а ко н . Неправилно наказващият орган е приел, че жалбоподателят е неправоспособен водач, за което е ангажирал отговорността му по чл. 150 от ЗДвП, вместо да субсумира извършеното от нарушителя под правната норма на чл. 150а от ЗДвП във връзка с чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, доколкото е установено,че управлява МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност на територията на страната, което деяние е отделно самостоятелно нарушение по ЗДвП.

За пълно следва да се отбележи, дори и да беше приложен правилно материалния закон, според настоящия съдебен състав притежаваното от жалбоподателя Х. СУМПС, английски образец, е било валидно и на територията на Р България.

4

Установи се, че той притежава СУМПС, издадено на 26.03.2015 г. от Великобритания, която не е членка на ЕС, считано от 01.02.2020 г., като е изтекъл и "преходният период" до 31.12.2020 г., в който законодателството на ЕС ще се прилага изцяло по отношение и на Обединеното кралство (Великобритания).

В тази връзка следва да се има предвид и текста на разпоредбите на чл.

161, т. 1 и т. 5 от ЗДвП, които установяват, че СУМПС, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в случай, че: 1) Държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата (Конвенция за пътното движение, подписана във Виена на 08.11.1968 г. (Виенска конвенция)) и свидетелството отговаря на изискванията на Приложение № 6 към Конвенцията; 5) свидетелството е издадено от държава-членка на ЕС, или от друга държава-страна по СЕИП, или от Конфедерация Швейцария.

Според информация, публикувана на страницата на Европейската комисия в интернет, "Известие относно пътуването между ЕС и Обединеното кралство (Великобритания)", точка 6. 1. Свидетелства за управление на МПССъгласно правото на Съюза свидетелствата за управление на МПС, издадени от държави членки на ЕС, се признават взаимно. Считано от края на преходния период (31.12.2020 г.), това взаимно признаване повече няма да бъде задължително с оглед правото на ЕС по отношение на свидетелствата за управление на МПС, издадени от Обединеното кралство.

Вместо това ще се прилага международно споразумение - Виенската конвенция за пътното движение. Обединеното кралство и всички, с изключение на четири държави членки (Ирландия, Кипър, Малта и Испания), са страни по тази Конвенция, която предвижда признаването на националните свидетелства за управление на МПС и международните свидетелства за управление на МПС, които са издадени от договарящите държави в съответствие с тази Конвенция.

Т.е. СУ МПС , представено от жалбоподателя, е издадено от държава, подписала Конвенцията за пътното движение, подписана във Виена на 8.11.1968 г., включително поправките към Конвенцията, влезли в сила на 03.09.1993 г., по която страна е и Република България.

5

Съгласно разпоредбата на чл. 41, т. 2, б. "б" от Конвенцията договарящите се страни ще признаят всяко национално свидетелство за управление, отговарящо на положенията от Приложение № 6 на настоящата Конвенция, а съгласно чл. 41, т. 2, б. "с" договарящите се страни ще признаят и всяко национално свидетелство за управление, отговарящо на положенията от Приложение № 7 на настоящата Конвенция.

В т. 3 на чл. 41 от Конвенцията пък са посочени ограничения, при които може да не бъдат признати такива свидетелства за правоуправления, а именно: когато валидността на свидетелството е обусловена от изискване за притежаване от водача на някои приспособления или изискваща някои преустройства на превозното средство с оглед инвалидността на водача, свидетелството за управление ще бъде признато за валидно само ако тези условия са изпълнени; b) Договарящите страни могат да откажат да признаят валидността на тяхна територия на всяко свидетелство за управление, чийто собственик не е навършил 18 години; c) Договарящите страни могат да откажат да признаят валидността на тяхна територия на автомобили или композиция от превозни средства от категория С, D и Е, указани в Приложения № 6 и № 7 от настоящата Конвенция, на всяко свидетелство за управление, чийто водач не е навършил 21 години.

Сочените изисквания на Конвенцията са транспонирани и в разпоредбата на чл. 161, т. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, ако държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на Приложение № 6 към Конвенцията.

Жалбоподателят Х. е притежавал към деня на проверката СУМПС , издадено от договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и в срока на валидност на това СУМПС.