Решение № 223 от 17.02.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Велико Търново, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря НИЯ Г. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело

№ 20254110101537 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид:

Предявени са по реда на чл.415, ал.1, т.1, ал.3 от ГПК искове , чиято материалноправна квалификация според изложените в исковата молба твърдения попада в приложното поле на чл.

288, вр. с чл.286, ал.1 от ТЗ, вр. с чл.266, ал.1 , чл.258 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „ЕЙЧ EC XИДPO енд CПA" (HSНYDRO&SPA) Румъния, Еднолично дружество с ограничена отговорност, с ЕИК: 160052250, със седалище и адрес на управление: Румъния, гр.

Букурещ, Сектор 3, Сплайул Унири № 313, сграда М, офис 15, партер, представлявано от Т. В. Г. – управител, чрез пълномощника си адвокат А. Б. от AK — ***, твърди в исковата си молба , че с ответното дружество „Пултек про" АД, с ЕИК: 205617071, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, площад „Славейков" № 2, представлявано от П. Ш. — изпълнителен директор, имат трайни тьрговски отношения с дейност в сферата на уелнес и спа - тьрговия и изграждане на съоръжения, а освен това са организационно и функционално свързани, тъй-като първото дружество е учредител на второто и акционер в него .

В началото на април **** г., въз основа на направена от ответника поръчка , ищецът изработва собствено / дизайна и техническите спецификации/ и чрез друго дружество/ „Тафтпринт“ ООД/ и му доставя/ част от тях по куриер от *** до ***, а друга част – лично от управителя Т. Г., в склада му / 500 броя рекламни каталози, съдържащи различни артикули, свързани с търговския му предмет на дейност , с единична цена от 6.54 евро за всеки, на обща стойност 3 270 евро , с левова равностойност по фиксинга на БНБ - 6 395. 56 лева. За доставката е издадена фактура С № ** ***** от **.**.**** г. на стойност 3270 евро , осчетоводена при ответното дружество без възражения, но не е изпълнило задължението си въпреки поканите да го стори. Поради това е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 684/2025 г. на ВТРС за сумата от 6 395,56 лева – главница и сумата от 3507,12 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва , считано от **.**.**** г. до **.**.**** г. и до окончателното погасяване на главницата.

Предвид горетвърдяното, моли съда да постанови решение , с което да приеме за установено по отношение на ответника съществуването на вземанията – предмет на издадената заповед за изпълнение , както и да го осъди да заплати направените по производството разноски.

1

В с.з. чрез пълномощника си поддържа исковете.

Ответникът чрез пълномощника си адвокат В. Ш. от *АК оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани с възражения , че между страните никога не е договаряна изработка на въпросните 500 броя рекламни каталози и съответно такива не е получавал/ твърденията на ищеца са противоречиви , тъй-като от една страна заявява , че е изработил каталозите , а от друга , че трето дружество ги е изработило, поради което тези каталози би могло да бъдат предмет на договорни отношения само между тях /; за периода от **.**.**** г. до **.**.**** г. управител на ищцовото дружество и изпълнителен директор на

„Пултек Про“ АД е била Т. Г.а, която е имала недобросъвестно поведение/ злоупотреба с доверие / , свързано с пренасочване на клиенти и поръчки на второто чрез първото дружество с цел придобиване на облага , която не й се следва- поведение , установено с Решение №

6074/05.06.2025 г. по адм. д. № 7754/2024 г. на ВАС , IV отделение; вземанията са погасени по давност.

Претендира присъждане на направените по производството разноски.

Съдът след като прецени събраните доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Повдигнатият по делото материалноправен спор се състои във въпросите сключена ли е между страните твърдяната търговска сделка за услуга с характер на изработка с посочения й погоре предмет и цена по смисъла на чл.1, ал.1, т.13 , вр. с чл. 288, вр. с чл.286, ал.1 от ТЗ, вр. с чл..258 от ЗЗД , съответно факт ли е изпълнението й и основание ли е той за пораждане на претендираното от ишеца право да получи плащане на възнаградителната й стойност/ цената й /?

