Решение № 971 от 24.07.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 971 гр. Пазарджик, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20265220100582 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба от П. П. П. с ЕГН ********** от град Пловдив, бул.“***** против Окръжен съд-Пловдив с ЕИК 000471760 със седалище град Пловдив, бул.“6-ти Септември“№167, представляван от и.ф.председател Р. К.

Ш., в обстоятелствената част на която се твърди, че по молба на ответника от 17.05.2017г. срещу ищеца било образувано изпълнително дело с № 538/2017 г., по описа на ЧСИ Д. М. с рег.№ 828 от КЧСИ.Изпълнителното дело било образуван на основание изпълнителен лист с № 327/11.05.2017 г., издаден по НОХД № 384/2017 г., по описа на Окръжен съд - гр.

Пловдив и е в общ размер на 9040,00 лв., от които:1/ 9000,00лв., дължими за глоба, наложена по НОХД № 384/2017 г., по описа на Окръжен съд-гр. Пловдив, 2/ 30,00 лв., дължими за съдебно-деловодни разноски по НОХД № 384/2017г., по описа на Окръжен съд гр. Пловдив, 3/ 5.00 лв., дължими за издаване на изпълнителен лист в полза на ОД на МВР гр. Пловдив за суми по НОХД № 384/2017 г., по описа на Окръжен съд - гр. Пловдив и 4/ 5,00 лв за издаване на изпълнителен лист по НОХД № 384/2017 г., по описа на Окръжен съд - гр. Пловдив.

Твърди се, че до този момент по изп.дело№538/2017г по описа на ЧСИ Д. М. с рег.

Номер №828 от КЧСИ, с район на действие- Окръжен съд-гр. Пловдив са извършени следните действия:На 17.05.2017г до ищеца е изпратена покана за доброволно изпълнение.

На 18.05.2017г е извършена справка в БНБ за наличие на банкови сметки и банкови касети.

На 18.05.2017г е наложен запор върху вземанията на длъжника по личната му партида в Затвора-гр.Пловдив. На 12.06.2017г е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в „Сосиете Женерал Експресбанк“АД. На 14.10.2017г е наложен запор върху банковата сметка в „Пиреос Банк“АД като се твърди, че това е последното изпълнително действие , с което реално са предприети актове за удовлетворяване на взискателя по изпълнителното дело.

1

На 06.02.2020г ответникът е изискал информация от ЧСИ кой е номера на изпълнителното дело, с което се претендира сумата по горепосочения изпълнителен лист. На 28.07.2023г съдебният изпълнител е направил справка до национална агенция за приходите за недвижими , движими имоти, трудови договори и банкови сметки на длъжника по делото. По повод подадена молба за реабилитация, подадена от ищеца до Окръжен съдПловдив , взискателят е поискал информация от съдебния изпълнител има ли образувано дело за вземането и какви действия са извършени по него. Това е и последното действие, което се съдържа в кориците на изпълнително дело№538/2017г по описа на ЧСИ Д. М.. След тази дата съдебния изпълнител не е извършвал никакви изпълнителни действия. Такива не са искани и от взискателя по делото. Твърди се, че в един продължителен период от време след като са наложени запорите върху банковите сметки на длъжника не са извършвани никакви действия. Сочи се ,че изискването на информация не съставлява по същество си молба за извършване на изпълнителни действия. Именно и поради тази причина от съдебния изпълнител не са предприемани действия за налагане на запори или възбрани върху длъжниковото имущество. Твърди се, че съгласно чл.116 от ЗЗД давностните срокове се прекъсват при признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение, с предприемане на действия за принудително изпълнение. Твърди се ,че за времето след 2017г ищецът не е признавал вземането си, не е сключвал и извънсъдебно споразумение.

