Решение № 175 от 21.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. София, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20231000500677 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивни жалби и на двете срещупоставени страни срещу Решение № 262921 от 9.09.2022 г. на Софийски градски съд , I-во г.о.,5- ти състав , постановено по гр.д.№ 8328/2017 г. , изменено в частта относно разноските с определение от 20.01.2023 г.

Въззивна жалба с вх.№ 305969/10.10.2022 г. ( по регистратурата на СГС ) на ищеца Н. Т. К. е насочена срещу частта от решението, с която частичният му иск за вземане от обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за горницата над 42 500 лева до 100 000 лева. Съдържа оплаквания за постановяването й в нарушение на материалния закон, обусловило определянето на занижен размер на обезщетението и при необоснованост поради пренебрегване на отговорите на вещите лица, довело до неправилна преценка за наличие на принос на ищеца за настъпване на вредите .

Въззивна жалба с вх.№ 304489/30.09.2022 г. ( по регистратурата на СГС ) на ответника – ЗАД „ ОЗК – Застраховане“ АД, град София е насочена 1 срещу частта от решението, с която са уважени исковете за вземане от обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 25 000 лева до 42 500 лева и за вземане за обезщетение за имуществени вреди за горницата над 2 171 лева до 4 342 лева. Съдържа оплаквания за постановяването й в нарушение на процесуалния закон ( избирателно обсъждане и неправилно интерпретиране на доказателствата и пренебрегване на фактите за предотвратимостта на ПТП от ищеца и неспазването на лекарските предписания и лечение), обусловили неправилно определяне на размера на приноса на пострадалия за настъпване на вредите в размер от 15 %, вместо 50 % и в нарушение на материалния закон – член 51,ал.2 от ЗЗД ( по липса на редуциране на обезщетението за имуществени вреди съобразно приноса на пострадалия).

Всяка от страните е подала отговор на въззивната жалба на срещупоставената страна, в който е изложила съображения за нейната неоснователност .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбите, доводите в отговорите, изразеното от процесуалния представител на дружеството становище и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо, правилно в една част и неправилно в останалата част .

Първоинстанционният съд е сезиран от Н. Т. К. с частичен иск по член 226,ал.1 ( отм.) и иск по член 223,ал.2 от КЗ ( отм. ) във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ срещу ЗАД „ ОЗК – Застраховане“ АД, град София за вземания от обезщетение за неимуществени вреди в размер от 100 000 лева ( от цяла претенция в размер от 102 000 лева ) и обезщетение за имуществени вреди ( след допуснато с определение от о.с.з. на 17.03.2021 г. изменение на искането по член 214,ал.1 от ГПК ) в размер от 4 342 лева , ведно със законната лихва , считано от 12.06.2017 г. до окончателно плащане въз основа на твърдения, че при ПТП, виновно причинено на 26.04.2016 г. от застрахован при ответника по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност “ на автомобилистите водач и в срока на действието й ( 21.07.2015 г. - 20.07.2016 г.) ищецът като водач на мотоциклет ,марка „ Кавазаки 3Х 10Р “ , с рег. № ******** получил контузия на главата и мозъка, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки , разкъсно – контузни рани и кръвонасядания по лицето, 2 счупване на носни кости , контузия на корема и в областта на лява слабинна гънка; претърпял по време на лечението ( в т.ч. от 26.04.2016 г. до 1.05.2016 г. в Клиника по неврохирургия в УМБАЛ „ Св. Георги“ ЕАД, град Пловдив ) болки и страдания, а по управляваният от него мотоциклет били нанесени щети .

Застрахователят – ответник противопоставил възражение по член 51, ал.2 от ЗЗД, основано на твърдения , че ищецът се движил с несъобразена скорост в нарушение на член 20,ал.2 и член 21,ал.1 от ЗДвП и това е част от причината за настъпване на ПТП.