Отговорът е положителен.

Макар и да няма съставен нарочен договорен документ и да не са представени по делото товарителница , стокова разписка или други подобни документи, пряко установяващи предаването на въпросните каталози на ответното дружество, достатъчно убедителни косвени доказателства за сделката и изпълнението й са обстоятелствата, че издадената от ищцовото дружество в тази връзка фактура/ представена по делото/ , включваща съдържанието й като настъпило данъчно събитие по облагаема доставка на стока или услуга/ чл.6, ал.1, чл.9, ал.1, чл.25, ал.1, ал.2 от ЗДДС/ е надлежно отразена по счетоводните му книги , задължението по нея е и досега в състояние на отчетност като неплатено към ищцовото дружество в качеството му на доставчик- заключението на приета по делото съдебно- счетоводната експертиза.

Доказателства са , тъй-като поотделно и съвкупно погледнато са логическо свидетелство за своеобразно признание на задължението по време на осчетоводяване на фактурата, а непромененото във времето състояние на отчетност на задължението по нея като неплатено/ например да се анулира /, независимо от оспорването на сделката по делото, всъщност поставя под съмнение съществуването на сериозна от гледище на правото причина за това оспорване/ дори го оборва /.

Издаването на една данъчна фактура е неотменно задължение предвидено в данъчния закон като последица от факт на възникване на данъчно събитие / доставка/, явяващ се източник за определяне на дължимия данък – чл.113, ал.1 от ЗДДС, поради което в хипотеза на нормално стечение на нещата , не би могло да бъде намерено разумно обяснение защо едно лице – търговец ще я издава , без да е налице реална доставка / като се изключи тук, разбира се, хипотеза на замисъл за бъдещо „измамно” показване пред данъчните власти на облагаема по ЗДДС сделка като да съществува , а всъщност такава няма чрез съставяне на документ с невярно съдържание, с цел извличане на облага чрез признаване и реализация на несъществуващо право на приспадане на данъчен кредит/ , понеже фактурата е доказателствен носител на информация пред данъчната администрация за деклариран облагаем доход.

Записването й по съответните счетоводни книги / сметки / на търговеца получател на стоката или услугата няма как да не е последица от убеждение за настъпила облагаема доставка в представите най- напред на счетоводителя като техен съставител.

Това е предполагаемо така , защото като негов служител, той по начало най- общо действа за интереса му /чл. 126 КТ/, което означава , че не би съставял въз основа на дадена получена фактура стопанска операция и я удостоверявал като факт с правно значение по данъчните регистри от името и за сметка на първия в битността му на работодател, ако реално този факт го нямаше , а и не би имало нужда да го прави, защото би понесъл най- малко дисциплинарна 2 отговорност за подобно произволно деяние .

А горното убеждение ще съществува и в представите на ръководния представителен орган на търговеца /дружеството/, тъй-като от положението, че при съставянето на всеки финансов отчет / който трябва да представя вярно и честно имущественото и финансовото състояние и финансови резултати от дейността на предприятието – чл.24 от ЗСч/ го подписва и той/ чл. 25, ал.2, т.1 от ЗСч/ , логически неминуемо произтича правилността на това умозаключение: никой почтен търговец с изрядно счетоводство не би включвал в дневника на покупките несъществуващи доставки, т.е. не би осведомявал данъчната администрация за наличието им, ако ги няма / така би постъпил само непочтен търговец или псевдо -търговец с престъпната цел да си "присвои" по измамен начин "право на приспадане на данъчен кредит/.

Изработката на каталозите се установява/ макар и отчасти/ с показанията на свидетеля Б. Д. , който твърди / колкото и да не е особено ясно / , че били „по поръчка от П. Ш. към Т. Г.“ / първият по него време член на СД на ответното дружество, а втората негов изпълнителен директор и управител на ищцовото дружество /, изпълнението й като дизайн е от „ неговата фирма“, а разпечатването им е направено от „Трафпринт“ ЕООД.

