Решение № 82 от 20.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. София, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Георги Ушев

Иванка Шкодрова при участието на секретаря РОСИЦА СТ. ПЕЙЧЕВА в присъствието на прокурора Калин Ас. Стоилов като разгледа докладваното от Венелин Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000601121 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК. Образувано по реда на Глава XXI от НПК, по въззивна жалба и допълнение към нея, депозирана от подсъдимия Г. Л.

К., чрез защитника му адв. Х. И. Х., срещу Присъда №90/20.05.2024г. постановена по НОХД № 7418/2023г. по описа на СГС, НО 36 - ти състав. Жалбата е била подадена в срока по чл. 319 от НПК.

С присъдата подсъдимия К. е бил признат за виновен и осъден за причиняване по непредпазливост и при управление на МПС, на 15.03.2023г. около 14:00ч. в гр.

София, ж.к. „Илинден“, смъртта на пешеходеца К. В. В. ЕГН: **********.

Съдът е възприел всички инкриминирани с обвинителния акт нарушения на правилата за движение при извършване на маневра „движение на заден ход” уредени в чл.40 ал.1 и ал.2 ЗДвП, като е приел, че с управляваното от подсъдимия К. превозно средство - специален автомобил марка „Скания”, модел „П 230 ДБ”, с per. № ********, виновно е причинил по непредпазливост смъртта на пешеходеца, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК вр. чл. 2, ал. 1 от НК вр. чл.

55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание от 1 (една) година „Лишаване от свобода“, което на основание чл.66 ал.1 НК отложил за срок от 3 (три) години, считано от влизане на присъдата в сила.

Наложил и кумулативно предвиденото наказание – „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (една) година, на основание чл. 343 г. вр. във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 49, ал. 1 от НК, като приспаднал срока, с който фактически е бил лишен от това право по административен ред.

1

На основание чл.189 ал.3 НПК, с оглед естеството на постановения осъдителния акт, съдът е присъдил в тежест на подсъдимия направените разноски по делото, както и тези направени от частните обвинители В. К. В. и Н. К. В. за ангажиране на повереник.

С въззивната жалба защитникът и подсъдимият претендират, че присъдата е неправилна и постановена при нарушение на материалния закон. Иска се нейната отмяна и постановяване на нова присъда, с която подс. К. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, с което се иска въззивната инстанция да упражни правомощията си по смисъла на чл. 336 ал.1 т.3 от НПК. С жалбата са направени доказателствени искания за предявяване, на основание чл.284 НПК на видеозапис от охранителна камера, приобщен като ВД (CD – плик на л.94 от ДП) с протокол за доброволно предаване от 15.0.2023г. (л.93 ДП), което е допуснато от въззивният съд. След преглед на записа в хода на въззивното следствие, настоящият състав констатира необходимост от назначаване на видеотехническа експертиза, а в последствие и на допълнителна тройна комплексна автотехническа експертиза, които способи изясниха допълнително съществени факти за видимостта към поведението на пешеходеца, от гледна точка на подсъдимия преди настъпилото ПТП. Назначената допълнителна комплексна автотехническа експертиза, след отчитане изводите на приетата видео техническа експертиза, ревизира техническите изводи, които е представила приетата първоначална експертиза от СГС, които са от съществено значение за изясняване фактите и обстоятелствата по делото.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд, прокурорът пледира за потвърждаване на присъдата в цялост като правилна и законосъобразна, включително и по отношение присъдените по делото разноски. Претендира за присъждане в тежест на подсъдимия и тези, които са направени в хода на проведеното въззивно съдебно производство.

Повереникът се присъединява към становището на прокурора за потвърждаване присъдата, като счита същата за правилна и законосъобразна и моли да бъде потвърдена, доколкото по безспорен начин е установено, че подсъдимият не е изпълнил задълженията си по ЗДвП, инкриминирани с повдигнатото обвинение.

Пледира за безспорно установено, че подсъдимият не е наблюдавал пътя на превозното средство, че е можел да възприеме пешеходеца в огледалото за обратно виждане, дори без да ангажира лице, което да му сигнализира за опасности, с което е можел да предотврати настъпването на ПТП.

