Решение № 51 от 07.02.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. С., 07.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Д. като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20225400500394 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 9001/14.10.2022 г. по гр. д. № 14/2020 г. Ч. районен съд е допуснал, на основание чл. 34 от ЗС, да бъде извършена съдебна делба между В. А.ов К., починал в хода на процеса на 09.07.2021 г. и заместен от законните му наследници - съпругата му и ищец по делото К. Т. К., и дъщерите му С. В. Ш. и А. В. К. - Г., Е. Д. К., и А. Д. К., на следните съсобствени между тях недвижими имоти: жилище, апартамент с идентификатор ***.891.2.1, представляващ самостоятелният обект на етаж 1 в триетажна жилищна сграда с идентификатор ***.891.2 по кадастралната карта на гр. Ч., одобрена през 2006 г.; жилище, апартамент с идентификатор ***.891.2.2, представляващ самостоятелният обект на етаж 2 в триетажна жилищна сграда с идентификатор ***.891.2 по кадастралната карта на гр. Ч., одобрена през 2006 г., които обекти се състоят от: първи етаж със застроена площ 53.79 кв.м., в т.ч. стълбище - 5.59 кв.м. и коридор - 2.44 кв. м., а със застроена площ на първия етаж без общите части /вътрешно стълбище/ - 48.20 кв.м. жилищна част - кухня, две стаи и салон, и 11.70 кв. м. котелно, което е пристройка към сградата, със светлата площ на помещението - 7.98 кв.м. и светла височина на помещението - 2.60 м.; втори етаж със застроена площ 58.80 кв.м., в т.ч. стълбище и коридор - 10.95 кв.м., а със застроена площ на втория етаж без общите части /вътрешно стълбище/ - 47.85 кв.м. - кухня, две стаи и салон, и 15.8 кв. м пристройки, от които: пристройка към сградата стая - 11.70 кв.м., със светла площ на помещението - 9.36 кв.м. и светла височина на помещението - 2.60 м., и пристройка, принадлежаща към втория жилищен етаж - баня и тоалетна - 4.10 кв.м., както и изба към жилищната сграда със застоена площ - 35.88 кв.м. /съобразно заключенията по СТЕ на вещите лица инж. Т. и инж. Т. - л. 96 - л. 103 от делото, и на вещо лице арх.

М. - л. 296- л. 299 от делото/, която жилищна сграда е построена в имот с идентификатор ***.891 с площ 250 кв.м. по кадастралната карта и 1 кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-57/28.08.2006 г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед № КД-14-21-2/03.01.2012 г. на Началника на СГКК - С., с адрес на поземления имот: гр. Ч., ул. "В.Г." № 10, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана и начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, при граници и съседи на имота: имоти с идентификатори: ****.890, ***.1827, ***.892, ****.***889, между съделителите К. Т. К., С. В. Ш., А. В. К. - Г., А. Д. К. и Е. Д. К., при следните квоти за етажите: 18/48 ид. части за К. К., 6/48 ид. части за С. Ш., 6/48 за А. К.

Г. /или общо за тримата съделители 30/48 ид. части/, 3/48 ид. части за А. К. и 15/48 за Е. К. /или общо за последните двама съделители 18/48 ид.части/, и при следните квоти за избата: 18/96 ид. части за К. К., 6/96 ид. части за С. Ш., 6/96 за А. К. Г. /или общо за тримата съделители 30/96 ид. части/, 3/96 ид. части за А. К. и 15/96 за Е. К. /или общо за последните двама съделители 18/96 ид. части/; изключена е от участие в делбата на обектите, предмет на същата, Т. А. К..

Това решение се обжалва пред С.ски окръжен съд от съделителите А. Д. К. и Е. Д. К., чрез пълномощник адв. И.С., В ЧАСТТА, с която е допуснато да бъде извършена съдебна делба на следните съсобственици между страните недвижим имоти, а именно: котелно помещение с площ от 11, 70 кв.м., което е пристройка към сграда с идентификатор ***.891.2, със светла площ на помещението от 7. 98 кв.м. и светла височина на помещението 2. 60 м. и пристройка към сградата, представляваща стая с площ от 11. 70 кв.м., със светла площ от 9. 36 кв.м. и светла височина на помещението – 2. 60 м.

