Определение № 90 от 13.04.2023, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 113/2023
- Вид
- Определение № 90
- Подписан
- 13.04.2023
- В сила
- 13.04.2023
- Състав
- Павлина Георгиева Димитрова, Георги Николов Грънчев, Ангелина Йоргакиева Лазарова
Цитирани разпоредби
- чл.354а, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл.270 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.270, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.56, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 90 гр. Варна, 13.04.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Павлина Г. Димитрова
Членове:
Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно частно наказателно дело № 20233000600113 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Съдебното производството е по реда на чл.270, ал.4 НПК и е образувано по частен протест на Варненската окръжна прокуратура срещу протоколно определение от 29.03.2023 г. по НОХД № 379/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което мярката за неотклонение „домашен арест“, взета по отношение на подсъдимия З. Т. К. е изменена в „гаранция“ в размер на 5 000 лева. В протеста се навеждат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, иска се неговата отмяна и потвърждаване на мярката за неотклонение „домашен арест“.
Протестът е подаден в предвидения от закона срок и от процесуално легитимирана страна в процеса, поради което се явява допустим, а разгледан по същество е основателен.
За да измени мярката за неотклонение на подсъдимия, съдът е приел, че опасността подсъдимият К. да се укрие или извърши престъпление е отпаднала, поради обстоятелството, че подсъдимият е търпял двете най-тежки мерки за неотклонение, което съществено е редуцирало риска от извършване на престъпление. Друга причина за изменение на мярката е процесуалното поведение на подсъдимия, който стриктно е спазвал МНО.
Подсъдимият З. Т. К. е обвинен в извършването на престъпление по чл.354а, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 и чл.354в, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от HK.
Обвинението по чл.354а, ал. 2 от НК е за тежко умишлено престъпление 1 против народното здраве и е с висока степен на обществена опасност, предвид засягането на ценни човешки права, а именно правото на здравословен начин на живот.
Разпоредбата на алинея първа на чл.270 от НПК изисква при решаване на въпроса за мярката за неотклонение да са настъпили нови обстоятелства.
От доказателствата по делото е видно, че такива няма. В атакуваното определение съдът е приел обстоятелства, обосноваващи промяна на мярката за неотклонение. Първоначалната мярка за неотклонение на подсъдимия К.
„задържане под стража“ е била заменена с „домашен арест“ на същите основания, с които към настоящия момент се сочат като основания за изменение на мярката за неотклонение в „гаранция“. Приетите от съда обстоятелства, нито са новонастъпили, нито са основателни за изменение на мярката за неотклонение.
Въззивният съд не следва да се произнася по обоснованото предположение за извършена престъпление, тъй като производството се намира в съдебна фаза.
На преценка подлежи основателната опасност подсъдимият да извърши престъпление или да се укрие от правосъдието. Срещу подсъдимия К. са повдигнати две обвинения, свързани с държане на наркотични вещества с цел разпространение и отглеждане на растения от рода на конопа. Престъпната дейност, за която е обвинен подсъдимия е извършена в продължителен период от време, при предварително планиране, чрез използване на значителни финансови средства, при специфични агротехнически познания и в съучастие с друго лице. От тези обстоятелства се извежда изводът за основателната опасност да се извърши престъпно деяние.
Въззивната съдебна инстанция не споделя становището на окръжния съд за отпаднала опасност да извърши престъпление, обоснована със спазването от подсъдимия на наложената мярка „домашен арест“. Спазването на мярката за неотклонение е задължение на подсъдимия и нейното нарушаване би довело до изменението и в по-тежка. От това обстоятелство не може да се заключи, че реалната опасност за извършване на престъпление е отпаднала.
При първоначалното определяне на мярката за неотклонение, както и при последвалото й изменение, съдилищата са преценили за процесуално 2 необходимо да ограничат свободното придвижване на подсъдимия К.. Към настоящия момент не са налични нови обстоятелства, които да ревизират тази преценка.
В заключение, мярката за неотклонение „домашен арест“, определена на подсъдимия К. е съобразена с разпоредбата на чл.56, ал.3 от НПК. Взети са предвид високата степен на обществената опасност на престъплението, в което е обвинен подсъдимия К., доказателствата срещу подсъдимия, здравословното състояние, семейното положение, възрастта и други данни за личността на подсъдимия. Мярката за неотклонение „домашен арест“ е съответна на обществената опасност на престъплението, в което е обвинен подсъдимия К. и на данните за личността му. Налице са всички предпоставки за нейното продължаване. Като е приел противното окръжният съд е постановил един незаконосъобразен съдебен акт, който в рамките на настоящата проверка следва да бъде отменен, а молбата на подсъдимия за изменение на мярката му - оставена без уважение.
По изложените съображения Варненският апелативен съд на основание чл.270, ал.4 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 29.03.2023 г. по НОХД № 379/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което мярката за неотклонение „домашен арест“, взета по отношение на подсъдимия З. Т. К. е изменена в „гаранция“ в размер на 5 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „домашен арест“, взета по отношение на З. Т. К. - подсъдим по НОХД № 379/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3