Защитата претендира, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, доколкото съдът е следвало да приеме, че опасността за движението е възникнала едва със стъпването на пешеходеца на пътя. В този смисъл иска изводите за поведението на водача, да се формират от този момент и съдът да реши делото, като приеме, че ударът с пешеходеца е бил непредотвратим от момента на стъпването му на пътното платно и да оправдае подсъдимия. Според защитата, настъпилото ПТП е било непредотвратимо от този момент, дори ако водачът е реагирал с аварийно спиране и е осигурил лице, което да го подпомага за маневрата „движение на заден ход“, т.е. дори да е спазил всички правилата за движение.

Според изложените защитни доводи, „…едно е да възприемеш един човек на пътното платно, а друго да го възприемеш само като обект, без да може конкретно да се определи разстоянието като човек ходещ по поляната. Аз също като шофирам има хора, които се засилват към пътното платно. Като няма пешеходна пътека не спирам, ако има спирам. В случая става въпрос според мен, по начина по който е навлязъл пешеходецът, за необяснимо поведение…“

В правото си на реплика повереникът иска да бъде отчетено, че мястото на 2 удара попада в кръстовище (бел. на съда - касае се за „т“ образно кръстовище пред ориентира - бл.25), а продълженията на тротоарите законът третира като място за пресичане на пешеходци, а доколкото се касае за движение на заден ход, то водача не можел да се ползва от изводи за непредотвратимост на удара, като е следвало да осигури лице, което да му сигнализира.

Защитникът в правото си на дуплика, оспорва доводите на повереника, претендирайки, че никой водач не е длъжен да се съобразява с пешеходец, който върви от поляната към пътя, докато не стъпи на пътя.

Подсъдимият, в правото си на лична защита посочва, че е карал на заден ход, а пострадалия идвал от поляната, при което всеки нормален човек, който има инстинкт за самосъхранение би трябвало да спре. В последната си дума, подсъдимият иска да бъде оправдан.

Апелативен съд – София като въззивна инстанция, проверявайки правилността и законосъобразността на постановената присъда, във връзка с направените оплаквания и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК намира, че не са налице основанията за отмяна на обжалвания съдебен акт или връщане на делото на първия съд, но са налице основания за частично изменение на първоинстанционният съдебен акт.

По фактите

Въз основа на събраните по делото доказателства, първостепенният съд правилно е приел, че :

Подсъдимият Г. Л. К. с ЕГН ********** е роден в град ***, българин, с българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно образование и местоживеене в гр. ***, ж.к. „***“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.** и притежава правоспособност за управление на МПС № **********, валидно до 18.01.2027 година с категории - С, СЕ, А, АМ, ТКТ, В и ВЕ.

Към 15.03.2023г., подсъдимият работел към търговско дружество „Екорисайкъл“ ООД, като шофьор на специален автомобил за сметосъбиране - камион марка „Скания“, модел П - 230ДБ с държавен контролен номер ********. Заедно с него, като сметосъбирач е работел и свидетеля М. К., който седял в кабината на камиона, от дясно. Обичайно този свидетел стоял извън камиона, на пригодена за целта платформа в задната част на автомобила, но в конкретния случай пътувал в кабината.

Безспорно е било установено, че около 14.00 часа, подсъдимият е управлявал камиона в ж.к. „Илинден“ с цел сметосъбиране по ул.“Найчо Цанов“. Доколкото ул.“Найчо Цанов“ в посока към бул.“Тодор Александров“ е без изход, товарният автомобил за целите на сметосъбирането, при движение към този край на ул.“Найчо Цанов“, а именно - в участъка след кръстовището с ул.“Хисаря“ и следващото го „Т“ образно кръстовище, с безименна улица преминаваща между бл.26 и бл.25 (приет за ориентир в огледа), следва или при влизане, или при излизане, да се движи на заден ход, което е единствената обективна възможност за достигане на контейнерите разположени в края на ул.“Найчо Цанов“, която в този участък е без изход.

