Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 184 от 02.06.2023, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 138/2023
Вид
Решение № 184
Подписан
02.06.2023
Състав
Магдалена Кръстева Недева, Диана Димитрова Митева, Даниела Димова Томова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Варна, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Т. като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20233001000138 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Приети са за общо разглеждане съединени въззивни жалби, предявени от името на “БУЛ ИНС“ АД -гр.София и подпомагащата го Р. Й. М., срещу решение №535/28.11.2022г. по ТД№860/2021 по описа на ОС- Варна (електронно дело 20213100900860) в частта, с която подпомаганият застраховател “БУЛ ИНС“ АД -гр.София е бил осъден на осн.чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на увреден ищец В. Г. С. обезщетение по застраховка “гражданска отговорност на автомобилисти“ в размер от 120000лв за неимуществени вреди понесени поради загубата на баща му, починал след увреждания от ПТП, причинено от застрахован водач, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска–10.12.21г. до окончателното изплащане, както и въззивна жалба на Р. Й. М. срещу същото решение в частта, с която е уважен обратния частичен иск на осъдения застраховател до размер на 26 000лв, ведно със законна лихва, считано от предявяване на регресната претенция на осн. чл. 500 ал.2 КЗ срещу привлечен като трето подпомагащо лице застрахован водач, управлявал застрахования автомобил без правоспособност.

Останалата част от същото решение е обжалвана с насрещна въззивна жалба от името на В. Г. С., действащ чрез настойника си К. Г. Т., за отхвърлена горница на претенцията на увреденото лице над 120 000лв до 198 000лв.

Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разгледани от въззивния съд в определение № 203/16.03.2023г., като са 1 обсъдени и доказателствени искания, докладвани наред с оплакванията на насрещните страни по съответно обжалвани части от първоинстанционния акт.

Въззивникът “БУЛ ИНС“ АД-гр.София, като осъден ответник, чрез адв. Г., концентрира оплакванията си за нарушение на процедурните правила по преценка на редовността на искова молба, предявена без посочена от ищеца лично негова банкова сметка, както и по легитимирането на настойника като представител на недееспособния ищец. Евентуално излага оплаквания за необоснованост на изводите на съда за понесени вреди от ищеца, страдащ от умствено заболяване, при категорично заключение на експерт за липса на емоционална реакция на иначе осъзната от него смърт на бащата, евентуално за неправилно прилагане на установените в практиката критерии за оценка на неимуществени щети от този вид. Излагат се оплаквания и по неправилно приложение на специалните правила на закона (чл. 380 ал.1 КЗ вр. чл. 165 ал.3 СК) при присъждането на лихвата за забава.

В писмено становище по същество бланкетно се поддържат доводи за недопустимост на процеса и недоказаност на претенцията, като застрахователят моли, след отмяна на обжалваната осъдителна част, искът да бъде изцяло отхвърлен, евентуално обезщетението значително намалено и присъдено без лихви.

Въззивницата Р. Й. М., чрез адв. С., като помагач на ответника, е упражнила правото си на въззивна жалба, наред с това на подпомаганата главна страна, като е изложила сходни оплаквания по преценката на събраните доказателства и необоснованото установяване на вреди в емоционална сфера на лице, ограничена от умственото му заболяване. В пледоарията по същество пълномощникът поддържа искане за отмяна на осъдителната част от решението с доводи за установено от вещите лица такова състояние на психиката на ищеца, което не му е позволявало да изгражда емоционална връзка, да възприеме загубата и изрази емоции, за да бъдат обосновани критериите за понесени неимуществени вреди, за които застрахователят следва да носи покрит риск. Със същите доводи за неоснователност на главния иск се обосновава и жалбата срещу неправилно уважена обусловена регресна претенция на застрахователя срещу застрахования водач, причинил застрахователно събитие.

Въззиваемият В. Г. С., представляван от настойника си К. Т., действащ чрез адв. А., оспорва жалбите, като обосновава редовността както на предявяването на иска, така и на официално удостовереното назначаване на настойника не недееспособното лице. Позовава на правилната оценка на комплекса от доказателства и отчитане на специфичното заболяване на пострадалия и влиянието на продължителния период от време между събитието и освидетелстваното състояние от вещите лица. Счита за неоснователно възражението за освобождаване от отговорност за лихви като сочи, че застрахователят не е предложил конкретно изпълнение на претенция, предявена от настойника на пострадалия, за да има значение изискването на посочване на банкова сметка.

В насрещната си жалба като въззивна страна пълномощникът на настойника на пострадалия излага оплаквания за неправилно приложен закон 2 при остойностяване на справедливия еквивалент на загуба на родствена връзка с най-близък родственик на лице, чието заболяване налага приравняването му на малко дете, изцяло зависимо от привързаността към починалия.

В подробните писмени бележки по съществото на спора са изложени доводите за цялостна оценка както на изградена приживе силна емоционална връзка между сина и бащата, който е бил основната фигура в ежедневието на страдащ от психическо заболяване син, така и на рязкото влошаване на състоянието на ищеца поради отсъствието на тази грижа и постепенното привикване към грижите от друго лице в нова среда, където мъчителния спомен да се преодолее. Позовава се на заключението на експертите, констатирали пасивността и ограниченото изразяване на емоции след настъпилата промяна, без да са могли да възприемат разликата в поведението на същото лице преди инцидента. Акцентира на значителните психически и физически негативни последици за безпомощния страдащ от умствена изостаналост 56г. син, който не разполага с имущество извън ограничените средства за издръжка от социалната му пенсия и след загубата на бащата, който е полагал всички нужни за него и възрастната му майка грижи, не може да разчита на друга помощ от родственици, а възможностите на назначената настойница от роднинския кръг също са силно ограничени. Моли за потвърждаване на обжалваната част от решението и допълнително, след отмяна на отхвърлителната му част, да се присъди горницата до целия предявен размер на основателния иск за обезщетение, което да е справедлив еквивалент на понесените вреди.