Последното изпълнително действие датира от 14.07.2017г и след тази дата изпълнителни действия не са извършвани. Следователно ако взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК, изпълнителното производство подлежи на прекратяване с постановление на съдебния изпълнителнител. Такова прекратяване не е налице до момента, въпреки, че изпълнителното дело е следвало да бъде прекратено на 14.07.2019г. Твърди се, че молбата от съдебния изпълнител до НАП за извършване на справка за наличие на банкови сметки, имоти и трудови договори не е изпълнително действие, прекъсващо давността. Дори да се приеме обратното, то за периода от 14.07.2017г до 28.07.2023г давностният срок за вземането е изтекъл, тъй като в този именно период не са извършвани изпълнителни действия.Дори да се вземе предвид разпоредбата на чл.171 от ДОПК срокът също е изтекъл. Не може да се приложи разпоредбата на чл.171, ал.2 от ДОПК, тъй като не са извършени действия, които реално след 14.06.2017г да прекъснат давностния срок и да започне да тече новата давност.

Твърди се, че задълженията на ищеца към ответника са погасени по давност.

Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника общо сумата от 9040лв. по изпълнителен лист, издаден по НОХД№ 384/2017г по описа на ОС-Пловдив, от която :

9000,00лв., дължими за глоба, наложена по НОХД № 384/2017 г., по описа на Окръжен съдгр. Пловдив, 30,00 лв., дължими за съдебно-деловодни разноски по НОХД № 384/2017г., по описа на Окръжен съд - гр. Пловдив, 5.00 лв., дължими за издаване на изпълнителен лист в полза на ОД на МВР - гр. Пловдив за суми по НОХД № 384/2017 г., по описа на Окръжен съд - гр. Пловдив и 5,00 лв за издаване на изпълнителен лист по НОХД № 384/2017 г., по описа на Окръжен съд - гр. Пловдив.

С исковата молба са направени доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който не се оспорват обстоятелствата, че вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от 11.05.2017г по НОХД№384/2017г по описа на ОС-Пловдив са погасени по давност и на това 2 основание се твърди, че исковата претенция е процесуално недопустима поради липса на правен интерес от търсената защита. Предвид обстоятелството, че по образуваното изпълнително дело 20178280400538 по описа на ЧСИ Д. М. с рег.№828 в КЧСИ не са предприемани и извършвани изпълнителни действия повече от две години, изпълнителното производство е прекратена по силата на закона. Окръжен съд- Пловдив като взискател не е поискал образуване на ново изпълнително производство , респективно не е дал повод за предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на вземането.Предвид обстоятелството, че няма принудителни действия следва да се приеме, че към настоящия момент няма висящо изпълнително производство, обуславящо правото на иск по чл.439 от ГПК , тоест няма длъжник по изпълнението, който да има правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК. Самото признаване на факта, че вземанията по процесния изпълнителен лист са погасени по давност, което е станало с първото процесуално действие от ответника / подаване на отговор/ води до липсата на спор досежно предмета на делото , а именно дължимостта на погасеното по давност вземане.

Прави се искане производството по делото да се прекрати поради недопустимост на предявения иск. В случай, че съдът се произнесе по същество се моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски. Не се правят доказателствени искания.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. От същия, чрез пълномощника му, е подадено писмено становище, с което са развити подробни съображения по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.Постъпило е писмено становище, с което се поддържа отговора на исковата молба.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след анализ на събраните по делото доказателства при спазване разпоредбите на чл.12 и чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа и правна страна:

От приетото по делото в заверено копие изпълнително дело №20178280400538 по описа на ЧСИ Д. М. с рег.№828 с район на действие Окръжен съд-Пловдив, е видно , че по постъпило възлагателно писмо от Окръжен съд-Пловдив и въз основа на изпълнителен лист №327 от 11.05.2017г. по НОХД№384/2017г по описа на ОС-Пловдив с постановление от 16.05.2017г е било образувано горното изпълнително дело с взискател ответника по делото и длъжник – ищеца по делото. Процесният изпълнителен лист е издаден на основание определение №40 от 20.04.2017г по НОХД№348/2017г по описа на ОС-Пловдив,влязло в сила на 20.04.2017г. Ищецът е бил осъден да заплати на ответника следните суми: 1/ сумата от 9000лв., представляваща наказание глоба, , сумата от 30 лв., разноски по делото, сумата от 5 лв. държавна такса за издаден изпълнителен лист в полза на ОД на МВР-Пловдив и сумата от 5 лв. , представляваща държавна такса за издаване на изпълнителния лист.

