Решение № 59 от 27.02.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Добрич, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Д. при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Данчо Й. Д. Административно наказателно дело № 20223230201244 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ” АД, ЕИК: 204219357, със седалище и адрес на управление: гр.

Добрич, бул. „Трети март” № 59, представлявано от изпълнителния директор инж. Т. И. Г., срещу наказателно постановление № МН-СИБ-22-090 от 07.10.2022 г., издадено от Началника на РЕГИОНАЛЕН ОТДЕЛ „МЕТРОЛОГИЧЕН НАДЗОР СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ” на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „МЕТРОЛОГИЧЕН НАДЗОР” (ГДМН) на ДЪРЖАВНА

АГЕНЦИЯ ЗА МЕТРОЛОГИЧЕН И ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР (ДАМТН), с което на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ” АД, ЕИК:

204219357, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети март” № 59, представлявано от изпълнителния директор Т. И. Г., за нарушение по чл. 44, т. 4 от Закона за измерванията във вр. с чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията, на основание чл. 85, ал. 2 във вр. с чл. 85, ал. 1 от Закона за измерванията е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200 (двеста) лева.

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. С писмена 1 молба се изразява желание да бъде даден ход на делото, като към молбата са приложени и писмени бележки по съществото на делото.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. По делото е приложено писмено становище от Р.К.С. – главен експерт-юрист в Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което се иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а наказателното постановление да бъде потвърдено, като законосъобразно, правилно и обосновано. Иска се и присъждане на направените по делото разноски, на основание чл. 63д, ал. 1 във връзка с ал. 4 от ЗАНН и чл. 25а, ал. 3 и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № ВН 978/02.09.2022 г. АУАН е съставен от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от Закона за измерванията (ЗИ) и приложената по делото Заповед № А-54/03.02.2021 г. на Председателя на ДАМТН в присъствие на упълномощен представител на търговеца, документирано с подписа му и в присъствие на двама свидетели, връчен е на пълномощника и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставяне на акта, пълномощникът на юридическото лице е бил запознат с правото си на обяснения и възражения, като е изписал: „Ще внесем възражения в законоустановения срок“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е било депозирано писмено възражение по акта, което е било разгледано от наказващия орган и оставено без уважение, като неоснователно.

АУАН е съставен в определените от закона срокове по чл. 34 от ЗАНН.

Тези срокове са два и започват да текат от два различни момента - от откриване на нарушителя и от извършване на нарушението. Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от 2

ІІ колегия на ВАК сроковете са давностни и тяхната продължителност зависи от вида на нарушението, като тя е три месеца от откриване на нарушителя и една година от извършване на нарушението, в общия случай по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В настоящия случай нарушението, респективно и нарушителят са били открити при извършената на 21.06.2022 г. надзорна проверка. В случая се касае за т.нар. в теорията „продължено нарушение”, т.е. такова, което се извършва непрекъснато във времето и продължава до неговото прекратяване.

Изпълнителното деяние на конкретното нарушение продължава до момента на извършване на последващата проверка или образуване на административнонаказателното производство. Нарушението е било прекратено със съставянето на 02.09.2022 г. на АУАН, който е поставил и началото на административнонаказателното производство. При съпоставка на тези дати – датата на откриване на нарушението и нарушителя - 21.06.2022 г., и датата на образуване на административно наказателното производство 02.09.2022 г., се установява по безспорен начин, че АУАН е съставен в сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

При съставяне на АУАН е спазена и процедурата по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, досежно института на свидетелите, съгласно която актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. От разпита на актосъставителя С. В. Д. и свидетеля Н. Д. Д. се установява, че и двамата са очевидци на нарушението, тъй като същите в качеството си на длъжностни лица от ГДМН са констатирали самото нарушение, предмет на настоящото дело. От показанията на свидетелите Д. и Д. се установява, че същите непосредствено са възприели извършеното нарушение. Показанията на двамата свидетели са непротиворечиви и описаното от тях нарушение на Закона за измерванията, извършено от страна на жалбоподателя е в резултат на непосредствени възприятия. И тъй като на проверката не е присъствало трето длъжностно лице от ГДМН, правилно и законосъобразно, съобразно разпоредбата на чл.

40, ал. 3 от ЗАНН, като втори свидетел в АУАН е вписана Д. А. Ж., за която изрично е отбелязано, че е свидетел на съставянето на акта за установяване на административно нарушение. Вписването в АУАН на свидетел, който не е присъствал при извършване или установяване на нарушението обаче не е процесуално нарушение, още повече пък и съществено такова, тъй като 3 разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН повелява, че при липса на свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.