Насрещните страни не са депозирали отговори по тази жалба.

Пледоариите на пълномощниците са бланкетни.

Претенция за определяне на разноски в настоящото производство е заявил само въззивникът “БУЛ ИНС“ АД-гр.София, като след първоначално депозиран списък по чл. 80 ГПК с вх.№ 1899/24.01.2023г. тази страна е допълнила искането си в списък от 24.04.2023г., докладван в съдебното заседание. Размерът на обявените възнаграждения за защита по всяка от жалбите е оспорен като прекомерен в пледоарията на насрещната страна.

За да се произнесе, въззивният съд съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК № 1/2011 г. на ВКС) и съответства на предявена пряка претенция на увредено от ПТП недееспособно лице срещу застрахователя на автомобилиста, причинил неимуществени щети, съединен с обратен частичен иск на застрахователя поел риска по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ срещу неправоспособния застрахован водач.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от настойник, действал като законен представител от името на поставен под запрещение ищец, с пряк иск на осн.чл.432, ал.1 от КЗ, за присъждане на цялото дължимо застрахователно обезщетение, поискано по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, но неизплатено от ответника като справедлив еквивалент за причинени неимуществени вреди на стойност 198 000лв, понесени от син на починал пешеходец, ведно със законната лихва 3 от предявяване на исковата молба (отделена от т.д. 388/21 на ВОС, водено срещу физически лица-делинквенти). Претенцията на ползващото се от застраховката увредено лице е основана на твърдения за понесени психични страдания поради прекъсване на силна емоционална връзка поддържана до смъртта на бащата Г Н. С., настъпила на 01.12.2018г., в резултат на телесни увреждания, причинени му на 06.09.18г. при пресичане по пешеходна пътека на бул. Цар Освободител в гр. Варна при удар, нанесен от застрахован водач при ответното търговско дружество Р. Й. М. при управление на л.а.

„Мерцедес“ с рег.№ Х ХХХХ ХХ. Застрахователят, насочил частична претенция до размер от само 26 000лв срещу привлечената като помагач застрахована, е оспорил в отговора по исковата молба легитимацията на представителя на ищеца; обстоятелствата, пораждащи отговорност на водачката, която не е разполагала със свидетелство за правоспособен шофьор и конкретно размера на паричния еквивалент за понесените болки и страдания като причинени от нея вреди от загуба на близък родственик на ищеца. Изрично са заявени възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведение на самия пострадал, като са конкретизирани твърдения за допуснати нарушения от негова страна като пешеходец, и възражение за кредиторова забава, изключваща отговорност за лихви поради непосочване на лична банкова сметка на пострадалия недееспособен пострадал.

В рамките на служебно задължение за контрол по надлежно упражняване на правото на пряк иск, въззивният съд констатира, че след първоначално оттегляне на предявен по друго дело иск, настоящият процес е започнал по уточнено като искова молба изявление, подадено срещу застрахователя на 10.12.2021г. Към този момент е изтекъл тримесечен срок за доброволно уреждане на претенцията (чл. 498 ал.3 КЗ), като застрахователят е обявил с писмо от 10.08.21г., че не може да определи компенсации за поискани имуществени и неимуществени вреди въз основа на документите, с които увреденото лице е разполагало към уведомяването му за събитието на 05.08.2021г., а в последствие (след представяне на присъдата срещу застрахованата) на 01.09.2021г застрахователят е обявил като компенсация само 20 000лв общо за двата вида вреди и е изискал посочване на лична банкова сметка за изплащане на този сборен размер. Доколкото така определената сума не е покрила общо претендирано до 200 000лв обезщетение, ищецът има интерес да търси справедлив еквивалент със съдебна защита и правото му на иск е възникнало.

За упражняване на процесуални права на недееспособните лица се прилага чл. 28 ал. 4 ГПК, изискващ защита на материалното право на вземане да се извършва чрез настойника на поставения под пълно запрещение пълнолетен ищец. За установяване на легитимацията на К. Т. по делото е представено удостоверение, от което е видно, че орган по настойничество и попечителство при Община Варна е назначил с протокол от 27.09.2018г. именно това лице за законен представител на напълно запретено лице по силата на решение от 05.02.1985г. Верността на удостоверението и копието на акта на административния орган не са оспорени и въз основа на тях въззивният съд установява валидно упражнената представителна власт на настойника и зачита легитимацията му в процеса като законен представител по упражняване на право на иск на пострадалото поднастойно лице. Както 4 вече съдът е посочил при подготовката на разглеждането на делото по същество, въпросите поставени от ответника по ненадлежното легитимиране на настойниците, натоварени от специализирания орган с правомощията по упражняване на правата в интерес на недееспособния пълнолетен гражданин не могат да се изследват. Инцидентният контрол върху административни актове по чл. 17 ГПК е част от правомощията на съда само когато последиците от акта имат преюдициално значение, но дори и тогава се ограничава само до действителност, евентуално до явна незаконосъобразност, а в случая ответникът сочи опорочена преценка на административния орган поради възприемане на обстоятелства, които са декларирани със спорна но заварена по официален ред автентичност(изявленията на двамата родители за съгласието им за поемане на настойничество от друг роднина на запретения).