Решение № 5451 от 08.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5451 гр. София, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина К.а при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина К.а Въззивно гражданско дело № 20231100503443 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на подадената въззивна жалба от ищцата Д. Г.

Д., ЕГН **********, с която се обжалва Решение №9618/28.08.2022г. по гр.д.

№ 47926/2021г. на 58-и състав, СРС, в частта, в която са отхвърлени изцяло предявените от нея срещу Н.и. за н.к.н. /“НИНКН“/ искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за установяване незаконност и отмяна на прекратяване на трудов договор, обявено със Заповед № 12-426/23.06.2021 г., чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Директор“ на Н.и. за н.к.н. и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.225, ал.1 от КТ - за обезщетение в размер на 25 096,50 лева за оставане без работа в периода 23.06.2021г.- 23.12.2021г.

В постъпилата въззивна жалба се твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички наведени от страната доводи във връзка с предмета на спора. Сочи се, че елемент от фактическия състав на прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 325, т.8 от КТ е успешното провеждане на валиден конкурс, като се излагат подробни съображения в тази насока. Твърди се, че 1 членовете на конкурсната комисия не са притежавали необходимата квалификация в областта на опазване на недвижимото културно наследство към момента на обявяване на конкурса, като някои от тях не са били дори служители на Министерство на културата. Изразява се несъгласие с извода на съда, че задължително условие е поне двама, а не всички членове на комисията да са служители на министерството, като се поддържа, че същият противоречи на чл.95, ал.1 от КТ и чл.8, ал.2 от Наредба № Н-4/14.06.2007г. за провеждане на конкурсите на държавните културни институти. Посочва се също, че към момента на провеждане на конкурса вече са били изтекли повече от две години от петгодишния период на концепцията за развитие на института, което обстоятелство е опорочило изцяло процедурата, тъй като съгласно чл.5, ал.1 от Наредба № Н-4/14.06.2007г. концепцията се разработва от кандидатите за срока, за който възниква трудовото правоотношение на директора, следователно същата следва да обхваща петгодишния период, в рамките на който ще се изпълнява длъжността. Подчертава се, че този период не се определя по целесъобразност от работодателя, а е нормативно установен.

Твърди се, че комисията е извършила оценка на представените концепции за развитие на НИНКН към момента на разглеждането им- 2021г., а не към момента, в който са писани- 2019г., като се поддържа, че оценяването на практически остарели концепции е незаконосъобразно и с оглед настъпилите изменения на законодателството в областта на опазване на недвижимото културно наследство. Отбелязва се, че конкурсната комисия е нарушила и задължението си да определи продължителността на процедурата, което е довело до провеждането в един неразумен срок. Обосновава се наличието на нарушение на принципа за равнопоставеност на кандидатите, като се твърди, че е допусната съществена разлика във времето, предоставено на всеки от кандидатите за изслушване и събеседване. Предвид изложеното се отправя молба за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат уважени.

По делото не е постъпил отговор на въззивна жалба от ответника Н.и. за н.к.н..

Същият е подал частна жалба срещу Определение №32125/26.11.2022г., с което е изменено първоинстанционното решение в частта за разноските, като не му е присъдена претендираната от него горница над сумата от 2 319,48 лева 2 с ДДС. В жалбата се поддържа, че за трите предявени иска минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г. е общо 2 583 лева без ДДС, а не както първоинстанционният съд е приел1 932,90 лева с ДДС, като се излагат и съображения за наличие на правна и фактическа сложност на спора. Въз основа на изложеното се отправя молба за отмяна на обжалваното определение.

В рамките на законоустановения срок въззивницата е представила отговор на подадената частна жалба, с който оспорва същата, като поддържа, че минимално дължимото според Наредба №1 от 09.07.2004г. възнаграждение е в размер на 1 932,90 лева, както правилно е посочил районният съд.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото Трудов договор №РД17-608/18.10.2013г., сключен на основание чл.68, ал.1, т.4 от КТ се установява, че на ищцата Д. Д. е възложено изпълнението на длъжността „Директор“ на НИНКН до заеманато въз основа на конкурс.

Със Заповед №РД16-2/10.01.2019г. на основание чл.90, ал.1 и ал.2 и чл.91 от КТ, чл.18, ал.1 от Закона за културното наследство /“ЗКН“/, чл.7, ал.4 и ал.5 от Закона за закрила и развитие на културата /“ЗЗРК“/ и чл.3 от Наредба № Н-4 от 14.06.2007г. за провеждане на конкурсите за директори на държавните културни институти /„Наредбата“/ е обявен конкурс за заемане на длъжността „Директор“ на НИНКН, като са посочени изискванията, на които кандидатите следва да отговарят и изискваната документация за участие в конкурса. Определено е конкурсът да се проведе чрез разглеждане на представените документи и концепция за развитието на НИНКН и събеседване. Видно от представената извадка, обявата е публикувана на 11.01.2019г. в справочник „Сега“.

Със Заповед №РД16-52/27.08.2019г. на министъра на културата е определена комисия по допускане на кандидатите с председател И.К.началник отдел НИНКН и членове: М.Б.- гл. юрк. в дирекция ПНДОП, Н.Е.гл. специалист в дирекция АОЧР и Б.Н.- ст. експерт в отдел НКН в дирекция КНМИИ.

