Акт от 18.12.2018, Районен съд - Горна Оряховица
- Съд
- Районен съд - Горна Оряховица
- Дело
- 1113/2018
- Подписан
- 18.12.2018
- В сила
- 16.05.2019
Цитирани разпоредби
- чл.154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.180 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20а ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.69 · Закон за задълженията и договорите
- чл.71 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.286 · Търговски закон
- чл.286 ал.3 · Търговски закон
- чл.432 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е
№ 520 гр.Горна Оряховица, 18.12.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на десети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Еманоел Вардаров при участието на секретаря М.К. и на прокурора ……….., разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело №1113/2018г. по описа на Горнооряховския районен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.430 от ТЗ ввр. чл.286 от ТЗ ввр. чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК.
Ищецът „Профи
Кредит България”ЕООД с ЕИК***(чрез юрисконсулт Г. Ст.С.-К.) твърди в молбата си, че между дружеството-кредитор и Г.К.Ю.(кредитополучател) е сключен Договор №**********/28.04.2017г. за потребителски кредит при условия: сума на кредита – 900.00лв.; срок на кредита - 24 месеца; размер на вноската - 55.64лв.; падеж на вноската - пети ден от месеца; годишен процент на разходите(ГПР) 49.90%; годишен лихвен процент - 41.17%; лихвен процент на ден - 0.11%; общо задължение по кредита - 1335.36лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги - 1080.48лв.; размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги - 45.02лв. Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо задължение - 2415.84лв.; общ размер на вноска - 100.66лв.; дата на погасяване - пети ден от месеца. Кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт представя на клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит. Клиентът е длъжен надлежно да попълни и провери всички клаузи и данни на договора. След това клиентът е длъжен собственоръчно да подпише искането и да го предаде чрез кредитен експерт на кредитора. Ако са изпълнение всички изброени условия кредиторът се задължава да отпусне на клиента парични средства с параметрите според т.VI Параметри на договора за потребителски кредит. Ако потребителят е желал, той е могъл да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 от ОУ. Твърди се, че ответникът не бил сторил това, а усвоил предоставената в заем сума, направил плащания по заема, което показва наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените параметри. Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит(ДПК), неразделна част от него са ОУ, които са предадени при подписване на договора и с които длъжниците внимателно са се запознали преди подписване на договора, приемат и нямат забележки към тях и се задължават да ги спазват, за което полагат подписа си под клаузите на този договора и ОУ. Твърди се, че „Профи Кредит България”ЕООД изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 28.04.2017г. превел парична сума в размер на 900.00лв. по посочена от длъжника Г.К.Ю. банкова сметка(***: 270PBWP171180019 от 28.04.2017г.). От своя страна длъжникът поел задължение по договора за потребителски кредит, като го сключил за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 100.66лв. и падежна дата всяко пето число на месеца. Предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и не е направил нито една погасителна вноска, след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т.12.3. от ОУ към договора(„в случай, че клиентът просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща на клиента уведомление, покана, предизвестие или други.“. На 08.08.2017г. договорът е прекратен автоматично от страна на кредитора била обявена неговата предсрочна изискуемост. На 09.08.2017г. на Г.К.Ю. било изпратено уведомително писмо от страна на дружеството, с което тя била уведомена, че договорът е прекратен и че е обявена неговата предсрочна изискуемост. Съгласно уговореното в ОУ при прекратяването на договора, на основание т.12.3 от ОУ, клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи и възнаграждение при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси. Твърди се, че понастоящем размерът на погасеното от Г.К.Ю. задължение по договора е в размер на
0.00лв. „Профи Кредит България”ЕООД се отказва да търси претендираните с подаденото заявление лихви за забава в размер на 5.64лв., поради липса на материален интерес. Претендира се само законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. „Профи Кредит
България”ЕООД се отказва да търси претендираните с подаденото заявление такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 20.00лв. Твърди се, че длъжникът Г.К.Ю. дължи на „Профи Кредит България”ЕООД сумата от 2415.84лв., представляващо неизплатено задължение по договора за потребителски кредит. С Разпореждане по подадено заявление от „Профи
Кредит България”ЕООД срещу Г.К.Ю. е било образувано ч.гр.дело№497/2018г. на ГОРС, като е била издадена Заповед№548/02.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за: сумата 2415.84лв., представляващи главница по Договор№**********/28.04.2017г. за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.03.2018г. до окончателно и изплащане; сумата 20.00лв., представляваща такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени до 08.08.2017г.(датата на прекратяване на договора); сумата 5.64лв., представляваща законова лихва за забава за периода:
06.06.2017г.(дата на изпадане на длъжника в забава) до 08.08.2017г.(дата на прекратяване на договора); сумата 198.83лв., представляваща направените разноски(ДТ и юрисконсултско възнаграждение). Издадената заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от
ГПК. С Разпореждане ГОРС е указал на заявителя, че в едномесечен срок от връчване на препис от настоящото разпореждане може да предяви против длъжника иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса. Моли съда да приеме за установено, че е налице вземане от „Профи Кредит България”ЕООД по отношение на Г.К.Ю. съгласно Заповед№548/02.03.2018г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело№497/2018г. на ГОРС за сумата 2415.84лв., представляващи главница по Договор№**********/28.04.2017г. за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.03.2018г. до окончателно и изплащане. Претендира разноски в исковото и заповедното производство.