С въззивната жалба се правят оплаквания, че в тази част първоинстанционното решение е недопустимо, алтернативно неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, както и е необосновано, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на акт, с който да се отхвърли иска за делба в тази част.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е недопустимо, тъй като районният съд се е произнесъл по непредявен иск за делба; сочи се, че имотите, предмет на жалбата, не са предмет на исковата молба, а едва с молба-уточнение от 13.05.2022 г. са въведени в предмета на спора. В подкрепа на довода, че само имоти, делба на които е поискана до първото по делото заседание и в самото това заседание, могат да бъдат предмет на разглеждане в делбеното производство, се прави позоваване на съдебна практика.

Твърди се във въззивната жалба, че първоинстанционното решение е постановено в противоречие с материалния закон – чл. 34, във вр. с чл. 79 от ЗС, както и чл. 98 от ЗС. Оспорва се извода на районния съд, че спорната постройка на първо и второ ниво не представлява самостоятелен обект по смисъла на § 5 т. 39 от ДР на ЗУТ и § 1 т. 1 на ДР на ЗКИР, като не почиващ на доказателствата по делото. Твърди се, че няма нито една експертиза, която да установява, че процесната пристройка е функционално свързана и обслужва жилищната сграда; според жалбоподателите и двете експертизи по делото дават категоричен отговор, че тази пристройка нито конструктивно, нито функционално е свързана с първи или втори етаж от жилищната сграда. Твърди се, че арх. М. сочи, че пристройката на първия етаж не е обща част, тъй като обслужва трети етаж, който не е предмет на делбата, а стаята на втория етаж не е функционално свързана с останалата част на втория етаж, като през нея минават всички комуникационни връзки за трети етаж /водопровод, парна инсталация, канализация, тръби за отопление/.

Излагат се доводи с оглед разпоредбата на чл. 98 от ЗС, че в случая по делото „е установено друго“ – с какво предназначение е пристройката на първи етаж, че никой от ищците не се противопоставя да се ползва от жалбоподателите и от кога се използва. Сочи се, че предвид 2 обслужващото предназначение на това помещение, ако същото следва да се третира като принадлежност към някой етаж – то това категорично не е принадлежност към първия етаж; липсва функционално свързване между първи жилищен етаж и пристройката на този етаж. Твърди се, че именно поради функционалната и вещна обособеност на това помещение на първия етаж, това помещение е отделено от жилищната част посредством отделен за него вход и именно уговорката между страните това помещение да се използва само от жалбоподателите, за удовлетворяване само на техните нужди, говори за оборване на презумпцията на чл. 98 от ЗС.

Твърди се, че мотивите на районният съд са в разрез с разясненията на арх. М., която заявява, че това помещение няма характер на обща част, както и че може да се обособи като склад. Поради това според жалбоподателите това помещение отговаря на изискванията на § 5 т. 39 от ДР на ЗУТ и на § 1 т. 1 от ДР на ЗКИР. Твърди се, че е доказано, че пристройката на първия етаж е вещ, върху която жалбоподателите имат изключително право на собственост; евентуално – тази пристройка представлява принадлежност към трети жилищен етаж, който обслужва, поради постигнатите уговорки между страните.

Твърди се в жалбата, че аналогично е положението и с помещението на второ ниво от пристройката – за това помещение е установено, че не е функционално свързано с втория етаж и през него преминават всички комуникационни връзки за трети жилищен етаж. Излагат се доводи, че изграждането на пристройката на този етаж не е довело до присъединяване на тази пристройка към втория етаж, защото не го е превърнала в негова принадлежност; за да стане такава негова част, са необходими допълнително значителни преустройства; това помещение също може да се обособи като самостоятелен обект „склад“, тъй като има нужната площ, височина и съществуващ вход, както сочи при разпита си вещото лице.

