Протокол № 929 от 30.11.2020, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2470/2020
- Вид
- Протокол № 929
- Подписан
- 30.11.2020
- В сила
- 30.11.2020
Цитирани разпоредби
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 188, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
Личните данни в текста са заличени.
ПРОТОКОЛ
№ 929 гр. Варна , 27.11.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Членове:
Секретар:
Юлия Р. Бажлекова
Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Атанаска Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20203100502470 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:36 часа се явиха:
Въззивникът ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВАРНА, редовно призована, не се явява представител.
Въззиваемата страна Г.Н.Г., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. С.Т., редовно упълномощен и приет от съда от по-рано.
Съдът докладва постъпило писмено становище с вх. № 24520/19.11.2020 г. от Областна дирекция на МВР – Варна с което молят да бъде ход на делото в отсъствие на процесуален представител, делото да се разгледа, изразяват писмено становище и представят списък с разноски.
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Образувано е по въззивна жалба на ОД МВР – гр. Варна, чрез юрк. Б.Й., против Решение №3367/22.07.2020 г., постановено по гр. дело № 18049 по описа за 2019г. на РС Варна, с което, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, въззивникът е осъден да заплати на Г.Н. Г., ЕГН *** сумата 1559,04 лева, представляваща незаплатено дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за периода 31.10.2016 г. - 30.06.2019 г., получен в резултат на преизчислеване на положен нощен труд в дневен с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 31.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата 270 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 01.01.2017 г. - 30.06.2017 г., както и разноски за производството в размер на 400 лева, на основание чл. 78 от ГПК. В жалбата се излага, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че спорът между страните е изцяло правен, като досежно приетите за установени фактически положения спор не съществува.
Въззивникът оспорва изводите на първоинстанционния съд досежно субсидиарното приложение на общия закон – КТ и приетите въз основа на него подзаконовите нормативни актове – НСОРЗ относно преизчисляването на нощното работно време в часове дневно работно време, доколкото между въззивника и въззиваемия е учредено служебно правоотношение, чието съдържание е нормативно регламентирано от специалните правни норми, обективирани в ЗМВР и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове – Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г. Според жалбоподателя не е налице празнота в специалното трудово законодателство, което да обуслови субсидиарното приложение на общите норми. Счита, че дори да се приложат последните, то те не могат да дерогират приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 81213-776, съгласно която продължителността на нощното работно време не следва да надвишава 8 часа, което обуславя извода, че коефициентът не е 1.143, а – 1, доколкото съотношението между продължителността на дневното работно време и нощно такова дава този резултат. Твърди, че за всеки отработен час в периода от 22:00 часа до 06:00 часа, на служителите на МВР се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на 0.25 лева на отработен час, което също е израз на наличие на специални норми, уреждащи отношенията във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд на държавните служители в МВР, изключващи приложението на общия ред. Излагат се и аргументи, че получените часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличие на извънреден труд, доколкото в действителност служителят не е престирал работна сила извън установеното работно време. По изложените съображения въззивникът моли за отмяна на атакувания съдебен акт изцяло, като вместо него въззивният съд да постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както и да присъди в негова полза сторените съдебно-деловодни разноски. В условие на 2 евентуалност моли искът да се отхвърли за периода 01.01.2018г.-16.07.2018г., поради липса на действаща нормативна уредба, уреждаща преизчислението на нощен труд към дневен за размера от 321,64лв. и за обезщетението за забава за сумата от 47,85лв. Доказателствени искания не са направени.
Чрез депозирания в срока по чл. 263 от ГПК писмен отговор, въззиваемият оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно. Счита, че първоинстанционният съд правилно е приложил общите трудово-правни норми, доколкото в Наредба № 81213з-776/29.07.2016 г., която е действала за процесния период, не е посочен алгоритъм за преизчисляване на положения от служителите на МВР нощен труд в дневен. Счита, че субсидиарното приложение на общите трудови закони е необходимо с оглед наличието на колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстнационното решение –потвърдено, като му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски. В писмения отговор не са обективирани доказателствени искания.
Страните не са направили доказателствени искания.
Адв. Т.: Запознат съм с доклада. Нямам възражения по доклада. Моля да бъде приет за окончателен. Оспорвам жалбата. Поддържам отговора. Няма да соча доказателства.
Представям списък с разноски по чл. 80 от ГПК.
Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените от двете страни списъци с разноски и доказателства за извършването им, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото представените от двете страни списъци с разноски и доказателства за извършването им.
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа страна и
3
Адв. Т.: Моля да постановите решение с което потвърдите първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Подробни съображения и доводи съм изложил в представения писмен отговор. Моля да присъдите направените по делото разноски.
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:37 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4