Ответницата Г.К.Ю. с редовно връчено съобщение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, се представлява от особен представител адв.К. Д.Л. от ВТАК, съгласно чл.47 ал.6 от ГПК. Особеният представител оспорва предявения иск. счита, че Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е нищожно поради противоречие с добрите нрави(Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила и те съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът на справедливостта). От това следва, че за ответницата не е възникнало задължение в размер от 1080.48лв., а ищцовата претенция за тази сума се явява неоснователна. Уговореното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги води до резултат, в резултат на който кредитополучателят следва да изплати допълнителна сума, в размер от 1080.48лв., която е необосновано висока и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. От една страна, се твърди, че ответницата е усвоила кредит в размер от 900.00лв. и дължи общо връщането на 1335.36лв., като по този начин договорката лихва се явява в размер от 435.36лв.
От друга страна, пакетът от допълнителни услуги, от който ответницата дори не се възползвала, е в размер по-висок от главницата по договора за кредит, за който се отнася.
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги води до крайно несправедлив резултат за ответницата - да заплати допълнително сума в размер на 1080.48лв., за непредоставени услуги във връзка с договора, главницата по който е в размер от 900.00лв. Счита, че това споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е нищожно и на друго основание - заобикаляне на закона. По този начин се целяло заобикаляне на законовите разпоредби, изискващи вземане на информирано решение от кредитополучателя, за сключване на договор за потребителски кредит, както и предоставянето на информация по ясен и разбираем начин. В чл.10, чл.11 от ЗПК въвеждало изискване за яснота относно размера и начина на изчисляване на главницата и лихвата по заема. Това допълнително споразумение към договора играе ролята на условие, съгласно, което към общата дължима сума се прибавя добавка - оскъпяване, в размер от 1080.48лв. В погасителния план фигурирали колона№5 и колона№6, съответно „размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги“ и „общ размер на месечната вноска вноска“. Никъде в представените документи към сключения договор не се съдържат данни, към кой момент са ползвани, твърдяните за предоставени т.нар. „допълнителни услуги”.
Предвид факта, че това са стандартни формуляри и изложеното до тук е явно, че заемодателят третира сумата от 1080.48лв. като „оскъпяване“. По този начин уговореното в процесния договор служело само и единствено, за да оправдае или по-точно, за да създаде формално основание на добавките от по 45.02лв. към всяка погасителна вноска. Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги по своя характер представлява задължение за неустойка. Тази клауза на договора се явявала неравноправна по смисъла на ЗЗП(За да бъде една клауза неравноправна тя следва да е във вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя). Според чл.143 ал.1 т.5 от ЗЗП, когато една клауза задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка тя е неравноправна, какъвто бил и процесният случай(размерът на неустойката е в размер който доближава размера на отпуснатия кредит) - „необосновано високо обезщетение или неустойка“. За да бъде нищожна една неравноправна клауза, то тя следвало да не бъде уговорена индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при ОУ. Счита, че неустоечната клауза в процесния договор е предварително изготвена. Алтернативно, в случай, че съдът не споделя нейните доводи, моли да бъде намалена претендираната сума, представляваща сума по закупен пакет от допълнителни услуги, поради прекомерност на основание чл.92 ал. 2 от ЗЗД.
След като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
Между „Профи Кредит България”ЕООД(кредитор) и Г.К.Ю.(кредитополучател) е сключен Договор№**********/28.04.2017г. за потребителски кредит при условия: сума на кредита – 900.00лв.; срок на кредита - 24 месеца; размер на вноската - 55.64лв.; падеж на вноската - пети ден от месеца; годишен процент на разходите(ГПР) 49.90%; годишен лихвен процент - 41.17%; лихвен процент на ден - 0.11%; общо задължение по кредита - 1335.36лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги - 1080.48 лв.; размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги - 45.02лв. Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо задължение - 2415.84лв.; общ размер на вноска - 100.66лв.; дата на погасяване - пети ден от месеца. Кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт представя на клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит. Клиентът е длъжен надлежно да попълни и провери всички клаузи и данни на договора. След това клиентът е длъжен собственоръчно да подпише искането и да го предаде чрез кредитен експерт на кредитора. Ако са изпълнение всички изброени условия кредиторът се задължава да отпусне на клиента парични средства с параметрите според т.VI Параметри на договора за потребителски кредит. Ако потребителят е желал, той е могъл да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 от ОУ. Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит(ДПК), неразделна част от него са ОУ, които са предадени при подписване на договора и с които длъжниците внимателно са се запознали преди подписване на договора, приемат и нямат забележки към тях и се задължават да ги спазват, за което полагат подписа си под клаузите на този договора и ОУ. На 28.04.2017г.