Решение № 440 от 23.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. София, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина К.а при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Воденичарова Въззивно гражданско дело № 20231100505553 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 3257/01.03.2023 г. по гр. д. № 53 736/2021 г. по описа на СРС, 175 с-в, са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от „Х.С.“ ООД срещу „Застрахователно дружество Е.“ АД, осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 19 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди върху МПС „Дачия Докер“, с рег. № ******* от настъпило на 10.10.2020 г., в гр. Ихтиман, застрахователно събитие по застрахователна полица за застраховка Каско № 00500100337016 от 25.11.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане и сумата от 855,07 лева, представляваща лихва за забава за периода от 02.04.2021 г. до 15.09.2021 г. Решението е постановено при участието на ЗК „Л.И.“ АД като трето лице – помагач на страната на ответника „Застрахователно дружество Е.“ АД.

Подадена е въззивна жалба вх. № 77150/21.03.2023 г. от ищеца „Х.С.“ ООД против решението. Въззивникът „Х.С.“ ООД сочи, че неправилно решаващият състав на СРС е приел, че легитимиран да предяви иска срещу застрахователя по „Каско“ е лизингодателят „ОББ И.“ ЕАД, а не ищецът. Ищецът излага, че като лизингополучател по договор за финансов лизинг № 0029021/А/27.08.2018 г. след 23.07.2021 г. е собственик на останките от МПС и следователно правоимащ по застраховката „Каско“ да получи обезщетението. Позовава се на твърдени от него допуснати нарушения по доклада на делото в производството пред районния съд, понеже не му било указано, че 1 следва да докаже, че е собственик на МПС или останките от него, както и че не сочи доказателства относно това да е придобил правото на собственост върху лизинговата вещ в срока на действие на застрахователния договор. Наред с това обаче не твърди да е придобил правото на собственост върху лизинговата вещ в срока на действие на застрахователния договор. Напротив, поддържа посоченото и в молба вх. № 247885/15.11.2022 г. на л. 68 от първоинстанционното производство, че е придобил останките от МПС по силата на договор с нот. заверка на подписите от 23.07.2021 г. след изтичане срока на застраховката, но преди подаване на исковата молба, поради което той единствено като собственик на останките е легитимиран да предяви пряк иск по чл. 405 КЗ срещу застрахователя.

С молба, наименована допълнение към въззивна жалба, с вх. № 136137/16.05.2023 г. представя и моли да бъде прието като писмено доказателство нововъзникнал документ – договор за прехвърляне на вземане между „ОББ И.“ ЕАД и въззивника ищец от 03.05.2023 г. Документът е приет като писмено доказателство във въззивното пр-во.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Застрахователно дружество Е.“ АД, в който е изложено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че правилно в обжалваното решение е прието, че при тотална щета на лизингова вещ / в случая товарен автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № *******/ съгласно чл. 384, ал. 2, т. 2 КЗ обезщетението се изплаща на лизингодателя, който следва да погаси задълженията по договора за лизинг и да върне остатъка от обезщетението на лизингополучателяищеца. Излага, че правото на собственост върху МПС или останките от него са прехвърлени на лизингополучателя след изтичане срока на застрахователния договор, поради което не можело да се приеме, че ищецът като лизингополучател и застраховащ по договора за застраховка е встъпил в правата на застрахования – лизингодателя, по см. на чл. 413, ал. 1 КЗ.

В случай че въззивният съд приеме, че ищецът е легитимиран да получи обезщетението, то поддържа другите оспорванията от отговора на исковата молба относно наличието на изключен риск и приспадане от обезщетението на стойността на запазените части.

Подаден е отговор на въззивната жалба и от ЗК „Л.И.“ АД - застраховател по ГО на другия водач в ПТП и конституирано като трето лице – помагач на страната на ответника „Застрахователно дружество Е.“ АД по искане на „Застрахователно дружество Е.“ АД при твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат. ЗК „Л.И.“ АД моли решението да бъде потвърдено, като сочи, че останките от ПТП са придобити от лизингополучателя ищец след изтичане на срока на застрахователния договор.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Въззивният съд намира, че като неправилно решението следва да бъде отменено и искът да бъде уважен частично по следните доводи.

Предявени са преки искове от лизингополучателя по договор за лизинг и 2 правоимащ по договор за застраховка „Каско“ № 00500100337016 от 25.11.2019 г.

„Х.С.“ ООД срещу застрахователя по договора за застраховка „Застрахователно дружество Е.“ АД по чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди в исковата молба, уточнена относно датата на ПТП в първо с.з. от 06.12.2022 г. /л. 181/ и относно качеството си като страна по застрахователния договор в молба вх. № 247885/15.11.2022 г. /л. 68/, че процесното МПС „Дачия Докер“, с рег. № ******* е лизингово – предмет на договор за финансов лизинг от № 0029021/А/27.08.2018 г. Лизингополучател по договора е ищецът, а лизингодател е „ОББ И.“ ЕАД. Твърди, че относно МПС е сключен застрахователен договор по застраховка „Автокаско“ № 00500100337016 от 25.11.2019 г., със срок на покритие от 00:00 ч. на 07.12.2019 г. до 24:00 ч. на 16.12.2020 г. По застрахователния договор застраховащ е ищецът, застрахован към момента на сключване на договора е лизингодателят „ОББ И.“ ЕАД, а застраховател е ответникът. Излага, че процесното МПС „Дачия Докер“, с рег. № ******* е участвало в ПТП на 10.10.2020 г. около 19:00 ч. в гр. Ихтиман, на кръстовището на ул. „В.Левски“ и „Ст. Караджа“. Процесното МПС е било управлявано Т. К. и при ПТП е пострадало сериозно, като била налице тотална щета. Ищецът твърди, че по силата на договор за прехвърляне на правото на собственост от 23.07.2021 г. с нот. заверка на подписите лизингодателят по договора за лизинг е прехвърлил на ищеца правото на собственост върху останките от МПС, като по този начин правоимащ по застрахователния договор и легитимиран да получи обезщетение по Каско бил ищецът. Ответникът – застраховател отказал с писма от 02.04.2021 г. и от 11.06.2021 г. да изплати обезщетение. Мотивите за отказа са, че водачът на МПС „Дачия Докер“, с рег. № ******* е осуетил провеждането на проверка за наличие на алкохол в кръвта, като при връчен талон за извършване на кръвна проба я е дал със закъснение от дни; освен това при анализ на пробата е отчетен резултат от 0,16 промила. Ищецът претендира сумата от 19 000 лв. – обезщетение при настъпила тотална щета, което да бъде изплатено нему като собственик на останките на МПС.

