Разпореждане № 3080 от 19.07.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3080 гр. Разград, 19.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД, ЕЗД И. ТОДОРОВА, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Частно гражданско дело № 20263330101610 по описа за 2026 година

Производството е с правно основание чл.410 от ГПК.

Депозирано е заявление от „ЕОС МАТРИКС” ЕАД, 208597211, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по отношение на длъжника Г. А. К., ЕГН **********, адрес:

**********, за заплащане на сумата 1 050.44 евро главница за периода 01.01.2024г. до 01.07.2026 г. по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-19663672 между длъжника и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България от 18.11.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /16.07.2026г./ до окончателното и изплащане, застрахователна премия 636.71 евро за периода 01.01.2024 г. - 01.07.2026 г., възнаградителна лихва 1 102.96 евро за периода от 01.01.2024 г. - 01.07.2026 г., мораторна лихва 341.99 евро за периода 01.01.2024 г. - 16.07.2026 г. и разноските по делото.

Във връзка с указания на съда, заявителят е пояснил, че длъжникът е извършвал плащания погасил е 12 броя от месечните вноски, които се дължат по погасителния план към договора, всяка в размер на 180,30лв., както и част от 13-та вноска, в размер на 132,30лв. Общо платената сума е в размер на 2 295,90лв. Сочи, че всяка от месечните вноски е формирана от главница, договорна лихва и застрахователна премия, съответно задълженията погасени и осчетоводени по кредита включват главница, договорна лихва и застрахователна премия за съответния период на вземането към изготвения погасителен план.

Въз основа на тези твърдения на заявителя и представените от него към заявлението доказателства, съдът намира, че:

Законодателната цел на възстановеното с глава тридесет и седма от ГПК заповедно производство е да спести воденето на искови процеси относно безспорни вземания. Целта на производството е да се провери дали предявените за плащане вземания са спорни.

Проверката на съда в заповедното производство цели установяване дали искането, съдържащо се в заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е в противоречие със закона или добрите нрави, дали не се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, респ. дали не е налице обоснована вероятност за това, в съответствие с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 ГПК и с оглед потенциалното исково производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Преценката за спазване на посочените разпоредби в заповедното производство е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договори и общи условия, по аргумент от чл. 410, ал. 3 от ГПК.

В контекста на изложеното съдът констатира, че по силата на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-19663672 от 18.11.2022г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ на длъжника е отпуснат кредит в размер на 7000 лв. Уговорен ГЛП 1

15,74%, ГПР 17,94 %, такса ангажимент – 175 лв. Срокът за погасяване е 84 месеца.

В договора е предвидено сключване на застраховка „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ със застрахователна премия в размер на 3486.84 лв. Видно от погасителния план, застрахователната премия е разсрочена на месечни вноски от 41,51 лв. за срока на договора.

С оглед изложеното, съдът намира, че включването на застраховката към договора за кредит оскъпява същия, което не е отразено при формиране на ГПР. Некоректно посочения в договора ГПР препятства потребителя да прецени реалната стойност на поетото задължение.

Отделно, съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Република България и да съобрази санкцията, предвидена за нарушение на последната императивна норма, а именно разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.

4, се считат за нищожни. Плащанията за допълнителни услуги съставляват още разходи по кредитния договор, без да са включени в неговите клаузи при посочване на процента ГПР, с което е заобиколена забраната по чл.19 ал.4 и ал.5 ЗПК.

Посоченият в договора ГПР не съответства на действителния прилаган по договора, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита.

Следователно, неправилно е отразена общата дължима сума от потребителя, последният е бил въведен в заблуждение относно действителната финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, както и за нарушаването на изискването за добросъвестност.

В аспекта на изложеното се налага извод за обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи - значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, по смисъла на чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.

Налице е нарушение на разпоредбите на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което води до недействителност на договора на осн. чл.22 ЗПК, поради което заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за други вземания.

Отделно следва да се отбележи, че застрахователният продукт се предлага от "Кардиф Общо застраховане" клон България, т.е. заявителят не е титуляр на вземането за застрахователната премия. Не са налице и доказателства, че застрахователната премия е заплатена от заявителя на застрахователя, за да се дължи на друго основание.

Нарушаването на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК по процесния договор на основание чл.19, ал.5 от ЗПК води до недействителност на всички клаузи, предвиждащи разходи по договора, поради което заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за други вземания.

В тази връзка и доколкото предоставената на длъжника в заем сума – главница по договора е в размер на 6825 лв. с равностойност 3489,57 евро /с оглед удържаната такса/ и претендираните по кредита вноски от 13 до 43 вкл. касаят главница в размер на 2064,39 лв, а дължимите до 01.07.2026г. главници, съгласно погасителен план са 2620,47 лв., като съобрази платените по кредита, съгласно признатото от заявителя, суми в размер на 2295,90 лв. /1173,88 евро/, то искането за издаване на заповед за изпълнение, следва да бъде отхвърлено, доколкото е налице отрицателна разлика между платената и дължимата сума, представляваща чистата стойност на заетата сума.

С оглед изхода на делото на заявителя не следва да се присъждат разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Предвид гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на от „ЕОС МАТРИКС” ЕАД, 208597211, с което се иска издаване на заповед за изпълнение за вземане на заявителя срещу , с което се иска издаване на заповед за изпълнение по отношение на длъжника Г. А. К., ЕГН **********, 2 адрес: **********, за заплащане на сумата 1 050.44 евро главница за периода 01.01.2024г. до 01.07.2026 г. по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-19663672 между длъжника и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България от 18.11.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /16.07.2026г./ до окончателното и изплащане, застрахователна премия 636.71 евро за периода 01.01.2024 г. - 01.07.2026 г., възнаградителна лихва 1 102.96 евро за периода от 01.01.2024 г. - 01.07.2026 г., мораторна лихва 341.99 евро за периода 01.01.2024 г. - 16.07.2026 г., като искането за разпореждането им за плащане е в противоречие със закона и с добрите нрави, и е налице обоснована вероятност да е основано на неравноправни клаузи в цитирания договор, както и отхвърля искането за присъждане на деловодни разноски в полза на заявителя, над определения от съда размер.

УКАЗВА, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, на заявителя за възможността в 1-месечен срок, считано от влизане в сила на настоящото разпореждане, да предяви осъдителен иск срещу посочения длъжник по отношение на вземанията, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника, като довнесе дължимата държ.такса.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя, с частна жалба.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

3