Определение № 1223 от 22.12.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1223 гр. София, 21.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Магдалена Лазарова като разгледа докладваното от Веселина Вълева Въззивно частно наказателно дело № 20231000601442 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 243, ал.7-8 от НПК.

С определение № 2445 от 22.08.2023 г. по НЧД № 4392/2023 г.

Софийски градски съд е потвърдил постановлението на Софийска градска прокуратура, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр.

2 от НПК е прекратено наказателното производство за престъпление по чл.

343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

В законния срок против определението е постъпила жалба от адв. Д. М., повереник на Ю. Л. Х. и Т. Г. М. – наследници на починалия М. Т. М.. В жалбата се твърди, че неправилен и необоснован е изводът, залегнал в оспорения съдебен акт, за липса на осъществен състав на престъпление.

Намира се, че в хода на наказателното производство не е извършено пълно, всестранно и обективно разследване. Според повереника, изводите за несъставомерност на направени при неизяснена и погрешно възприета фактическа обстановка, при непълнота на доказателствата и без да е осъществен дължимият анализ на всички обстоятелства по делото. В този аспект се изтъква, че не е обсъден детайлно въпросът дали водачът на автобуса е имал обективната възможност да възприеме пострадалия като опасност, използвайки монтираните огледала за задно и странично виждане.

Счита се, в конкретния случай не са съобразени и разпоредбите по чл. 116 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, които също били нарушени. Предвид изложените съображения се претендира нарушение на основните принципи в наказателния процес по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, като се настоява за извършване на пълен и обстоен анализ на събраните до момента доказателства и предприемане на допълнителни процесуално-следствени действия за приобщаване на нови такива. Отправя се искане за отмяна на определението на СГС незаконосъобразно, неправилно и необосновано и постановяване на нов съдебен акт, с който да бъде отменено постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, като същото да се върне на прокурора за продължаване на разследването.

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок, срещу акт, подлежащ на въззивна проверка и от лица, притежаващи активна процесуална 1 легитимация да атакуват първоинстанционното определение.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Досъдебното производство № ЗМ 11089/2019 г. по описа на СРТП, отдел „Разследване“, СДВР е било образувано на 20.03.2019 г. на основание чл. 212, ал. 2 от НПК за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.

1, пр. 3 от НК, за това, че на 20.03.2019 г. в 17:40 ч. в гр. София, при управление на моторно превозно средство – автобус, марка „Ютонг“, модел „ЗК 6126ХГА“ с рег. № ********, управляван от К. Р. А., на ул. „Охридско езеро“, с посока на движение от ул. „Никопол“ към ул. „Гюешево“ и в района на кръстовището, образувано с бул. „Иван Евстатиев Гешов“, при маневра десен завой, участва в ПТП с пресичащия по бул. „Иван Евстатиев Гешов“ от дясно наляво, спрямо посоката на движение на автобуса пешеходец М. Т. М., ЕГН **********, поради което по непредпазливост е причинил смъртта на пресичащия М., починал впоследствие в УМБАЛСМ „Пирогов“, където бил приет за лечение с опасност за живота.

С постановление от 15.02.2021 г. на СГП, наказателното производство по ДП № ЗМ 11089/2019 г. по описа на СРТП, отдел „Разследване“, СДВР, пр. пр. № 9582/2019 г. по опис на СГП, е било прекратено на основание чл.

243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК.

С определение № 2445 от 22.08.2023 г. по НЧД № 4392/2023 г. на СГС, което е и предмет на настоящата въззивна проверка, постановлението на СГП е било потвърдено.

Въз основа на приобщените на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, СГП е приел за установена фактическа обстановка, която е възпроизведена и споделена в мотивите на първоинстанционния съд, а именно:

На 20.03.2019 г., около 17:40 ч. св. К. Р. А. управлявал автобус марка „Ютонг“, модел „ЗК 6126ХГА“ с рег. № ********, по ул. „Охридско езеро“ с посока на движение от ул. „Никопол“ към ул. „Гюешево“ и в района на кръстовището, образувано от бул. „Академик Иван Гешов“. Св. А. спрял превозното средство на ул. „Охридско езеро“, където изчаквал се включи в движението по на бул. „Академик Иван Гешов“ с предприемането на десен завой.

В това време, при автосервиз, находящ се на ъгъла на ул. „Охридско езеро“ и бул. „Академик Иван Гешов“ се намирали св. М. П. и пострадалият М. М.. Тъй като последният бил употребил значително количество алкохол, бил видимо пиян и се държал заядливо с хората, приятелят му св. П. поискал да си тръгват. Тогава М. видял управлявания от св. А. автобус, марка „Ютонг“ и се затичал по превозното средство, викайки на водача да спре, за да се качи в него. Междувременно св. А., който не е имало как да възприеме тичащия зад гърба му пострадал, потеглил с ниска скорост на движение от 10 км/ч. предвид интензивния трафик в този пик час, предприемайки задължителната маневра десен завой в Т-образното кръстовище с цел включване в натоварения трилентов булевард „Академик Иван Гешов“, за изпълнението на която бил без предимство. След като потеглил и преди да завърши маневрата десен завой, св. А. блъснал пострадалия пешеходец М., който тичал успоредно с автобуса, от задната му част към предната.

Първоначалният контакт на пострадалия с превозното средство бил с предна дясна гума, която го захванала и вкарала тялото му под автобуса, който след това и минал през тялото на пострадалия със същата тази гума. Тогава св. А.

2 спрял превозното средство, слязъл от шофьорското място, при което видял пострадалият да лежи зад дясната му предна гума. След като възприел какво се е случило, отново се качил в превозното средство и повдигнал нивото му, като тялото на пострадалия било изтеглено. Бил подаден сигнал за инцидент на спешен тел. 112, като екип на център за спешна медицинска помощ транспортирал потърпевшия до УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, където впоследствие на ******** г. починал.

