Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 36 от 24.01.2024, Районен съд - Велинград

Съд
Районен съд - Велинград
Дело
Гражданско дело 125/2023
Вид
Решение № 36
Подписан
24.01.2024
Състав
ЛИЛИЯ ГЕОРГИЕВА ТЕРЗИЕВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. гр.Велинград, 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20235210100125 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК

Предявен е от О. К. Р., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, ул.

„*******” № 6, ет. 1 и Д. К. Р.. с ЕГН: **********, гр. ***, ул. „*******” № 6, ет. 1, срещу В. О. З., с ЕГН **********, с постяонен адрес: Велинград, ул.

„******" № 54, иск с правно основание чл.124 ГПК, с който се иска съдът да признае за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на следните недвижими имоти: 1. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, гр. Велинград, общ. Велинград, обл.

Пазарджик, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, последното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 03.08.2021 г., адрес на имота: гр.

Велинград, п. к. 4600, ул. „*******“ № 54, ет. 1, самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор ***. предназначение:

Жилищна сграда — многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ:

80.00 кв. м., прилежащи части: съответните ид. части от общ. части на сградата, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата:, на същия етаж: няма. подобекта: няма, над обекта: ***, стар идентификатор: няма; по дарение и наследство; 2. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, гр. Велинград, общ. Велинград, обл.

Пазарджик, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, последното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, 1 засягащо самостоятелния обект е от 03.08.2021 г., адрес на имота: гр.

Велинград, п. к. 4600, ул. „*******“ № 54, ет. 2, самостоятелният обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор ***, предназначение:

Жилищна сграда — многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: I, посочена в документа площ:

80.00 кв. м., прилежащи части: ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата:, на същия етаж: няма, под обекта: ***, над обекта: няма, стар идентификатор: няма по наследство и на основание изтекла придобита по давност; 3. сграда с идентификатор ***. гр.

Велинград, общ. Велинград, обл. Пазарджик, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД- 18-1214/06.06.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, последното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата: няма данни за изменение, адрес на сградата: гр. Велинград, п. к. 4600. ул. „*******“ № 54, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ: 46 кв.м.. брой етажи: I, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, по наследство и на основание придобита по давност; 4. сграда с идентификатор ***. гр. Велинград, общ. Велинград, обл. Пазарджик, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД- 181214/06.06.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК. последното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата: няма данни за изменение, адрес на сградата: гр. Велинград, п. к. 4600. ул.

„*******“ № 54, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ: 17 кв.м., брой етажи: I, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, стар идентификатор: няма. номер по предходен план: няма, по наследство и на основание придобита по давност.

В исковата ищците излагат, че през 1964 г., техните баба и дядо- О. Ю.

Р. и З.Ц.а Р.а закупили 1/2 ид. ч. от дворно място, находящо се в гр.

Велинград, ул. „*******“ № 54-54а, понастоящем с идентификатор ***. През 1965 г. е учредено право на строеж на жилищна сградадвойник в имота. Твърдят, че през 1975 г. те даряват на баща им К. О.ов Р. и на ответницата, по 1/2 ид. ч. от втори жилищен етаж от построената сграда.

През 2008г. баба им З.Ц.а Р.а им дарява притежаваните от нея 4/6 ид. ч. от първи жилищен етаж от построената сграда. Твърди се, че в дворното място баба им и дядо им са построили приживе: сграда с идентификатор *** 121.1.3, със застроена площ 46 кв. м., на един етаж, с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда и сграда с идентификатор ***, със застроена площ 17 кв. м., на един етаж, с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда. Сочат, че след смъртта на дядо им О. Ю. Р. през 2004 г., за описаните сгради се грижел и стопанисвал единствено и само баща им К. О.ов Р.. Извършил множество ремонти и други подобрения в тях, а след 2 неговата смърт се грижат те. Поддържа се, че през 2004г. баща им установил владение върху имотите - първи и втори жилищен етаж, както и сградите с площ от 46 кв.м. и 17 кв.м., като изрично, явно и необезпокоявано показвал собственическото си отношение към вещите и в нито един момент владението му не е било оспорвано от когото и да е. Твърди се, че никой не е предявявал претенции спрямо имотите и не е оспорвал владението му, а след неговата смърт, и това на ищците, поради което считат, че се са техни собственици по силата наследяване, дарение и давностно владение, към което присъединяват и владението на баща си на осн. чл. 82 от ЗС, а именно, за периода от 2004г. до настоящия момент. Твърдят, че са сложили СОТ и така охраняват имотите си. Поддържат, че повече от 15 години леля им- ответницата не се интересува от имотите, не се е грижила за тях и не е имала никакви претенции, знаела за тяхното намерение за своене от самото начало и не се противопоставяла.

Поради изложеното молят исковете да бъдат уважени. Ангажират доказателства. Претендират разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата оспорва исковете в частта, с която ищците претендират да са придобили по давност собствените й идеални части. Твърди се, че праводателят на ищците никога не е демонстрирал или заявявал права върху собствените и идеални части и до смъртта му през 2021 г. по никакъв начин не е показал, че счита имотите за негови, не е отблъснал владението й върху него и не е възпрепятствал достъпа до него. Оспорва твърдението на ищците, че след 2004 г. единствено праводателят им се е грижил и стопанисвал сградите, както и че е извършвал множество ремонти и други подобрения в същите. Твърди се, че той след 2004г. е живял в първия жилищен етаж заедно с майка им и тъй като средствата им били ограничени, ремонти и обновяване на сградата не са правили изобщо, като състоянието им не е променяно от момента на първоначалното им обзавеждане до сега.