На 22.05.2017г на ищеца е била връчена покана за доброволно изпълнение. На 16.05.

2017т е изискана информация от Службата по вписванията –Пловдив за вписвания,отбелязвания и заличавания по персоналната партида на ищеца за периода от 3

01.01.1992г до 16.05.2017г. На 18.05.2017г е изискана информация до БНБ за банковите сметки и сейфове на ищеца. На 19.05.2017 от ЧСИ е наложен запор на банковите сметки на длъжника в „Сосиете Женерал Експресбанк“АД и Банка „Пиреос България“АД.

На 10.02.2020г при ЧСИ е постъпило запитване/ писмо вх.№1702/10.02.2020г./ от Окръжен съд-Пловдив / лист 63 от делото/ досежно информация за номера изпълнителното дело, образувано изпълнителен лист №327/11.05.2017г. На това запитване е отговорено от ЧСИ на 12.02.2020г.

На 28.07.2023г ЧСИ е изискал от ТД на НАП-Пловдив информация за притежавани от П. П. П. недвижими имоти, движими вещи, както и за налични трудови договори и данни са осигуряване и осигурител. На 28.07.2023г .ЧСИ е изискал информация от БНБ за банковите сметки на ищеца.

На 03.04.2025г от РС-Пловдив е изискана справка от ЧСИ за това дали на основание определение по НОХД№384/2017г по описа на ОС-Пловдив, с което П. П. П. е осъден на глоба в размер на 9000лв. има образувано изпълнително дело, респективно датата на която е платена глобата или ако няма плащане на глобата какви действия са предприемани спрямо длъжника за събиране на вземането. В отговор на запитването на РС-Пловдив от ЧСИ е отговорено, че има наложен запор върху банковите сметки на длъжника в ТБ Пиреос България АД и Сосиете Женерал Експрес Банк АД на 19.05.2017г , както и че на 22.05.2017г е изпратена ПДИ до длъжника. Извършени са справки в БНБ и НАП на 28.07.2023г. Към 03.04.2024г няма постъпили суми по изпълнителното дело и дългът не е погасен.

Въз основа на така възприетата по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК

По допустимостта на иска съдът намира следното:

Абсолютна процесуална предпоставка за всеки един установителен иск, за наличието на която съдът следи служебно, е съществуването на правен интерес за ищеца от търсената от него защита. Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Ето защо и за да се прецени дали е налице правен интерес от защита, търсена с предявения в процеса иск, трябва да се изходи от твърдението на ищеца за обстоятелствата, от които той произтича, които в настоящия случай са следните,че вземанията предмет на иска, са установени с влязъл в сила съдебен акт – определение №40/20.04.2017г по НОХД№384/2017г по описа на ОС-Пловдив, както и че въз основа на него е в полза на ответника е издаден изпълнителен лист №327/11.05.2017г., че вземанията са погасени по давност с изтичане на срок от пет години след тяхното установяване с влязъл в сила съдебен акт, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително производство за събиране на вземанията.

За да се отговори на въпроса дали при тези факти за ищеца е налице правен интерес 4 от търсената с предявения иск защита, следва да се съобрази, че този въпрос е разяснен в практиката на ВКС, обективирана в Решение №60282 от 19.01.2022г по гр.д.№903/2021г. по описа на ВКС, , трето г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и в Определение №513 от 24.11.2016г. по ч.т.д.№1660/2016г на първо т.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.