Твърди, че лизингодателят по договора за лизинг му е прехвърлил правото на собственост върху останките от МПС при липса на претенции, свързани със задълженията на ищеца като лизингополучател по договора за лизинг.

Ответникът оспорва иска. Ответникът не оспорва наличието на сключен застрахователен договор за застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица № 00500100337016, както и че лимитът на отговорност на застрахователя е 19 084,50 лева.

Не оспорва, че на 13.10.2020 г. е уведомен за настъпило събитие при спазване на сроковете, предвидени в договора.

Твърди, че застрахованият автомобил е собственост на лизингодателя „ОББ И.“ ЕАД, поради което ищецът като лизингополучател не бил легитимиран да получи застрахователно обезщетение. Сочи, че водачът на увреденото МПС бил виновен за настъпването му, като е допуснал груба небрежност при ПТП, неспирайки на знак „Стоп“ и непропускайки другия водач, като в тази връзка се позовава на изключен риск по чл. 6, ал. 1, т. 25 ОУ. Излага, че Т. К. не е изпробван за алкохол с дрегер и че му е указано да даде кръвна проба. Излага, че във връзка със запитване до ОД на МВРСофия, ответното дружество е било уведомено, че проба е дадена на 13.10.2020 г., което било 3 дни след настъпване на ПТП; били констатирани 0,16 % промила алкохол в кръвта. Сочи, че претенцията е отказана, поради неизпълнение на водача на застрахованото МПС да извърши в срок изследване за алкохол. С оглед изложеното се твърди, че водачът на автомобила го е управлявал след употреба на алкохол и не е изпълнил задължението си за своевременно даване на проба алкохол. Позовава се на 3 изключен риск по чл. 6, ал. 2, т. 2, б. „а“ ОУ, чл. 23, т. 3, б. „б“ ОУ. Излага, че не е положена грижата на добър стопанин и че не са взети мерки за предпазване на МПС от увреждане, а напротив – че водачът го е управлявал след употреба на алкохол.

Нарушил е ЗДвП.

Не са допуснати нарушения при изготвяне на доклада на делото по см.на чл. 140 ГПК. Докладът е пълен, точен и отразява обстоятелствата, включени във фактическия състав на иска. На ищеца са дадени указания по чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства, че е собственик или лизингополучател по договора за лизинг, с което задължението на съда за разпределяне на доказателствената тежест е изпълнено. В тежест на ищеца е да докаже конкретните факти, въз основа на които твърди да е правоимащ по застрахователния договор. С доклада по делото по чл. 140 ГПК съдът не се произнася по съществото на спора.

Като безспорно в отношенията между страните и неподлежащо на доказване с доклада по делото е отделено, че към дата на ПТП товарен автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № ******* е застрахован при ответното дружество по имуществена застраховка „Каско“ на МПС; че на 13.10.2020 г. ответникът е уведомен за настъпило застрахователно събитие – ПТП между товарен автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № ******* и л.а. „Пежо“, модел „308“.

Установява се от полицата, че между ищеца като застраховащ и ответника като застраховател е сключен договор за застраховка „Каско“, по който лизингодателят и собственик на МПС към момента на сключване на договора е застрахован и бенефициер. По договор за застраховка „Автокаско“ № 00500100337016 от 25.11.2019 г. срокът на покритието е от 00:00 ч. на 07.12.2019 г. до 24:00 ч. на 16.12.2020 г. Не се спори, че ПТП е настъпило в срока за покритие и съставлява покрит риск, както и че относно пострадалото МПС е налице хипотезата на тотална щета.

Спорно по делото е дали ищецът като лизингополучател по договора за лизинг и застраховащ по договора за застраховка е активно легитимиран да предяви прекия иск по чл. 405 КЗ спрямо застрахователя – ответник. Спорно е и кое лице измежду лизингодателя и лизингополучателя /ищеца/ следва да получи застрахователното обезщетение.

Настоящият състав намира, че в случая правоимащ по застраховката е именно ищецът и собственик на останките на МПС, който е бил лизингополучател по договор за финансов лизинг от № 0029021/А/27.08.2018 г.

Съгласно Решение № 194 от 2.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 687/2017 г., I т. о., ТК, което е постановено по приложение на КЗ /отм./, правоприемство по отношение на страна в едно правоотношение е възможно само по време на висящност / съществуване / на последното. Нормата на чл. 212, ал. 1 КЗ (отм.) не въвежда различно от това общо и логично правило / арг. и от ал. 4 на същата разпоредба /. Поради това при придобиване на вещта след изтичане срока на застрахователния договор, сключен със застрахован - праводателя на приобретателя на вещта, приобретателят не замества праводателя си в застрахователното правоотношение, възникнало между него и застрахователя и прекратено с изтичането на срока.