Твърди, че за процесиите имоти е заплащала дължимия данък от 1998г.

/кампанията по предекларирането на имотите / до настоящия момент, след смъртта на брат извършила предеклариране, тъй като постройките на допълващо застрояване не били декларирани. Заплатила допълнително данък, включително и този на ищците, за разликата от декларираното с действително отразеното в кадастъра, за пет години назад. Твърди, че след смъртта на брат са провеждани разговори с ищците за доброволна подялба на сградите, във връзка с което издала всичките необходими документи: скици, удостоверения, данъчни оценки, необходими за изповядване на договора за доброволна делба, като при всичките им разговори не е чула или разбрала от тях, че считат имота за техен. Твърди, че след като изминали няколко месеца, в които ищците така и не дошли до Велинград за да сключат сделката, подала искова молба пред PC Велинград, по която е образувано гр.д.№ 1097/2022г. за делба на процесните имоти. Твърди, че за поставения СОТ разбрала на 10.12.2022 г., когато изпратила дъщеря до жилището. При опита й да влезе в къщата се е задействала алармата и е пристигнал служител на фирмата за охрана. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа 3 страна следното:

С Определение № 636/06.10.2023 г. е обявено, че между страните следните права и обстоятелства се признават и не се нуждаят от доказване, че страните са наследници на покойните О. Ю. Р. и З.Ц.а Р.а, които са придобили собствеността върху процесните имоти като са закупили 1/2 ид. ч. от дворно място, находящо се в гр. Велинград, ул. „*******“ № 54-54а, понастоящем с идентификатор ***, върху което през 1965г. е учредено право на строеж на жилищна сграда-двойник. През 1975 г. те дарили на К. О.ов Р. и на ответницата, по 1/2 ид. ч. от втори жилищен етаж от построената сграда. Изложеното се установява и от приетите по делото писмени доказателства- нотариален акт за отстъпване право на строеж върху недвижим имот № 299, том II, дело № 686/1965 г., нотариален акт за отстъпване право на строеж върху недвижим имот № 198, том I, дело № 441/1964 г., нотариален акт за дарение на недвижим имот № 672, том III, дело № 951/1975 г..

От удостоверение за наследници изх. № 28/01.04.2022 г. се установява, че лицето О. Ю. Р., е починало на 12.06.2004 г. и е оставил за наследници по закон следните лица: З.Ц.а Р.а- съпруга, В. О. З.- дъщеря и К. О.ов Р.- син. От същото удостоверение се установява, че К. О.ов Р. е починал на 16.04.2021 г. и оставил за наследници по закон- О. К. Р.- син и Д. К. Р.- син.

От Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 23, том I, рег. № 94, н.дело № 28 от 2008 г., на нотариус Симеон Даскалов, се установява, че З.Ц.а Р.а се е разпоредила със собствените й 4/6 ид. части от процесния самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, ведно с 4/6 ид. части от ½ ид. част от дворното място, в което е изградена сградата, цялото на площ по доказателствен акт 650 кв. м., а по скица 719 кв. м., означен по кадастрален план на Велинград като парцел XXVII – 4400, като го е дарила на внуците си О. К. Р. и Д. К. Р..

От представения и приет като писмено доказателство по делото сигнал, подаден от ответницата до началника на РУ Велинград, на 12.12.2022 г., се установява, че на 10.12.2022 г., ищецът О. К. Р. лишил дъщерята на ответницата Десислава З. от достъп до имота.

От разпита на свидетелката П.С.П. се установи, че живеела на семейни начала с бащата на ищците К. О.ов Р., в периода от 2016 г. до смъртта му през 2021 г., като през този период ищците живеели в гр. ***, а ответницата в с.

Варвара. Свидетелката сочи, че ответницата не е посещавала брат си, нито е имала вещи или достъп до процесните имоти през този период, не е притежавала и ключ от къщата, а когато е идвала е било на гости. От показанията й става ясно, че бабата на ищците З. Ц. Р.а живеела на първия етаж от къщата, а тя и К. О.ов Р. на втория, като последно ответницата е посетила процесните имоти след смъртта на майка си през 2018 г.. От разпита й се установи, че К. О.ов Р. не е отказвал достъп на ответницата до процесните имоти, нито е твърдял той да е единствен техен собственик, нито е чувала да не я допуска в имотите, нито да й отказва да има ключ от тях.

Свидетелката излага, че докато е живяла с наследодателя на ищците той е 4 стопанисвал процесните имоти.

От разпита на свидетеля В.Г.С. се установи, че бащата на ищците и свидетелката П.П. живеели на втория етаж от процесната къща, а майка мубабата на ищците на първия. Свидетелят излага, че не познава ответницата, че никога не я е виждал, но познава дъщеря й Десислава- братовчедка на ищците, която посещавала баба си З. и оставала да пренощува при нея. От показанията му става ясно, че ключ от процесните сгради имат св. П., ищците и покойния К. Р.. Свидетелят е категоричен, че ищците не живеят в имота повече от 10 години.