Решение № 20157 от 07.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20157 гр. София, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110176271 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцата П. И. К. е предявила срещу „М..я“ АД установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД, с който се иска признаването за установено, че договор за потребителски кредит ХTRA № ... от 04.01.2023 г. е недействителен поради противоречие със закона и поради накърняване на добрите нрави.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е предявил главни насрещни искове срещу ищцата с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, с които се иска осъждането на ищцата да заплати сумата от 371, 87 лв., представляваща неплатени и падежирали месечни вноски за главница по процесния договор за кредит за периода от 10.09.2024 г. до 10.04.2025 г., ведно със законната лихва от 17.04.2025 г. до окончателното плащане, и сумата от 205, 49 лв., представляваща вноски за възнаградителна лихва за периода от 10.09.2024 г. до 10.04.2025 г., както и евентуален иск по чл. 23 ЗПК за сумата от 90, 16 лв., представляваща неплатен остатък от чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва от 17.04.2025 г. до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че между нея в качеството на кредитополучател и ответника е сключен договор за потребителски кредит ХTRA № ... от 04.01.2023 г., по който дружеството й е предоставило в заем сума в размер на 1500 лв. при фиксиран годишен лихвен процент от 40 % и ГПР от 48, 23 %, като тя следвало да върне сумата на 36 месечни вноски от по 72, 17 лв. всяка. По отношение на годишния лихвен процент сочи, че същият е прекомерен, тъй като надвишава трикратно размера на законната лихва и накърнява добрите нрави, а това води до нищожност на целия договор. Поддържа още, че липсва ясно разписана методика за формирането на годишния процент на разходите.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск. Сочи, че не е налице накърняване на добрите нрави като се позовава на законоустановения максимален размер на годишния процент на разходите и поддържа, че когато единственият компонент в ГПР е годишният лихвен процент, то последният може да бъде в посочената максимална граница.

В срока по чл. 131 е предявен насрещен иск от страна на ответника, с който се претендират незаплатена от ищцата главница и възнаградителна лихва, а при условията на 1 евентуалност неплатен остатък от чистата стойност на кредита.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба, с който се признава, че е останала дължима сума по кредита в размер на 90, 15 лв. от чистата стойност на кредита.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже сключването на процесния договор за кредит, както и че същият е нищожен на посочените в исковата молба основания.

В тежест на ответника е да докаже, че е спазил императивните законови изисквания при сключване на договора.

По предявените насрещни искове по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже следните факти: сключен между страните валиден договор за потребителски кредит, по силата на който на ответника/ищец е предоставена сумата в размер на 1500 лв., а за ответника е възникнало задължение за погасяване на кредита заедно с възнаградителна лихва, както и размера на уговорената възнаградителна лихва и настъпване падежа на претендираните задължения.

При доказване на горните обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже, че е погасил претендираните вземания.

С обявения за окончателен проект за доклад съдът е обявил на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи от договора за потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

От фактическа страна:

По делото е приет договор за потребителски кредит XTRA № .../04.01.2023 г., сключен между ищцата като кредитополучател и ответника като кредитодател, по силата на който ответното дружество се е задължило да предостави на ищеца кредит в размер на 1500 лв. за срок от 36 месеца при лихвен процент в размер на 40 % и годишен процент на разходите от 48, 23 %. Съгласно договора общият размер на всички плащания се равнява на 2598, 12 лв., която сума следва да бъде върната с общо 36 месечни погасителни вноски в размер на по 72, 17 лв. всяка, като съгласно погасителния план падежът на всяка вноска е 10-то число на съответния месец. В т. X.2. от общите условия към договора е посочено, че при забава на плащането на погасителна вноска кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски при съдебно събиране на вземането съгласно т. X.1 от общите условия, ако такова е образувано, както и разноски по Тарифата, ако такива са дължими.

Съгласно приложената на л. 55 и сл. Тарифа за таксите за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие и услугите, приложими към договори Xtra в случаите на кредит Xtra без Пакет при забава на плащанията и/или в случай на предсрочна изискуемост кредитополучателят дължи разходите за действията по ограничаване на негативните последици при просрочие, както следва: при просрочие за плащане на дължима погасителна вноска до 30 дни – 15 лв.; при просрочие между 30 и 60 дни – 25 лв.; при просрочие между 60 и 90 дни – 30 лв., а при просрочие по-голямо от 90 дни – 35 лв.

По делото е прието заключение по изготвена съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е установило, че посоченият в договора размер на годишния процент на разходите включва вноските за главница и вноските за възнаградителна лихва. Вещото лице е направило и свое изчисления на годишния процент на разходите, при което е получило 47, 51 % като съгласно заключението разликата с посочения в процесния договор размер се дължи на приетата различна начална дата на усвояване. Съгласно заключението по процесния договор за кредит са били извършени плащания в общ размер от 1371, 23 лв.

2

От правна страна:

Предвид датата на сключване на процесния договор за кредит приложение намира Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем е неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение е необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер.

По делото е установено и не се спори между страните, че на ищцата е била предоставена сума в размер на 1500 лв. по процесния договор за кредит.

Съдът намира, че в разглеждания случай в годишния процент на разходите следва да бъдат включени предвидените в Тарифата за таксите за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие и услугите, приложими към договори Xtra “такси“, описани като разходи за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие. Тези клаузи от тарифата са включени в съдържанието на договора чрез препращането в т. X.2 от общите условия към договора, като на практика посочените такси представляват неустойка за забава, която се начислява едновременно с предвиденото обезщетение за забава в размер на законната лихва, както е предвидено в т. X.2 от общите условия. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Отнесено към разгледания случай и предвид насрещната претенция на ответника за заплащане на вноски за главница за периода от 10.09.2024 г. до 10.04.2025 г. размерът на предвидената такса се равнява на общо 245 лв., изчислен по реда на чл. 162 ГПК съобразно броя дни забава за всяка отделна вноска. Тази сума следва да се включи в годишния процент на разходите, като при това положение, той би се равнявал на 87, 45 %, а не на посочения в договора размер от 48, 23 %. В тази част съдът не кредитира приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като вещото лице изобщо не е взело предвид при изчисленията си така предвидената „такса“, следователно и посоченият от него размер на годишен процент на разходите не е реалният такъв по договора. Предвиждането на допълнителна „такса“ по д формата на „разходи за действията по ограничаване на негативните последици при просрочие“ несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя. В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като тази такса не е включена като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Същият привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че бъдат включени, то процентът на разходите надхвърля допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер, съобразно извършените по-горе изчисления по реда на чл. 162 ГПК.

Следва да се даде отговор на въпроса дали това обуславя нищожност на целия договор за кредит, доколкото същият не съдържа посочване на реалния ГПР. Както се посочи и понапред, след като таксата не е включена като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите.

Същият привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че тези вземания бъдат включени, то процентът на разходите надхвърли допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Следователно с процесния договор за кредит се явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, предвид че в договора за кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния продукт. Годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува 3 яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В този смисъл е и решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС, според което за да осигури по-голяма защита на потребителите законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" /§ 40/. Разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива (чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета) разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.