Видно от Протокол от 18.09.2018г. документи за участие в конкурса са подали арх. П.П. и арх. Д. Д., като същите са допуснати до участие в 3 процедурата.

Представена е и Докладна записка от 03.06.2021г. от Е.Д.- директор на дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“, от която се установява, че поради обявеното с Решение на НС извънредно положение на територията на РБ, както и последвалите мерки за ограничаване на разпространението на COVID-19 провеждането на конкурса е било възпрепятствано и отложено, като в тази връзка е отправено предложение до Министъра на културата за неговото подновяване.

Със Заповед № РД16-45/10.06.2021г. на министъра на културата е определена комисия по оценяване на кандидатите с председател проф. д-р арх.

Т.К.- представител на Камарата на архитектите в България и членове: Т.Б.председател на Съюз на архитектите, доц. д.р арх. Й.К.- ръководител на катедра „История и теория на архитектурата“ в Архитектурен факултет на УАСГ, арх. Г.С.- председател Български национален комитет на ИКОМОС, Е.Д.- директор на дирекция КНМИИ, арх. Д.Д.- началник на отдел НКН, дирекция КНМИИ, Н.М.- гл. експерт в отдел НКН, дирекция КНМИИ, М.К.И.- гл. юрк. в дирекция ПНДОП и Р. Г.- гл. експерт в отдел „Бюджет“, дирекция „БФСД“.

Приети се оценъчните карти по чл.11, ал.3 от Наредба № Н-4 от 14 юни 2007 г., попълнени от всеки един от членовете на комисията, с поставени оценки на отделните кандидати.

Представен е Протокол от 17.06.2021г., с който комисията е обявила за успешно издържал конкурса арх. П.П., като е предложила сключването на споразумение по чл.107 вр. чл.96 от КТ с него относно длъжността „Директор“ на НИНКН.

По делото е прието входирано в Министерство на културата Писмо с вх.

№94-00-262/21.06.2021г., с което издържалият конкурсната процедура П.П. изразява съгласие да бъде назначен на длъжността „Директор“ на НИНКН.

Със Заповед №РД12-426/23.06.2021г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.325, ал.1,т.8 от КТ, считано от датата на издаване на заповедта. Видно от направеното отбелязване, същата е връчена на Д. Д. на същата дата.

Представено е и Споразумение №РД12-427/23.06.2021г., сключено 4 между Министерство на културата и П.П., с което са уточнени условията на възникналото въз основа на конкурс трудово правоотношение за заемане на длъжността „Директор“ на НИНКН.

Представено е и трудовото досие на ищцата, както и останалата документация от Министерство на културата относно проведения конкурс.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от правна страна:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо, като по отношение на неговата правилност във връзка с наведените от въззивницата доводи съдът намира следното:

Предмет на първоинстанционното производство са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предходно заеманата длъжност и за присъждане на обезщетение за времето, през което служителката е останала без работа поради уволнението При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи съществуването на трудово правоотношение между него и ответникаработодател, неговото прекратяване, размерът на последното брутно трудово възнаграждение за месеца преди уволнението, както и че в резултат на него е останал без работа за срок до шест месеца. В тежест на ответника е да установи законността на уволнението съобразно основанието, на което е извършено, а именно чл.325, ал.1, т.8 от КТ /с постъпване на работа на работника или служителя, който е избран или е спечелил законосъобразно 5 проведен конкурс за длъжността/, както и спазване на процедурата за прекратяване, в случая- с писмена заповед с посочено конкретно основание за уволнение, която е подписана от надлежно упълномощен представител на ответника.

Съгласно константната съдебна практика в рамките на производството по разглеждане на исковете първоинстанционният съд няма право да обсъжда и разглежда твърдения за факти, осъществили се преди тяхното депозиране, които ищецът не е предявил. Той не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно на факти, които опорочават или погасяват спорното потестативно право, ако не са посочени от ищеца в исковата молба, а още по-малко такова право има въззивният съд – чл.266 ал.1 от ГПК. В случая ищцата още в подадената от нея искова молба излага доводи относно незаконосъобразността на извършеното уволнение, които са във връзка с проведената конкурсна процедура, част от които поддържа и пред настоящата инстанция. Следователно предмет на проверка в настоящото производство са именно твърдените от страната пороци при провеждане на конкурсната процедура. В тази връзка следва да бъде посочено, че в производството по чл. 344 от КТ съдът проверява единствено законосъобразността на проведената конкурсна процедура и не преценява знанията и способностите на участниците. Решението на комисията по провеждане на конкурса, с което е поставена оценка на кандидатите, не подлежи на съдебна проверка, доколкото преценката за професионална подготовка и необходимите за заемане на длъжността качества на кандидатите е въпрос на целесъобразност. Оценяването на кандидатите и тяхното класиране е изцяло в дискрецията на конкурсната комисия. Когато лицето, спечелило конкурса, отговаря на изискванията за заемане на длъжността и е оценено най-високо от комисията при спазване на установените правила, съдът не може да обяви конкурса за незаконен /така Решение № 200 от 20.11.2019 г. по гр. д. № 792/2019 г., ГК, III ГО на ВКС; Определение № 60690 от 12.10.2021 г. по гр. д. № 3683/2021 г., ГК, III ГО на ВКС; Решение по гр. д.