Определение № 486 от 17.05.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 486 гр. София, 17.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно дело № 20231000600269 по описа за 2023 година

Производството е на основание чл. 341, ал. 2, във връзка с чл. 249, ал. 3 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от Окръжна прокуратура гр.

Благоевград срещу определение на Окръжен съд гр. Благоевград, постановено в разпоредителна заседание на 23.01.2023г., по НОХД № 956/2022г.по описа на същия съд.

Прокурорът поддържа с протеста, че в пълен обем са описани извършените и неизвършени медицински действия от обв. Д.. Посочени са всички норми, които е нарушил с тези действия и бездействия от негова страна. Излага, че с обвинителния акт е посочил всички допуснати неправомерни действия от страна на обвиняемия представляващи немарливо изпълнение на задълженията му. Прокурорът прави искане определението в разпоредително заседание на Окръжен съд гр. Благоевград от 23. 01. 2023 г., по НОХД № 956/2022 г., с което съдебното производство е било прекратено и делото е било върнато на Окръжна прокуратура гр. Благоевград за отстраняване на съществени процесуални нарушения да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и делото бъде върнато на съда за разглеждане в открито съдебно заседание.

Софийският апелативен съд намери, че не са налице формални пречки да бъде разгледан депозираният протест по същество. Атакуваното определението е постановено в разпоредително заседание на 23. 01. 2023г., а протестът е постъпил в Окръжен съд гр.

Благоевград преди да изтече 7 дневния срок за атакуването му и от орган, който има правомощия по закон да го атакува пред по горна съдебна инстанция.

След като се запозна с материалите по делото и мотивите на първата инстанция апелативният съд намери, че атакуваното определение е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, поради следните причини:

От материалите по делото е видно, че на 23. 01. 2023 г., в разпоредително заседание, с участието на страните, състав на Окръжен съд гр. Благоевград е прекратил на основание чл.249, ал. 1 във вр. 248, ал.1 т. 3 от НПК съдебното производство за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила изразяващо се в ограничаване на правото на защита на обвиняемия.

Както е изтъкнато в ТР № 2/2002 г. на ОСНК ВКС „Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото 1 на защита.“

В атакуваното определение на Бл.ОС е посочено, че са останали неясни какви конкретни нормативно определени задължения за извършването на медицински /а не чисто фактически/ действия спрямо пациента С. е имал обвиняемият и кои неправилни, неадекватни и/или несвоевременно извършени или неизвършени действия на подсъдимия, за които той е имал задължение да ги извърши, са довели до настъпването на смъртта на пострадалия и какъв е техният каузален принос за леталния изход. Това е същината на обвинението и липсата на тези елементи прави негоден процесуален документ обвинителния акт, тъй като пречи на подсъдимия /а и на съда/ да разбере в какво е обвинен от правна страна. Следва да се отбележи, че обвинителният акт следва да съдържа фактическите и правни съображения на прокурора и несъмнено неговото, а не експерти, свидетели и др. лица твърдения относно елементите на престъплението както от фактическа така и от правна страна. Именно твърденията относно правния обхват на обвинението съставляват рамката, в която се развива съдебното производство и се дължи произнасянето на съда с неговия акт. Няма как в съдебното следствие да се запълва и очертава рамката на обвинението, извън случаите на новооткрити съществени изменения на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление– виж. чл. 287 ал. 1 НПК. Затова настоящата инстанция счита, че изтъкнатите липси на конкретни обстоятелства по нормативно определени медицински задължения и правна обосновка на това какви са били задълженията на обвиняеми, от кои правни актове са произтичали и реално какво той не е изпълнил от тези задължения като действия и бездействия и какви нормативни актове по този начин е нарушил, е задължително да бъдат част от съдържанието на обвинителния акт, за да може да се реализира правото на защита на обвиняемия.

От друга страна обвинителният акт следва да съдържа ясна и недвусмислена констатация относно твърдението на прокурора, че обвиняемият е извършил вмененото му като престъпление деяние. Като последица на това е процесуално недопустимо да се представят твърдения /в случая се цитира заключение на вещи лица/в обвинителния акт за вероятност и неопределеност на причинната връзка между поведението на обвиняемия и настъпилия престъпен резултат. Това е отразено в твърдението в обвинителния акт, че:

„черепно-мозъчна травма при С. е била тежка и дори и при своевременно отреагиране и адекватно протекъл лечебно - диагностичен процес е можел да настъпи смъртен изход.“ Това твърдение не е отхвърлено от прокурора и фактически поставя под съмнение цялата обвинителна теза, тъй като, за да е налице отговорност на обвиняемия е задължително да се установи от страна на обвинението, че е налице пряка и неразривна връзка между неговото поведение е настъпилия краен престъпен резултат.

В определението на състава на Бл.ОС подробно са указани дефицитите между изброените формално нормативни актове и обвързването им с както със задълженията на обвиняемия, така и с посочването на конкретно негово поведение нарушаващо тези актове – обвързване на поведението на обвиняемия и посочените нормативни актове. Настоящата инстанция не споделя изразеното в частния протест, че: „В обвинителния акт не е необходимо да бъде давана правна квалификация на всяко едно от тях поотделно и да бъдат описвани целите подзаконови норми и длъжностни характеристики.“ Това са елементи на обвинението на бланкетната норма на чл. 123 ал. 1 НК, които следва да залегнат в обвинителния акт, за да може да бъде организира адекватна защита на обвиняемия.

Поради тези причини атакуваното определение на Окръжен съд гр. Благоевград следва да бъде потвърдено, а делото да бъде върнато на прокурора, за изпълнение на дадените от състава на Бл.ОС указания.

Водим от изложеното и на основание чл.345, ал.1 във вр. чл. 249, ал.3 от НПК‚ Апелативен съд- София, НО, 3 състав

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА определение на Окръжен съд гр. Благоевград, постановено в разпоредителна заседание на 23. 01. 2023 г., по НОХД № 956/2022 г. по описа на същия съд, с което е прекратено съдебното производство по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3