Решение № 93 от 10.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Благоевград, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

Величка Пандева

Андроника Ризова при участието на секретаря М. Миразчийска в присъствието на прокурора и Н. Г. С. като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251200601214 по описа за 2025 година Производството пред ОС Благоевград е по чл. 318 и сл. НПК и е образувано по въззивна жалба на служебния защитник на подс. С. С. - адв. Б.

Н., срещу Присъда № 61/10.07.2025 г. по н.о.х.д. № 850/2022 г. по описа на РС – Благоевград.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че постановената присъда е незаконосъобразна и необоснована, като се иска отмяната й с твърдения, че по делото не са събрани категорични доказателства за извършени престъпления, за които е повдигнато обвинение, като подс. С. се признае за невиновен и се отхвърли предявеният срещу него граждански иск.

Пред ОС Благоевград е проведено съдебно следствие, в което са събрани писмени доказателства, изискани с направено искане във въззивната жалба и служебно от съда, изслушани са обяснения на подс. С..

В хода на съдебните прения пред ОС Благоевград прокурорът изразява позиция за неоснователност на жалбата срещу осъдителната присъда на районния съд, който е положил максимални усилия за изясняване на фактите, изложил е подробно фактическата обстановка при задълбочен и обективен анализ на събраните доказателства, от които според прокурора се установявала по категоричен начин виновността на подсъдимия в извършени престъпления по чл. 144, ал. 3 НК и по чл. 296, ал. 1, пр. 2 НК, за които били наложени справедливи наказания и общо наказание за съвкупността.

1

Прокурорът пледира да се потвърди присъдата.

Адв. Б. Н. като служебен защитник на подс. С. иска постановяване на нова присъда, с която да се отмени изцяло присъдата на РС – Благоевград.

Изтъква, че отношенията между двамата бивши съпрузи са били изключително влошени, като подсъдимият не е имал възможност да осъществява лични контакти с детето си, в деня на обвинението същият не е могъл да се свърже с бившата си съпруга, а когато я видял с детето им, признава, че я е заплюл, но не е отправял закани за убийство. Иска след отмяна на присъдата да се отхвърли и предявеният граждански иск.

Подсъдимият С. в последната си дума заявява, че не е виновен, не е направил нищо лошо.

Гражданският ищец и частен обвинител И. М. и нейният повереник, редовно призовани, не се явяват в с.з. пред въззивната инстанция.

Окръжният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване изискванията на чл. 314 НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и от лице, имащо право на жалба.

Разгледана по същество съдът намира следното във връзка с жалбата и направените в нея искания:

С обжалваната присъда подс. С. е признат за виновен в това, че на 21.08.2021 г., около 14:00 часа, в Б., в кв. „С.“, на детска площадка, разположена между * /на ул. „Б.“/ и жилищна кооперация с *** /на ул. „Б.“/, заплашил с убийство И. Е. С., чрез думите „аз ке те утепам тебе“, „аз ке те утепам тебе някой ден“, „ке ве утепам всички, цялото ти семейство“, като това заканване е могло да възбуди основателен страх в същата за осъществяването му, като за престъпление по чл. 144, ал. 3 НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца; признал е подс. С. за виновен и в това, че на същата дата, час и място не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие на Районен съд – Благоевград по гр. д. № 20191210103272, по чл. 15, ал. 2 от Закона за защита от домашното насилие, с която заповед бил запознат на 13.07.2021 г. /че му е забранено да приближава местата за социални контакти и отдих на И. Е. С., и докато И. М. била на същото място с детето им на * /Д. С. С./, отишъл при тях и заплашил И. Е. С. с насилие, като за престъпление по чл. 296, ал. 1, пр. 2 НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца; на основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е наложил едно общо най-тежко наказание за двете престъпления наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпитателен срок от 3 години. С обжалваната присъда подс. С. е осъден да заплати на гражданската ищца И. Е. М. сумата от 8 000 лв. като обезщетение за причинени й неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от 2 престъплението по чл. 144, ал. 3 НК ведно със законната лихва от 21.08.2021 г. до окончателното й изплащане и е отхвърлен иска над уважения размер.

При правилен анализ на събраните доказателства в хода на проведеното съдебно следствие районният съд е направил фактически изводи, които се споделят от настоящата инстанция, като събраните нови доказателства не дават основание за съществена промяна във фактите по делото, които следва да се приемат за установени. Установява се следната фактическа обстановка:

Не са спорни по делото характеристичните данни за подсъдимия С., който живее постоянно в с. Ц., О. Б., същият е с *** към тази дата Д. С. и * на пострадалата св. И. М.. Въпреки отразените в справката за съдимост осъждания на подс. С., поради настъпила реабилитация по право към датата на обвинението /за което са изложени подробни мотиви от районния съд/ същият е неосъждан към 21.08.2021 г. Във връзка с информацията по делото на районния съд и въззивната инстанция, постъпила от Апелативна прокуратура Солун, Р Гърция, и ВКП на Р България, въззивният съд приема за установено, че подс. С. има /по този повод е бил задържан в затвор в Нигрита, Р Гърция/ висящо дело в гръцката държава, като по това дело има присъда, с която му е наложено за престъпление наказание лишаване от свобода за срок от 6 години, но присъдата не е окончателна, защото през м. октомври 2026 г. е насрочено с.з. за нейното обжалване, поради което тези данни във връзка с делото на подс. С. в Гърция не могат да се считат като негативни характеристични данни за личността му.