Прави се позоваване на заявеното от вещото лице инж. Т., че това помещение не е свързано с втория етаж, както и на заявеното от вещото лице инж. Т., че конструктивно не е свързано това помещение с жилищния етаж, защото пристройката е допълнително изграждана. Твърди се, че районният съд приема, че пристройката на втори етаж, представляваща баня и тоалетна с площ от 4, 10 кв.м., е принадлежност към втори етаж, при все че такива твърдения няма въведени от ищците, както и въпреки възраженията на жалбоподателите, че същите са присъединени към главната вещ – жилищната сграда, а не че представляват принадлежност към всеки един от етажите.

С въззивната жалба се прави искане за отмяна на решението в обжалваната му част и вместо това се постанови решение, с което да се отхвърли иска за делба на котелно помещение с площ от 11, 70 кв.м. , което е пристройка към сграда с идентификатор ***.891.2, със светла площ на помещението от 7. 98 кв.м. и светла височина на помещението 2. 60 м. и пристройка към сградата, представляваща стая с площ от 11. 70 кв.м., със светла площ от 9. 36 кв.м. и светла височина на помещението – 2. 60 м.

Претендират се разноски за двете инстанции.

В срок е депозиран отговор на въззивната жалба от съделителите К. Т. К., С. В. Ш. и А. В. К., чрез пълномощник адв. Б.М., с който се оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се доводи, че решението в обжалваната част е съобразено с доказателствата по делото и материалния закон.

В отговора по отношение процесните помещения се сочи, че първото е завършено като строеж и се ползва с такова предназначение, а второто е незавършено и се ползва за съхранение на багаж; за пристройката няма строителни книжа и не е възможно да се определи статута на помещенията въз основа на одобрен архитектурен проект, което е и наложило изготвянето на съдебни технически експертизи, като се твърди, че по всички експертизи съответните помещения са определени като присъединени към 3 отделените етажи като към главна вещ, а не като самостоятелни обекти. Сочи се, че според инж. М. котелното помещение не е нито самостоятелен обект, нито обща част.

По отношение твърденията в жалбата, че котелното помещение отговаря на изискванията за самостоятелен обект и можело да се обособи, се сочи, че то не е обособено като самостоятелен обект. Сочи се, че видно от дадената виза и одобрен архитектурен проект за пристройката, тя е разрешена на В. К. и другия съсобственик, а от гласните доказателства се установява, че всички са влагали средства и труд за изграждането й. Твърди се, че реализираният по този начин строеж и помещения към отделните етажи са довели до присъединяването им към съществуващите жилища на първи и втори етаж, а не до изграждане на нови самостоятелни обекти.

Твърди се, че няма произнасяне по непредявен иск, тъй като за индивидуализацията е необходимо обектът на делба да е самостоятелно обособен акт, а това в случая са отделните жилищна етажи, както и че площта не е единствен и определящ индивидуализиращ белег.

Сочи се, че съдът не е следвало да се произнася с отделен диспозитив, тъй като не е предявен преюдициален иск.

С отговора се прави искане да бъде потвърдено решението в обжалваната част.

В съдебно заседание за жалбоподателите пълномощникът им адв.

И.С. поддържа въззивната жалба.

За въззиваемата пълномощникът им адв. Б.М. оспорва жалбата.

С.ски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във въззивната жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:

С обжалваното решение са допуснати до делба между страните, при посочените квоти, първи жилищен етаж, втори жилищен етаж и избено помещение, от триетажна жилищна сграда с идентификатор ***.891.2.

Първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която като пристройка към първия етаж и част от него е допуснато до делба котелно помещение с площ от 11, 70 кв.м., както и пристройка към втория етаж - стая - 11.70 кв.м. За тези две пристройки съответно към първи и към втори жилищен етаж, жалбоподателите претендират да са изключителни собственици.