Определение № 1876 от 26.06.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1876 гр. София, 26.06.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Анелия Щерева

Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Руси Алексиев Въззивно частно наказателно дело № 20231100601837 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.

С определение № 737 от 27.02.2023 г. по НЧД № 2515/2023 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 105-ти състав, е оставил без разглеждане, като процесуално недопустима, жалбата на А. Й. И., в лично качество и в качеството му на управител и съдружник в „П. – Т“ ООД, ЕИК ****, срещу постановление на Софийска районна прокуратура (СРП) от 21.10.2022 г., изведено от канцеларията на 25.10.2022 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 5038/2021 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 24112/2019 г. по описа на СРП, образувано и водено за това, че на 30.06.2017 г. в гр. София, съзнателно е ползван пред Търговски регистър неистински частен документ – протокол за проведено общо събрание на съдружниците (ОСС) на „П. – Т“ ООД, като от ползвателя за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК, и е прекратил съдебното производство по НЧД № 2515/2023 г. по описа на СРС – НО, 105-ти състав.

По досъдебното производство не е привличано в процесуалното качество на обвиняем лице.

Срещу така постановеното определение на СРС е подадена жалба от А. Й. И.. В нея се твърди, че постановлението на прокурора при СРП съдържа неясни твърдения – относно досъдебното производство, по което е постановено и относно престъплението, за което е било образувано делото, поради което и изводите на първоинстанционния съд, че постановлението е издадено именно по пр. пр. № 24112/2019 г. по описа на СРП, водено за 1 престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК, са неправилни. Сочи се, че квалификацията на деянието, дадена от представителя на СРП, е неправилна и това е довело до липса на щателно разследване на престъпленията, за които СРС е била сезирана и до приетата от първия съд липса на правен интерес у жалбоподателя да обжалва прекратителното постановление на СРП. Излагат се доводи, че се касае до продължавано престъпление „длъжностно присвояване“ с предмет – средства, собственост на „П. – Т“ ООД, извършено от длъжностно лице – управител на дружеството, от което И., като физическо лице и като съдружник и управител на дружеството е претърпял имуществени вреди, а ползването на неистински частен документ е извършено само в заключителния етап и за заличаване на следите от тази престъпна дейност. Твърди се, че по досъдебното производство не е извършено разследване на данните за осъществена измама и присвояване на средства, преведени посредством фирма за бързи преводи. Отправя се искане за отмяна на обжалваното определение и на прекратителното постановление на СРП, респективно връщане на делото на прокурора, със задължителни указания по приложението на закона.

Съдебният състав, след като се запозна с подадената жалба и извърши преценката по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК, установи, че същата е депозирана в законоустановения седем дневен срок от получаване на определението на СРС, от надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка субект, поради което е и процесуално допустима.

След извършване на проверката по отношение на редовността (допустимостта) на въззивната жалба, съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

Настоящият въззивен състав намери, преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна, а протестираното първоинстанционно определение – законосъобразно и правилно.

Наказателното производство по досъдебно производство № 5038/2021 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 24112/2019 г. по описа на СРП, е образувано с постановление на прокурор при СРП от 03.02.2021 г. и водено за това, че на 30.06.2017 г. в гр. София, съзнателно е ползван пред Търговски регистър неистински частен документ – протокол за проведено ОСС на „П. – Т“ ООД, като от ползвателя за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК.

В хода на досъдебното производство са разпитани, в процесуалното качество на свидетели, А. Й. И. (т. 1, л. 13 – л. 14 и л. 73 – л. 74 от досъдебното производство), Б.Г.З.-П.

(т. 1, л. 32 и л. 75от досъдебното производство), И.А.Н. (т. 1, л. 33 и л. 73 – л. 74 от досъдебното производство), С.А.Б. (т. 1, л. 70 от досъдебното производство), изискани и приложени са справка от Агенция по вписванията, изх. № 11-02-1227/30.09.2020 г., ведно със заверени електрофотографски (ксерографски) копия на документите, подадени в Търговския регистър по партидата на „П. – Т“ ООД (т. 2, л. 208 – л. 229 от досъдебното производство), справка от Агенция по вписванията, изх. № 11-02-964/03.10.2019 г., ведно със справки относно данни за електронен подпис, ІР адрес и начин на подаване на заявления 2 по партидите на „П. – Т“ ООД, „П.“ АД и СД „Екип“ (т. 5, л. 2 – л. 24 от досъдебното производство) и други писмени доказателствени средства, относими към дейността на „П. – Т“ ООД; назначена и изготвена е графическа експертиза № 1071/2020 г. (т. 5, л. 29 – л. 32 от досъдебното производство).

С постановление на прокурор при СРП от 05.08.2022 г., изведено от канцеларията на 10.08.2022 г., наказателното производство по досъдебно производство № 5038/2021 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 24112/2019 г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК, е спряно, на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК.

С писмо, рег. № ЗМ 5038/2021/18.08.2022 г. по описа на СДВР, вх. № 24112/2019/18.08.2022 г. по описа на СРП, материалите по досъдебното производство са изпратени на СРП, по компетентност, с мнение за прекратяване на същото, на основание чл.

24, ал. 1, т. 3 от НПК.

С постановление на прокурор при СРП от 21.10.2022 г., изведено от канцеларията на 25.10.2022 г., наказателното производство по досъдебно производство № 5038/2021 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 24112/2019 г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК, е прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т.