Възражението срещу претенцията , основано на обстоятелствата , че по него време Т. Г. поради положението й на управителен и представителен орган на двете дружества е имала недобросъвестно поведение/ злоупотреба с доверие / , свързано с пренасочване на клиенти и поръчки на ответното дружество чрез ищцовото дружество с цел придобиване на облага , която не й се следва, не оказва влияние върху изхода на спора , доколкото няма никакви доказателства за връзка на подобно нейно злоупотребително/ т.е. умишлено/ поведение с конкретния случай, довело при такова двояко органно представителство до вреда на ответното дружество и затова да е мислима някаква недействителност на сделката, ако би се приело, че е дотам приемливо/ макар и да са налице специални правила в търговското право , които сериозно подкопават правилността на такова схващане- чл.142, ал.3, чл. 240б, ал.3 , чл.237, ал.4 от ТЗ/ да се прилагала по аналогия нормата на чл.40 от ЗЗД/ тъй-като хипотезата й не покрива точно случая на двояко органно представителство на едно физическо лице на две дружества, явяващи се страни по дадена сделка , а от друга страна той няма изрично покритие в нито една друга норма на закона/.

По изложените съображения в тежест на ответното дружество е възникнало задължението да заплати посочената във фактурата стойност на доставката във вид на изработка – чл.288 от ТЗ, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1-во, чл.266, ал.1 от ЗЗД.

Възражението за изтека погасителна давност е неоснователно , тъй-като от падежа на вземането , настъпил през м. април **** г. до датата на която е подадено заявлението по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК/ **.**.**** г./ , съвпадаща с момента на предявяване на иска , прекъсващ давността / чл. 422, ал.1 от ГПК, чл. 116, б.“б“ от ЗЗД/, не е изтекъл 5 годишния й срок / чл.110 от ЗЗД/.

По отношение на претендираното добавъчно / аксесорно, обусловено/ вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва, възражението има частичен погасителен ефект за времето от **.**.**** г. / денят, следващ този на падежа на главното вземане , посочен във фактурата, когато ответникът се счита изпаднал в забава - чл. 84, ал.1, изр.1-во от ЗЗД и е поставено началото на „живота“ на правото на обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД/ до **.**.**** г. , тъй-като давността му е тригодишна/ чл. 111, б.“в“ от ЗЗД/ и се отброява назад във времето , считано от **.**.**** г.

Следователно за времето от **.**.**** г. до **.**.**** г. вземането не е погасено по давност и следва да бъде признато до размер на 2369,75 лева , а за разликата до пълния му претендиран размер от 3507,12 лева , искът подлежи на отхвърляне.

При този изход на спора ответникът дължи на ищеца сумата от 1589,82 лева, представляваща направени по производството/ заповедно и исково/ разноски , съразмерно с уважената част от исковете – чл.78, ал.1 от ГПК , а вторият на първия сумата от 219,17 лева , представляваща направени по производството разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете – чл.78, ал.3 от ГПК.

Предвид горното, съдът

3

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено по реда на чл.415, ал.1, т.1, ал.3 от ГПК, че „ ЕЙЧ EC XИДPO енд CПA" (HSНYDRO&SPA) Румъния, Еднолично дружество с ограничена отговорност, с ЕИК: 160052250, със седалище и адрес на управление: Румъния, гр. Букурещ, Сектор 3, Сплайул Унири № 313, сграда М, офис 15, партер, представлявано от Т. В. Г. – управител, притежава по отношение на „Пултек про" АД, с ЕИК: 205617071, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, площад „Славейков" № 2, представлявано от П. Ш. – изпълнителен директор, следните вземания : 1/ за сумата от 6 395. 56 лева/ 3 270 евро, представляваща стойност / цена на 500 броя поръчани , изработени и доставени рекламни каталози, съдържащи различни артикули, съгласно фактура С № ** ***** от **.**.**** г.; 2/ за сумата от 2369,75 лева/ 1211,63 евро , представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва , считано от **.**.**** г. до **.**.**** г. , заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата , считано от **.**.**** г. до окончателното й изплащане- предмет на издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 684/2025 г. на ВТРС .