Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 516 от 23.02.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 4173/2020
Вид
Определение № 516
Подписан
23.02.2021
В сила
24.03.2021
Състав
Атанас Кеманов, Джулиана Петкова, Надежда Махмудиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 229, ал.1 т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 516 гр. София , 19.02.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Атанас Кеманов

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20201000504173 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ПИБ“ АД, гр.София срещу определението на СГС, VІ-15 състав от 08.10.2020г., с което е спряно на основание чл. 229, ал.1 т.4 ГПК производството по т.д.№ 1980/2019г. до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производствата по т.д.№ 2763/2014г. на СГС, ТО, VІ-9 състав; т.д.№ 817/2009 на СГС, ТО, VІ-12 състав; т.д.№ 1010/2019 на СГС, VІ-23 състав, т.д.№ 12352019 на СГС, VІ-11състав ; т.д.№ 1474/2019г. на СГС, VІ-13 състав, т.д.№ 1731/2019 на СГС, VІ-13 състав, т.д.№ 1732/2019 на СГС, VІ- 8 състав и т.д.№ 1979/2019 на СГС, VІ-3 състав.

Жалбоподателят иска отмяна на определението с довод, че влязлото в сила решение по т.д.№ 2763/2014г. на СГС, ТО, VІ-9 състав няма да формира сила на пресъдено нещо относно нищожността на договора за обществена поръчка и договора за цесия, тъй като искът по това дело е по чл. 55, ал.1 ЗЗД и нищожността на посочените два договора е заявена чрез възражение, а не с отделен иск. Заявява, че между спряното и останалите ( извън т.д.№ 2763/2014г.) дела липсва преюдициална връзка, тъй като и по тях спора за валидността на договора за цесия и обществена поръчка е въведен с възражение и решението няма да формира СПН, а аналогията с разрешението на т.3 на ТР № 3/22.04.2019г. на ОСГТК е неприложима. Сочи наличие на противоречива съдебна практика на САС по идентични казуси.

Ответникът по жалбата и по иска – Холдинг БДЖ ЕАД я оспорва.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Предмет на спряното и производствата по т.д.№ 817/2009 на СГС, ТО, VІ-12 състав; т.д.№ 1010/2019 на СГС, VІ-23 състав, т.д.№ 12352019 на СГС, VІ-11състав ; т.д.№ 1474/2019г. на СГС, VІ-13 състав, т.д.№ 1731/2019 на СГС, VІ-13 състав, т.д.№ 1732/2019 на 1

СГС, VІ- 8 състав и т.д.№ 1979/2019 на СГС, VІ-3 състав са осъдителни искове на „ Първа инвестиционна банка” АД, в качеството му на цесионер по договор за цесия с „Арвекс“ АД, срещу „Холдинг БДЖ“ ЕАД за вземания от отделни вноски с различен падеж, дължими на основание договор от 02.06.2007г., сключен между „Арвекс“ АД и „Холдинг БДЖ” ЕАД и озаглавен „Договор за доставка на пътнически вагони втора употреба на лизинг“.

Предмет на т.д.№ 2763/2014г. на СГС, ТО, VІ-9 състав е иск на „Холдинг БДЖ“ ЕАД срещу „ Първа инвестиционна банка” АД за връщане на сумата 5 523 403 евро, представляваща сбор от всички плащания от холдинга на банката в периода 07.05.2009г.06.03.2014г. по договора от 02.06.2007г., поради нищожността му и нищожността на договора за цесия между „Арвекс“ АД и „ Първа инвестиционна банка” АД, сключен на 10.07.2007г.

Независимо дали „Договор за доставка на пътнически вагони втора употреба на лизинг“ от 02.06.2007г. е за лизинг или за продажба с разсрочено изплащане на продажната цена, той не би могъл да бъде действителен и пораждащ субективното материално право на кредитора за вземане за първата вноска и недействителен за последващите вноски. С решението по делото за първата вноска ще се формира сила на пресъдено нещо относно основанието на отделните вземанията. Правопораждащите факти за тях са общи и защитата е идентична, независимо дали се касае за частичен иск или такъв предявен за отделни вземания на същото основание. Правоизключващите и правоунищожаващи възражения на ответника спрямо правопораждащите за въведеното правно основание на иска факти, които не са заявени до приключване на устните състезания, се преклудират, а преклузията следва от формираната относно основанието на иска сила на пресъдено нещо. Именно тя предпоставя и връзката на преюдициалност в настоящия случай между спряното производство и тези по делата, чиито предмет са вноски с по – ранен падеж.

Съгласно изложеното, според настоящият състав в случая е изцяло приложима аналогията с даденото в т.3 на ТР № 3/2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС разрешение.

С влизане в сила на решението по т.д.№ 2763/2014г. на СГС, ТО, VІ-9 състав, чиито предмет е иск по чл. 55,ал.1 ЗЗД ( съгласно квалификацията, дадена от съда, който разглежда спора ) със сила на пресъдено нещо ще се установи съществува ли разместване на имуществени блага между страните в конкретния размер за заявения период и има ли основание за това разместване. Причините за липсата на основание, заявени от ищеца за обосноваване искането му за връщане на фактически даденото, са правнорелевантни факти, които не са обхванати от спорния предмет. Ако ищецът не е предявил инцидентен установителен иск за установяване на нищожност на договора/договорите, в изпълнение на който/които е било осъществено плащането, а само се е позовал на нея, за да обоснове искането си за връщане на платеното, с решението по иска по чл. 55, ал.1 ЗЗД няма да се формира сила на пресъдено нещо по въпроса за валидността на тези договори. Ето защо, разрешаването на спора по иска, предмет на спряното дело, не е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по т.д.№ 2763/2014г. на СГС, ТО, VІ-9 състав или липсва съотношение на преюдициалност.

В обобщение на изложеното, като приема, че е налице основанието за спиране по чл.

229, ал.1 т.4 ГПК относно производствата по т.д.№ 817/2009 на СГС, ТО, VІ-12 състав; т.д.

№ 1010/2019 на СГС, VІ-23 състав, т.д.№ 12352019 на СГС, VІ-11състав ; т.д.№ 1474/2019г. на СГС, VІ-13 състав, т.д.№ 1731/2019 на СГС, VІ-13 състав, т.д.№ 1732/2019 на СГС, VІ- 8 състав и т.д.№ 1979/2019 на СГС, VІ-3 и липсва това основание относно производството по т.д.№ 2763/2014г. на СГС, ТО, VІ-9 състав, въззивният съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението на СГС, VІ-15 състав от 08.10.2020г. по т.д.№ 1980/2019г. в частта, с която е спряно на основание чл. 229, ал.1 т.4 ГПК производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т.д.№ 2763/2014г. на СГС, ТО, VІ-9 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ПИБ“ АД, гр.София срещу определението на СГС, VІ-15 състав от 08.10.2020г. по т.д.№ 1980/2019г. в частта, с която е спряно на основание чл. 229, ал.1 т.4 ГПК производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производствата по т.д.№ 817/2009 на СГС, ТО, VІ-12 състав; т.д.№ 1010/2019 на СГС, VІ-23 състав, т.д.№ 12352019 на СГС, VІ-11състав ; т.д.№ 1474/2019г. на СГС, VІ-13 състав, т.д.№ 1731/2019 на СГС, VІ-13 състав, т.д.№ 1732/2019 на СГС, VІ- 8 състав и т.д.№ 1979/2019 на СГС, VІ-3 състав.

Определението в частта, с която частната жалба е оставена без уважение, подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3