Решение № 97 от 18.03.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Шумен, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря И.Й.Д. като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно наказателно дело № 20233630201844 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, №5555813 от 30.01.2021 год., издаден от ОД на МВР – Шумен, с който на Е. И. И., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.София, **************** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени електронния фиш.

В съдебно заседание се явява лично, като поддържа жалбата на изложените в нея съображения, като излага и подробни мотиви в подкрепа на искането си.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата, като моли обжалваният електронен фиш да бъде потвърден изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища 1 на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Лек автомобил марка „Тойота Авенсис 1.6 ВВТ И“ с рег.№ В5571КА, собственост на „Хидравлон-1“ ЕООД, с ЕИК103119990 на 30.01.2021 год. се движел по главен път І-4 с посока на движение към гр.Шумен. В района около км.253+346 на посочения пътен участък в 14.25 часа, където с пътен знак В-26 във връзка със Заповед №РД-11-39/16.01.2020 год. на Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ било въведено ограничение на максимално разрешената скорост за движение от 60 км/час, посоченият автомобил се движел със скорост 75 км/ч /след отчетен толеранс от 3 км(%). Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство – мобилна радарна система тип „ARH CAM S1”, №11743c3. Впоследствие, след установяване собствеността на автомобила на управителя, представляващ дружеството бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с мобилно автоматизирано техническо средство серия К, №4447335 от 30.01.2021 год. от ОД на МВР – Шумен, с който на Б.Ж.Ж. с ЕГН**********, в качеството му на управител на „Хидравлон-1“ ЕООД, с ЕИК103119990 било наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП. След връчването му на лицето на 07.12.2021 год. от негово име била депозирана писмена декларация по смисъла на чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която декларирал, че на 30.01.2021 год. посочения в електронния фиш лек автомобил е бил във владение на лицето Е. И. И., с ЕГН**********. Към декларацията е приложено Свидетелство за управление на МПС на лицето Е. И. И., с ЕГН**********.

В тази връзка издадения електронен фиш на лицето Б.Ж.Ж. с

ЕГН**********, в качеството му на управител на „Хидравлон-1“ ЕООД, с ЕИК103119990 е бил анулиран на 25.01.2022 год., като е бил издаден нов електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, №5555813 от 30.01.2021 год., издадено от ОД на МВР – Шумен, с който на Е. И. И., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.София, **************** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП. Същият е бил съставен на 25.01.2022 год. и е връчен на жалбоподателя на 20.07.2023 год.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно от разпита в съдебно заседание на свидетеля С. К. Г. и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля С.

К. Г., доколкото същият лично е работил с автоматизираното техническо средство и в разпита си обяснява начина, по който функционира системата, реда за боравене с нея, като заявява, че като служител, работещ с това техническо средство е преминал съответното обучение. В същото време показанията му са непротиворечиви, последователни и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал и с изложената погоре фактическа обстановка.

2

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение извън населени места е 90 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – 30.01.2021 год. в 14.25 часа лек автомобил марка „Тойота Авенсис 1.6 ВВТ И“ с рег.№ В5571КА, се е движел по главен път І-4, като в района на км.253+346, в зоната на действие на пътен знак В-26, въвеждащ ограничение за скоростта на движение до 60 км/ч, се е движил със скорост 75 километра в час. Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – мобилна радарна система тип „ARH CAM S1”, №11743c3. Системата е заснела и записала скорост на движение на автомобила 78 км/ч., като след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 75 км/ч. По делото като писмено доказателство са представени ксерокопия на снимки, както и снимки в електронен вариант, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че посочената скорост е била засечена на 30.01.2021 год. в 14.25 часа, както и че регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост е В5571КА. Доколкото посочените снимки са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същите се явяват веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Видно от представеното като писмено доказателство по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и Протокол от проверка №76-С-ИСИС/29.10.2019 год., системата за видеоконтрол е одобрена и проверена на 29.10.2019 год. и същата е регистрирала грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч в рамките на 3 км/ч. и 3% над 100 км./ч.

Съдът намира, че при установяване на нарушението и съставяне на електронния фиш е била спазена предвидената в ЗДвП процедура, като техническото средство, с което е извършено заснемането и засичането на скоростта е било монтирано съобразно изискванията, въведени с Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, Издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че видно от представените като писмени доказателства по делото Схема на пътни знаци, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 01.02.2021 год. и снимков материал се установява, че системата за автоматизирано техническо средство – мобилна радарна система тип „ARH CAM S1”, №11743c3 е била поставена съгласно изискванията, визирани в посочената по-горе наредба.

3

С оглед на изложеното се налага извода, че автомобилът, управляван от жалбоподателя се е движел с посочената скорост от 75 км/ч. и то в рамките на ограничението, въведено с пътен знак В-26, при което следва да се приеме, че наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била нарушена виновно, а именно чл.21, ал.2 от ЗДвП. За посоченото нарушение административнонаказателната разпоредба на чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП предвижда “глоба” в размер от 50 лева за водач, който превиши разрешената максимална скорост в извъннаселено място и превишението е в границите от 11 до 20 км./ч. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба.

Съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че по отношение на описаното в електронния фиш административно наказание е изтекла предвидената в закона погасителна давност, както и че обжалваният електронен фиш е издаден в противоречие с разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно постановление №1/2015 год. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС по тълк. д. №1/2014 год. разпоредбата на чл.11 от ЗАНН относно погасяване на наказателното преследване по давност препраща към съответната уредба в Наказателния кодекс. За процесното нарушение е предвидено наказание „глоба“. Съгласно разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвидения в чл.80, ал.1 от НК. В съдебната практика не съществува съмнение относно приложимостта на цитираните норми и в случаите, когато санкцията е наложена посредством издаване на наказателно постановление, респективно електронен фиш, какъвто е настоящия казус. В този смисъл е и константната съдебна практика на ШАС и по-конкретно Решение №53/26.02.2018 год. по КАНД№8/2018 год. на ШАС. За процесното нарушение, по силата на чл.80, ал.1, т.5 от НК, давностният срок е в размер на три години. Следователно за този вид нарушение абсолютната давност възлиза на четири години и шест месеца, като започва да тече от датата на извършване на нарушението.

В случая нарушението е извършено на 30.01.2021 год., поради което се налага извода, че абсолютният давностен срок ще изтече на 30.07.2025 год. Следователно към момента на връчване на електронния фиш, а и към настоящия момент не са изтекли сроковете за реализиране на административно-наказателна отговорност спрямо жалбоподателя.

В същото време съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя, че електронният фиш не е бил издаден при спазване разпоредбите и сроковете, визирани в ЗАНН и ЗДвП. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че първоначалният електронен фиш срещу собственика на лекия автомобил, с който е извършено нарушението, е бил връчен на управителя на дружеството, като след връчването му на лицето Б.Ж.Ж. с ЕГН********** на 07.12.2021 год. от негово име била депозирана писмена декларация по смисъла на чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която декларирал, че на 30.01.2021 год. посочения в електронния фиш лек автомобил е бил във владение на лицето Е. И. И., с ЕГН**********. Именно в този момент 4 след анулиране на първоначално издадения електронен фиш административно-наказващият орган е открил извършителя на деянието, поради което издавайки електронен фиш на 25.01.2022 год. /видно от отразената дата в Справка за нарушител/, не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.34, ал.1, б.“б“ от ЗАНН. Доколкото деянието е било извършено на 30.01.2021 год., а електронния фиш е издаден на 25.01.2022 год. се налага извода, че последният е издаден преди изтичане на една година, считано от датата на извършване на нарушението, респективно преди изтичане на три месеца, считано от датата на откриване на нарушителя.