1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК, като е прието, че към 30.06.2022 г. е изтекла предвидената в закона давност за наказателно преследване на извършителя на престъплението с посочената правна квалификация.

Прекратителното постановлението на прокурора при СРП е обжалвано пред СРС от А. Й. И., в лично качество и в качеството му на управител и съдружник в „П. – Т“ ООД – управител, на „П. – Т“ ООД, ЕИК ****.

За разглеждане на така депозираната жалба в СРС – НО е образувано НЧД № 2515/2023 г., разпределено на 105-ти състав.

Със свое определение № 737 от 27.02.2023 г., постановено по НЧД № 2515/2023 г., СРС - НО, 105-ти състав, е оставил без разглеждане жалбата, приемайки, че жалбоподателят не е активно процесуално легитимиран да обжалва прекратителния прокурорски акт, тъй като няма качеството на пострадал, по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК, от престъплението по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК. Изтъкнал е, че от престъпното деяние с посочената правна квалификация изначално не може да има пострадал, доколкото престъплението по този законов текст е на просто извършване и от обективна страна в състава му не се включени конкретни вредни последици, относими към определено лице. В обжалваното определение, районният съд е изложил твърдения, че обект на документните престъпления по Глава ІХ от Особената част на Наказателния кодекс, каквото е престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК, са обществените отношения, свързани със съставянето, ползването и съхраняването на документите, като те накърняват реда и правната сигурност на документирането и затрудняват дейността на държавните и обществени органи, както и отношенията между тях и гражданите (Постановление № 3/1982 г. на Пленума на ВС).

3

Приел е, че с оглед специфичния обект на документните престъпления пострадал от документно престъпление не може да бъде определено физическо лице или юридическо лице. Заключил е, че жалбоподателят А. Й. И. не е процесуално активно легитимиран да обжалва постановлението на СРП, нито в лично качество, доколкото не притежава качеството на „пострадал“, нито в качеството му на управител и съдружник на „П. – Т“ ООД. Преценил е, че намесата на съда в конкретния случай е изключена по силата на самия закон, поради което и сезираният съд не разполага с правомощия да провери законосъобразността и обосноваността на атакуваното постановление.

По жалба на А. Й. И. срещу така постановения съдебен акт е образувано настоящото въззивно производство, за проверка на законосъобразността и правилността на атакувания съдебен акт.

Тази съдебна инстанция споделя както фактическите, така и правните изводи на СРС, изложени в атакувания съдебен акт, като намира, че същите са формирани при внимателен и задълбочен анализ на събраната доказателствена съвкупност, намират опора в доказателствата по делото и са съответни на закона.

Правилно и законосъобразно СРС е оставил без разглеждане, като процесуално недопустима, жалбата на А. Й. И., действащ в лично качество и като управител и съдружник в „П. - Т“ ООД, срещу прекратителното постановление на СРП от 21.10.2022 г., изведено от канцеларията на 25.10.2022 г. Със същото постановление е прекратено наказателното производство по досъдебно производство досъдебно производство № 5038/2021 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 24112/2019 г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК.

Според настоящият съдебен състав, противно на доводите на жалбоподателя, заключителните изводи на районния съд се явяват правилни и законосъобразни, независимо дали ще се приеме, че жалбата е подадена от физическото лице А. И. или от управителя на „П.- Т“ ООД. В тази връзка, следва да се отбележи, че понятията „пострадал“ и „ощетено юридическо лице“ се използват за обозначаване именно на лицето, претърпяло вреди от престъплението, на което лице НПК предоставя процесуални права за участие на досъдебната фаза на процеса. Доколкото обаче престъплението, за което е водено и образувано досъдебното производство е по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК, т. е. документно такова, систематично намиращо се в глава девета от Особената част на НК – „Документни престъпления“, а именно засягащо пряко и непосредствено сигурността и правилното, законосъобразно осъществяване на документооборота в държавата, то от него няма пострадало лице и/или ощетено юридическо такова. В този смисъл е и константно и безпротиворечиво възприетото в доктрината и в съдебната практика на върховната съдебна инстанция (ВС и ВКС) (Постановление № 3/1982 г. на ВС, решение № 468/1981 г. на I н. о. на ВС, решение № 389/2004 г. на II н. о. на ВКС и др.). Поради това, както за дружеството „П. - Т“ ООД, така и за физическото лице А. И., липсва предвидена възможност да инициират съдебен контрол върху постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство. Не се оспорва факта, че твърде често срещано е при 4 документните престъпления, наред с увреждане на правната сигурност на документирането, да бъдат увредени и други правно защитени обекти. Доколкото обаче тези допълнително настъпили вреди не са съставомерни и не са непосредствен обект на посегателство от престъпното деяние, то те не могат да доведат до съществуването, респективно конституирането, с произтичащите от това материални и процесуални права, на фигурата на пострадалото и/или ощетеното юридическо лице.

С оглед посоченото, А. И., както и дружеството „П. - Т“ ООД, не биха могли да бъдат пострадал, съответно ощетено юридическо лице, по смисъла на разпоредбите на НПК, от инкриминираното престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК. Това означава, че никой от тях не би могъл да се ползва от процесуалните права на пострадал или/и на ощетеното юридическо лице, регламентирани в НПК, включително и да обжалват прекратителното постановление на прокуратурата, спрямо това деяние.