С влязлото в сила в осъдителните части по двата иска – до размерите от 25 000 лева и 2 171 лева – решение е формирана сила на пресъдено нещо по фактите относно деликтното поведение ( осъществяващо състава на престъпление по член 343,ал.1,б.“б“,пр. – второ във връзка с член 342,ал.1 от НК съгласно влязлото в сила на 4.01.2017 г. решение № 2076 от 19.12.2016 г. по а.н.д.№ 7441/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив ) на застрахования при ответника водач и получените от ищеца травматични увреждания. С оглед оплакванията в жалбите на страните , пренесена пред въззивния съд е частта от предмета на спора относно въпросите : допринесъл ли е ищецът за настъпване на вредите и ако е допринесъл какъв е размерът на приноса му ; на колко възлиза справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди предвид получените от ищеца травматични увреждания и всички наведени от страните като обуславящи тези вреди обстоятелства ; в какъв размер е дължимото от застрахователя обезщетение за имуществени и неимуществени вреди при отчитане на установения размер на приноса .

Изслушаните по делото вещи лица по еденичната и тройната САТЕ еднопосочно установяват, че ПТП е настъпило в района на регулирано с хоризонтална маркировка Т- образно кръстовище в село Цалапица, образувано от пресичане на улица „ Стефан Стамболов“ и улица „ Димчо Дебелянов “ и ищецът – мотоциклетист се движил със скорост над разрешената от 50 км/ ч . Застрахованият при ответника водач на л.а. Опел Астра се движил по улица „ Ст. Стамболов“ – пътно платно от две пътни ленти , разделени в зоната на кръстовището с прекъсната осова линия, а ищецът – по същата улица, в противоположна посока , в лентата за насрещно движение . При приближаване на кръстовището ( на около 11,62 метра преди 3 него ) водачът на лекия автомобил предприел маневра – ляв завой към улица „ Димчо Дебелянов“ , навлязъл в лентата , по която се движил мотоциклетът, водачът му ( ищецът ) отреагирал с аварийно спиране, но въпреки това мотоциклетът се ударил с най – предната част на предното колело около средата на задната дясна врата на автомобила , от удара ищецът счупил с глава стъклото на вратата и навлязъл с главата и торса си в купето му.

Различията между заключенията са относно определените от вещите лица стойности за скоростта на движение на двамата участници и предотвратимостта на ПТП от ищеца. Вещото лице по еденичната експертиза инж. А. М. изхожда от положението ( след направени от него изчисления), че скоростта на мотоциклета , преди да отреагира с аварийно спиране, е 67 км/ч , опасната му зона за спиране е 53 метра , а при движение със скорост от 50 км/ч, равна на разрешената, тя е 34 метра; скоростта на лекия автомобил е 14 км/ч, ако е спрял на осевата линия и след това е потеглил за извършване на маневра – ляв завой ( първи вариант ) или 13 км/ч , ако не е спрял на осевата линия преди да извърши маневрата ( втори вариант ). В момента, в който спрелият лек автомобил е предприел маневрата ( при първия вариант ), мотоциклетистът е отстоял от мястото на удара на разстояние от 51,18 метра , при това разстояние той е могъл да за предотврати ПТП като заобиколи лекия автомобил, но не е могъл да предотврати ПТП, като предприеме спиране ( предотвратяването на ПТП е възможно в този случай, ако се движил с разрешената скорост от 50 км/ч ) . В момента, в който лекият автомобил е предприел маневрата, без да спира преди това ( при втория вариант ), мотоциклетистът е отстоял от мястото на удара на разстояние 27,35 метра, при това разстояние той не е могъл да предотврати ПТП нито чрез заобикаляне на лекия автомобил, нито чрез спиране .

Според дадените в о.с.з. на 13.10.2021 г. ( след изслушване на вещото лице М. ) свидетелства от виновния водач П. Н. Н., при извършване на маневрата - ляв завой - карал „ много бавно“ и няма спомен дали преди това е спрял на осевата линия .