На сигнала за инцидента се отзовали двама полицейски служители, които запазили местопроизшествието до пристигането на огледна група. Бил проведен оглед, а заварената обстановка се отразила надлежно в съставен за целта протокол, придружен със скица и онагледен с фотоалбум.

Съгласно заключението на изготвената по делото СМЕ на труп № 14/2019 г. /т.1, л. 83 от ДП/ огледа и аутопсията на М. М. са били установени пътно-транспортна травма-гръдно-коремна и травма на крайниците, както и ограничено охлузване в дясната челна област на главата. В резултат от травматичните увреждания са настъпили и усложнения: травматичен и хеморагичен шок, многоорганна недостатъчност. Според експертите причината за смъртта на М. е тежката съчетана гръдно-коремна травма, травмата на крайниците и настъпилите от нея усложнения. Посочено е, че при такива тежки травматични увреждания, независимо от оказаната медицинска помощ, смъртният изход е практически неизбежен. Травматичните увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети и такива с неравна контактуваща повърхност и отговарят да са получени в условията на ПТП. Между пътно-транспортното произшествие и настъпването на смъртта е налице пряка и непрекъсваща се причинно-следствена връзка.

В досъдебното производство е изпълнена и комплексна медико-автовидеотехническа експертиза от вещите лица Т. Б., В. А., П. В. /т.1, л. 99-115 от ДП/. В медицинската му част, това заключение е препотвърдило експертните изводи за травматичните увреждания на пострадалия М. М., довели до смъртта му, механизма на получаването им и причинната връзка между тях и настъпилото ПТП, отразени в заключението на СМЕ на труп /изложено по-горе/. Отделно от това е допълнено, че предвид морфологията и локализацията на травматични увреждания на пострадалия, може да се направи заключение, че същите са резултат от значително по сила притискане между твърди тъпи предмети, които биха могли да бъдат получени и при прегазване от автобус. Установени са данни за значително по сила притискане в областта на левия долен крайник – горна половина на подбедрица, коляно и бедро, в областта на таза, дясната половина на корема и долна половина на дясната гръдна половина. Според морфологията на уврежданията, към момента на получаването им, пострадалият е бил по гръб върху терена. Във видео и автотехническа част на същото това заключение е изяснено, че произшествието е настъпило в светлата част на денонощието при ясно, слънчево време и добра видимост, на суха пътна настилка, състояща се от дребно зърнест асфалт, без дупки, наклони и неравности. Изготвена е мащабна скица на местопроизшествието, като е определено мястото на удара по широчина и дължина на пътното платно, като за целта експертите са извършили оглед на място и са съобразили приложеното по делото писмено доказателствено средство – протокол за оглед и веществените доказателства – приобщените дискове с видеозаписи. По експертен път е изчислено, че автобусът, марка „Ютонг“ се е движил със скорост от 10 км/ч. към момента на настъпване на удара, а опасната му зона за спиране е 4,7 м. Вещите лица са посочили, че в конкретния случай е невъзможно да се изчисли отстоянието на 3 предната част на автобуса до мястото на удара, тъй като преди произшествието автобусът е бил спрял. Експертите са се позовали на събраните по делото материали – свидетелски показания и предоставени видеозаписи от камерите на „Оперативен дежурен център“ – СДВР и записи от камерите, монтирани на автобус, марка „Ютонг“ и са аргументирали, че предната част на въпросния автобус не участва в механизма на въпросното произшествие. Посочва се, че пострадалият се придвижва тичайки отзад напред от дясната страна на автобуса и ПТП възниква в пространството между предна дясна гума, която при автобусите е на известно разстояние зад предната част на автобуса. При това вещите лица обосновано са заключили, че при конкретното ПТП, водачът на автобуса не е възприел пострадалия като опасност. В този случай опасността е възникнала зад гърба му, а отстоянието на предната част на автобуса до мястото на удара е без значение за конкретното ПТП. Експертите са преценили времето за реакция на водача, за сработването на спирачните системи и за нарастване на спирачното закъснение до максималната му стойност, като след направените изчисления са стигнали до извод, че водачът не е имал техническа възможност да предотврати произшествието с аварийно спиране, поради това, че то не е възникнало пред автобус, а в дясната част му част и предното дясно колело на автобус от този тип се намира зад гърба на управляващия го. Определен е следният механизъм на произшествието: същото е настъпило на 20.03.2019 г. около 17:40 г., като водачът К. А. управлявал автобус марка „Ютонг“ с рег.

№ ********“ по ул. „охридско езеро“, с посока на движение от ул. „Никопол“ към ул. „Гюешево“ и в района на кръстовището, образувано с бул. „Акад. Ив.

Евстатиев Гешов“, при потегляне с цел извършване на маневра десен завой, със скорост от около 10 км/ч., блъснал тичащия успоредно с автобуса, от задната му част към предната М. М.. Последният не е имал намерение да пресича булеварда „Акад. Ив. Евстатиев Гешов“, а е тичал и блъскал по автобуса с цел да накара шофьора да му отвори врата, за да се качи като пътник. Първоначалният контакт на пострадалия с автобуса е с предна дясна гума, която го захваща и вкарва тялото на пострадалия под автобуса. След това превозното средство преминава през тялото на пострадалия със същата тази гума. Веднага след преминаването на гумата, автобусът спира, а М. остава зад предна дясна гума. От техническа гледна точка, като причина за настъпилото ПТП експертите са извели субективните действия на пешеходеца М. М.. Същият е тичал и удрял по автобуса, като е искал да принуди водача му да наруши ЗДвП, доколкото качването на пътници в превозни средства за обществен превоз е разрешено само на спирките.