Писмените и гласни доказателства установяват по непротиворечив начин факта, че подсъдимият С. и св. И. М. са имали сключен граждански брак * г., като от този брак имат родени две деца – * и към настоящия момент Д. С. и синът им Д. С., който е *** при катастрофа на 11.10.2025 г. Отношенията между подс. С. и св. М. се влошили много, което било причина за фактическата им раздяла от * г., а след това и бракът между тях бил прекратен поради *** /вж. Решение № 93436/15.04.2021 г. по гр.д. № 1185/2020 г. на РС – Благоевград/. Със съдебното решение съдът е обявил, че подсъдимият С. има вина за ***, като е отхвърлил неговото искане за обявяване и на св. М. за виновна за ***; местоживеенето на * М. С., роден на * г., е определено по местоживеенето на подс. С. в с. Ц., общ. Б., като негов баща, на него е било предоставено и ***, а на св. М. е бил определен ***, която следва да заплаща; родителските права по отношение на * тогава дете Д. С., родена на * г., са били предоставени на пострадалата св. М., като е определено детето Д. С. да живее с нея на адрес в гр. Б., *** Със съдебното решение е определен режим на лични контакти на подс. С. като баща с детето Д. С. - всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от петък, след приключване на учебните занятия или от 17.00 часа в неучебните дни до 17.00 часа в неделя, с преспиване в дома на бащата, през зимната и пролетната ваканция на подс. С. е било определено като време за личен контакт с детето вторите три последователни дни, както и тридесет дни през лятната ваканция във време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като през посочените периоди на пролетната, 3 зимната и лятната ваканция, детето се взима от бащата за времето от 10.00 часа на първия ден до 19.00 часа на последния ден. Посоченото решение на РС – Благоевград е потвърдено в обжалваните му части с Решение № 365/12.08.2021 г., постановено по в.гр.д. № 554/2021 г. по описа на ОС – Благоевград, като в частта за прекратяването на брака решението на районния съд е било влязло в сила на 08.05.2021 г., а в частта за вината, предоставеното на майката жилище, родителските права, режим на лични отношения, издръжка и държавни такси е влязло в сила на 12.08.2021 г. – 9 дни преди датата на обвинението по настоящето дело.

От гласните и писмени доказателства следва да се приеме за установено, че преди и след прекратяването на брака на подс. С. и пострадалата св. М., между двамата имало постоянно конфликтни ситуации, в които подс. С. упражнявал физическо и психическо насилие спрямо св. М., * я, като й казвал, че е „*“ и „*“, отправял различни закани за физическо посегателство, като често се заканвал, „че ке я утепа“ /св. И. М., св. Р. М./. След фактическата раздяла между съпрузите конфликтите били свързани с осъществяване на личните контакти между родителите и децата, като подс. С. смятал, че има пречки да се вижда с децата си от страна на св. М., като на 05.07.2020 г. подал на Националната телефонна линия за деца сигнал, че и двете му деца – Д. и М., са * /вж. писмените доказателства във въззивната инстанция/, защото майката не му дава да се вижда с децата, които ставали свидетели на конфликтите помежду им. Във връзка със сигнала от подс. С. са били изготвени социални доклади на 16.07.2020 г. за оценка на постъпил сигнал, в които и за двете деца - М. и Д., е отразено, че не следва да се отваря работа по случай, като е прието, че не са *, а децата и родителите /подс. С. и св. М./ да бъдат насочени към социална услуга – Център за обществена подкрепа Благоевград.

Две седмици по-късно, на 19.07.2020 г. подс. С. подал нов сигнал на служебния телефон на „Закрила на детето“ към ДСП – Благоевград, че децата му са останали сами без родителски надзор. Във връзка със сигнала от подс. С. са били изготвени социални доклади на 24.07.2020 г. за оценка на постъпил сигнал, в които и за двете деца - М. и Д., е отразено, че следва да се отвори работа по случай, като е прието, че са * по отношение на ***, децата и родителите /подс. С. и св. М./ са били насочени към социална услуга – Център за обществена подкрепа Благоевград.

Жалби за закани за физическа саморазправа и оплаквания от насилие, липса на вещи, неполагане на грижи за децата, са подавани както от св. М. срещу подс. С., така и от последния срещу св. М., като такива жалби са регистрирани в РУ Благоевград както преди датата на обвинението по настоящето дело, така и след това /вж. документите на л. 84-123 от делото на районния съд, както и документите по досъдебното производство/.

Подсъдимият С. е отправял закани и употребявал обидни думи и пред родителите на св. М., разпитани като свидетели в производството - Р. М. и Е.

М.. Непротиворечиви са доказателствата за изключително влошените и 4 конфликтни отношения между пострадалата М. и подс. С., довели до фактическата им раздяла, до развода и до възникването на конфликти поради личните контакти с общите им деца след раздялата им и вече силно влошените отношения към този момент. Подс. С. проявявал агресивно и унизително отношение към пострадалата М., като такова имал и на публични места, вкл. и на работното място на пострадалата пред нейни колеги. След пореден конфликт пострадалата св. М. подала молба за защита от домашно насилие в съда, по която било образувано гр.д. № 3272/2019 г. по описа на РС Благоевград. По това дело съдът издал в един по-късен момент от образуването на делото по искане на пострадалата Заповед за защита от 23.06.2021 г. по чл. 15, ал. 2 от Закон за защита от домашното насилие /л. 17-19 от ДП/. С тази заповед /издадена след влизане в сила на решението в частта за прекратяването на брака, но около 2 месеца преди влизане в сила на решението по делото за развод в останалите му части/ съдът е задължил подсъдимия С. да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие спрямо св. И. М., като го е отстранил от семейното жилище, находящо се в гр.