Решение № 1504 от 25.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1504 гр. Пловдив, 25.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20235330202728 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 3669403, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Б. С. П., с ЕГН **********, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 400/четиристотин/ лева.

Жалбоподателят в жалбата и в допълнителни мотиви към нея прави искане за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен и неправилен. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява. Не се явява и редовно призования процесуален представител – адв. Б. К.. Претендира се присъждане разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган - ОД на МВР-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище излага съображения за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и пледира за намаляването му до минимално предвидения такъв. Претендира 1 юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателят Б. С. П. е бил издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание глоба за нарушение, извършено на 02.06.2020г. в 11: 06ч. в гр. Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ срещу № 1, посока гр. Асеновград, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1 – M № 546, за превишаване на разрешената скорост с 39 км/ч. при управление на МПС – лек автомобил „Хюндай Санта Фе“ с рег.№ ****, собственост на „Марти Дени Груп“ ЕООД. Моторното превозно средство, се движело със скорост 89 км/ч, при разрешена скорост за населено място от 50 км/ч. Скоростта от 89 км/ч била с 3 км/ч по-ниска от отчетената от автоматизираното техническо средство от 92 км/ч – т.е. след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч.

Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3669403 на ОДМВР-гр. Пловдив, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено наказание глоба в размер на 400 лева.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

При извършената служебна проверка Съдът констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП – посочени са данните за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, лицето което следва да носи отговорност на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Съставен е бил и протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият 2 съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е било разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесната хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е било установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на нарушението с електронен фиш.

Установяването на нарушението е било извършено в съответствие с предвидената процедура и при използването на одобрен тип средство за измерване. Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приложената към него снимка от клип № 13814 от радар TFR1-M № 546. От протокола за използване на АТСС се установява, че работата с техническото средство е започнала на 02.06.2020 г. в 10:30 часа и е приключила в 14:40 часа на същата дата. За този времеви интервал първото статично изображение е било с пореден № 13812, а последното - с № 13843. Процесният клип е с № 13814 и следователно е бил заснет от техническо средство TFR1-M с фабр. № 546 на дата 02.06.2020 г.

Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, "когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. " Следва да се има предвид, че за да намери приложение чл. 30, ал. 5 от ЗИ следва техническото средство да е преминало през последваща проверка, която да е констатирала, че то продължава да отговаря на одобрения тип.

Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИ, периодичността на проверките по ал. 2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно заповед № 616/ 11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на скоростомери, съгласно чл. 31 от заповедта е една година.

Видно от представения Протокол № 4-32-20/13.03.2020г. се установява, че на уреда е извършена последваща проверка на 13.03.2020г., тоест уредът е валиден според заповедта на председателя на ДАМТН до 13.03.2021 г., а нарушението предмет на електронния фиш е установено на 02.06.2020 г. От 3 тази проверка е установено, че уредът съответства на одобрения тип. Предвид това, следва да бъде прието, че измерването на скоростта на автомобила е било извършено с годно техническо средство.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за безспорно установено, че на посочените в ЕФ дата и място, процесният автомобил „Хюндай Санта Фе“ с рег.№ ***** се е движел с 89 км/ч, при разрешена скорост за населено място от 50 км/ч., което представлява нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е предвидено административно наказание "глоба" в размер на 400 лева. Правилно е определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай превишаването на разрешената максимална скорост е с 39 км/ч, поради което то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се санкционират случаите на превишаване от 31 до 40 км/ч на разрешената максимална скорост извън населено място.

Въпреки горното, Съдът намира, че в случая незаконосъобразно при издаването на ЕФ в лицето на жалбоподателката, е определен субектът на административно-наказателна отговорност. Видно от изисканата от съда и постъпилата справка за собственост МПС е л. а „Хюндай Санта Фе“ с рег.№ **** към момента на извършване на нарушението е било собственост на юридическо лице „Марти Дени Груп“ ЕООД. Безспорно е, че процесното МПС е собственост на юридическо лице, като в този случай въпросът за субекта на административната отговорност за извършеното нарушение, с оглед характера на това нарушение и обстоятелствата около неговото констатиране, е разрешен с разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице – факт, установен по недвусмислен начин по делото, предвиденото по ЗДвП наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Или в хипотеза като настоящата независимо, че в частта, с която се предвижда сред реквизитите на електронния фиш да се впише собственика на превозното средство – в случая „Марти Дени Груп“ ЕООД, е необходимо по смисъла на 4 цитираната разпоредба на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП да се впише кой е представляващият посоченото ООД и то така, че да стане ясно, че глобата се налага именно на това лице и то в посоченото качество. Доколкото глобата е наложена на Б. П. в лично качество, с електронния фиш неправилно е била ангажирана отговорността й за констатираното нарушение.

Горното представлява основание обжалваният електронен фиш, като издаден в противоречие с нормата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП, да бъде отменен като незаконосъобразен.

За пълнота съдът намира за необходимо да отбележи, че намира за неоснователно възражението посочено в жалбата, че е налице съществен порок, тъй като не била изпратена на покана на управителя на дружеството да се яви в съответната служба за контрол в едномесечен срок от получаването й, за да му бъде издаден фиш или за да посочи лицето, на което е предоставило управлението на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението - чл. 186, ал. 4 от ЗДвП. Жалбоподателят е имала възможност да посочи с декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, лицето, на което е предоставила управлението на МПС. Неизпращането на покана по чл.

186, ал. 4 от ЗДвП не може да се тълкува като СПН.

С оглед изхода на спора, следва частично да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. Искането за присъждане на сума в размер на 80лв., представляваща начислен ДДС върху договореното възнаграждение е неоснователно. ДДС съгласно разясненията дадени в дела на СЕС - С-427/16 и С-428/16 не е дължим и не е неразделна част от адвокатското възнаграждение, а е косвен данък върху определената данъчна основа.

Възражението на въззиваемата страна за прекомерност на претендираното като разноски, адвокатско възнаграждение, е неоснователно предвид разпоредбата на чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ред. действаща към датата на предявяване на искането.

Мотивиран от гореизложеното, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, 5 установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 3669403, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Б. С. П., с ЕГН **********, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 400/четиристотин/ лева.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Б. С. П., с ЕГН **********, сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляващи разноските по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6