Вещите лица по тройната САТЕ изхождат от положението ( след направени от тях самостоятелни изчисления ), че скоростта на движение на мотоциклета, преди да отреагира с аварийно спиране, е 65,40 км/ч , дължината на опасната му зона на спиране е 48,08 метра, а скоростта на лекия 4 автомобил преди удара е 31,44 км/ч , като дължината на опасната му зона на спиране е 15,64 метра ; в момента, в който мотоциклетистът е възприел и реагирал на автомобила като опасност той е бил на отстояние от мястото на удара от 30,70 метра , а лекият автомобил е бил на отстояние от мястото на удара от 11,62 метра ; в момента, в който лекият автомобил е навлязъл по ъгъл от около 70 градуса в пътната лента на мотоциклетиста , последният е отстоял от мястото на удара на разстояние от 10,28 метра . Съпоставянето на разстоянията между мотоциклетиста и мястото на удара в двата момента - на отреагирането с аварийно спиране и на навлизането на лекия автомобил в неговата ( на мотоциклетиста ) пътна лента и невъзможността от техническа гледна точка лекият автомобил да постигне ускорение от 8,54 м/ сек 2 , ако е тръгнал от покой, са послужили на вещите лица да изключат т.нар. от вещото лице инж.М. „ първи вариант“, а именно че водачът на лекия автомобил е спирал в лентата си за движение преди маневрата – ляв завой . Това положение е в унисон с горепосочените свидетелства на водача Н. и следва да се приеме като действително осъществено . Мотоциклетистът не е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез аварийно спиране, както при движение със скорост от 65,40 км/ч, така и ако беше управлявал с разрешената скорост от 50 км/ч , тъй като дължината на опасната му зона на спиране – 48,08 метра, е по – голяма от разстоянията между мотоциклетиста и мястото на удара в двата момента - на отреагирането с аварийно спиране и на навлизането на лекия автомобил в неговата ( на мотоциклетиста ) пътна лента – съответно от 30,70 метра и 10,28 метра – отговор на задача 11 .

Мотоциклетистът не е имал техническа възможност да предотврати ПТП и чрез заобикаляне на лекия автомобил, както при движение със скорост от 65,40 км/ч, така и ако беше управлявал с разрешената скорост от 50 км/ч, тъй като необходимият път да се наклони наляво и да премине в насрещната лента за движение със странично наклонение вляво на около 2,70 метра е с дължина съответно от 42,61 метра и 32,58 метра и тя е по – голяма от разстоянията между мотоциклетиста и мястото на удара в двата момента - на отреагирането с аварийно спиране и на навлизането на лекия автомобил в неговата ( на мотоциклетиста ) пътна лента – съответно от 30,70 метра и 10,28 метра – отговор на задача 10 . Изводите в заключението на тройната САТЕ следва да бъдат предпочетени, тъй като се основават на достоверни данни ( преди маневрата лекият автомобил не е спирал ) и са изведени при спазване 5 на научните и опитните правила. Управлението на мотоциклета от ищеца със скорост над разрешената не се намира в причинна връзка с настъпилия пътен инцидент . Направеният от СГС извод за обратното противоречи на експертното заключение и е необоснован. Фактът за предсрочното напускане по волята на ищеца на болничното заведение като причина удължаване на периода на търпените от него болки и страдания е посочен за пръв път в жалбата. Ответникът е пропуснал да го наведе своевременно с отговора на исковата молба ( формулирал е само задача към СМЕ във връзка с него ) и следователно възражението по член 51,ал.2 от ЗЗД , основано на него, е преклудирано.

Приетото в решението, относно 15 % - тен принос на ищеца за настъпване на вредите, е неправилно. Застрахователят дължи обезщетения за двата вида вреди в цялост . Дължи определеното с двете заключения в еднакъв размер обезщетение за нанесените по мотоциклета щети – сумата от 4 342 лева . Дължи в цялост обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания от получените при ПТП травматични увреди . С въззивната жалба на ищеца е оспорен изводът на СГС, че обезщетение от 50 000 лева , без принос по член 51,ал.2 от ЗЗД, съответства на изискването за справедливост по член 52 от ЗЗД . Удовлетворяването на това изискване налага при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да се преценяват конкретни факти, които в случаите на травматични увреждания са : характерът и степента на увреждането; обстоятелствата, при които то е получено; възрастта на пострадалия, вредоносните последици, болките и страданията; тяхната продължителност и интензитет; протичането на възстановителния процес; прогнозата за здравословното състояние на пострадалия и обществено- икономическите условия в страната към датата на увреждането. Несъмнено ищецът, тогава на 25 години, е получил тежки по характер контузии : контузия на главата с контузионно – кръвоизливно огнище в ляво челно, кръвонасядания по клепачите с разкъсно – контузни рани на горен и долен клепач на ляво око, разместена фрактура на носни кости ; контузия на мозъка с травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки ; охлузвания по крайниците , кръвонасядне в областта на лява слабинна гънка и контузия на корема без увреда на коремни органи.