В този участък улицата е с шИ. от 5.80 м., което експертизата с оглед поставените задачи е прецизирала като размер, допълнително на място. В протокола за оглед е описано, че шИ.та на пътя е 6м., като разликата от 20 см. не е от значение за решаване на делото. Асфалтово покритие е било сухо към момента на ПТП и без неравности. В посоката на навлизане на товарния автомобил, от дясно е бил наличен тротоар, изграден пред бл.25 и ъгъла на „Т“ образното кръстовище, като в десния край 3 на пътното платно е имало паркирани един зад друг, по дължина на пътя автомобили.

В началото на пътния участък на ул.“Найчо Цанов“, след „Т“ образното кръстовище, в дясно е намерен поставен и описан в огледа пътен знак „Ж13 - Път без изход“.

В ляво на посоката на движението на автомобила назад, асфалтовото платно е било ограничено с бордюр, а в ляво на бордюра е наличен затревен терен. На 7м. до 11м. преди ориентира (ъгъла на бл.25 от страната на „Т“ образното кръстовище) и на 2.7м. от края на пътното платно, върху тревната площ са намерени групирани десетина дръвчета. Други две дървета са налични на 18м. преди ориентира и са разположени на два метра ляво върху тревната площ. На л.75 СП на АС-София е приложена експертна техническа скица, с всички детайли, които изслушаната във въззивното производство експертизата е констатирала при посещение на местопроизшествието, която заедно с описаното в протокола за оглед на местопроизшествие, допринася за изясняване точната локация на наличната дървесна растителност от ляво, на тревната площ, от посоката на придвижване на пострадалият.

Товарният автомобил е бил оборудван със светлинна и звукова сигнализация, която е била включена при предприетата маневра за движение на заден ход, а в кабината на водача е имало видеодисплей, на който се отразявало в реално време наблюдение на пътното платно и прилежащите му части, чрез връзка с поставена камера, в задната част на товарния автомобил. Камерата и дисплея са работели, поради което подсъдимият, при управлението на автомобила назад е можел да възприема всичко случващо се на пътя и в близост до него. Освен камерата е имал и допълнителна възможност за видимост, на около 30м. назад (л.69 СП на АС-София) и до 5м. встрани от габарита на автомобила, осигурявана от фабрично монтираните две външни огледала на товарния автомобил. Вниманието на подсъдимия е било ангажирано преимуществено с осигуряване на безопасна дистанция с паркиралите автомобили от страната на бл.25, като по – малко внимание е отделял на случващото се от другия край на пътя, в посока към тревната площ.

Едновременно с предприетата маневра от подсъдимия, за управление на товарния автомобил назад, към една и съща точка на пътното платно се придвижвал със спокойно ходене, ползване на бастун и слухов апарат пешеходецът К. В. В. ЕГН **********, който живеел в Дом за стари хора „Надежда“ (град София, улица Пиротска номер 175). Пешеходецът вървял по тревната площ, насочвайки се към пътя, по който извършвал движение на заден ход товарния автомобил, управляван от подсъдимият. При движението си по тревата, преди да стъпи на пътното платно, пострадалият преминал покрай дърво, но от страната на автомобила, поради което това дърво не е било пречка за неговата видимост от подсъдимия, чрез дясното външно огледало. В процеса на движение, преди да навлезе на пътното платно, пешеходеца е бил с обърнато лице в посока противоположна на приближаващия товарен автомобил, като при навлизане на пътното платно, на около 80см., а по дължина на около 50 см., след мислената линия проектирана от ориентира (ъгъла на сградата бл.25 при „Т“ образно кръстовище) и непосредствено пред задната част на движещия се назад със скорост от около 20км/ч., товарен автомобил, бил блъснат с десния заден габарит на товарния автомобил и отхвърлен от удара на 2.6м. по посоката на движение на товарния автомобил (л.74 СП АС-София). Едновременно с падането му на платното е бил застигнат на мястото на падане и главата му прегазена от левите колелета на автомобила.