Наказателното постановление (НП) е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от ЗИ и приложената по делото Заповед № А-366 от 02.06.2022 г. на Председателя на ДАМТН, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

В АУАН и в НП, като нарушени са вписани нормите на чл. 44, т. 4 във вр. с чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията. Описаните в АУАН и в обжалваното НП фактически обстоятелства безспорно сочат на обвинение за извършено административно нарушение по чл. 44, т. 4 от Закона за измерванията във вр. с чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията.

В разглеждания случай, въззивната инстанция приема, че както в АУАН, така и в НП е налице описание на релевантни обстоятелства, които са достатъчни да квалифицират извършеното, като нарушение на чл. 44, т. 4 във вр. с чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията. И актосъставителят, и наказващият орган изрично сочат обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, поради което оплакванията, наведени пред настоящата инстанция за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила не следва да се споделят като основателни, по следните съображения:

На първо място, според настоящия съдебен състав съставеният АУАН, и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдържат всички предписани от ЗАНН задължителни реквизити. В акта са описани всички факти и обстоятелства, които са от значение за ангажиране на административнонаказателната отговорност на търговското дружество в съответствие с разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН. Същите правилно са били подведени като нарушение на нормата на чл. 44, т. 4 във вр. с чл. 43, ал. 1 от ЗИ, която правилна правна квалификация на деянието е посочена и в процесното наказателно постановление.

Безспорно е, че в случая се касае за надзорна проверка на лице, което използва средство за измерване по смисъла на чл. 5 от Закона за измерванията 4

(ЗИ) в посочения обект – водопроводно отклонение с водомерен възел в шахта в двора на къща, намираща се в с. **** и това е ясно описано и в АУАН, и в НП и която надзорна проверка е извършена на 21.06.2022 г. от определени от Председателя на ДАМТН длъжностни лица, съгласно приложената по делото Заповед № А-54/03.02.2021 г. на Председателя на ДАМТН. Посочено е и че дружеството, което осигурява присъединяването на недвижимите имоти и потребителите към водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения и водоснабдяване с вода за питейно-битови, стопански и обществени нужди на територията на гр. Добрич е „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, следователно монтираният водомер във водопроводното отклонение на посочения обект се използва от същото дружество за непрекъснато измерване на обема на доставената вода, която преминава през водомера с цел осъществяване на търговски плащания. Т.е. средството за измерване – водомер, попада в приложното поле на чл. 5 от ЗИ.

Безспорен е фактът, че в случая е извършен метрологичен надзор на използваното от „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД средство за измерване - водомер в шахта в двора на къща, намираща се в с. ****.

Посочената като нарушена разпоредба на чл. 44, т. 4 от ЗИ пределно ясно регламентира, че лицата, които използват средства за измерване, са длъжни да не използват средства за измерване без знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл.

43, ал. 1, а съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗИ, последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за последваща проверка.

Така, според настоящия състав, както в АУАН, така и в НП, нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци и това описание и съответно правна квалификация, не създават никаква неяснота, за какво точно нарушение е санкционирано дружеството. В АУАН и в НП ясно и недвусмислено е описано къде, кога и в кой обект наказаното лице използва средство за измерване - водомер, с цел осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл. 5 от ЗИ, без знак за последваща проверка на средството за измерване в употреба по чл. 43, ал. 1 от ЗИ.

Както вече бе отбелязано по-горе, посочената като нарушена разпоредба на чл. 44, т. 4 от ЗИ задължава лицата, които използват средства за измерване, да не използват такива без знаците по чл. 35 - знак за одобрен тип средство за измерване, по чл. 39, ал. 1 - знак за първоначална проверка 5 или по чл. 43, ал. 1 - знак за последваща проверка, ако такава е била извършена, т.е. по същество забранява използването на средства за измерване без такива знаци, като в конкретния случай се касае безспорно за знак по чл.

43, ал. 1 от ЗИ.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, е налице подробно и ясно описание на нарушението, като описанието му кореспондира с посочените като нарушени материалноправни норми. Посочени са и съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува. Правилно в НП нарушението е подведено под санкционната норма на чл. 85, ал. 2 във вр. с чл. 85, ал. 1 от ЗИ, която норма изрично е изписана в НП, ведно с наложената имуществена санкция в размер на 200 (двеста) лева.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че количеството на потребената вода, нейната стойност, както и времето на ползване на измервателното устройство са правно ирелевантни обстоятелства, тъй като не са елементи от състава на нарушението.