Решение № 371 от 25.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. София, 23.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка И.а

Членове:

П. Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка И.а Въззивно гражданско дело № 20221100500474 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 20188874 от 23.09.2021 г., постановено по гр. д. № 12280/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 82 състав, съдът е признал за установено по предявените от „Т.С. ЕАД, срещу Н. Д. Х., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Н. Д. Х. дължи на „Т.С. ЕАД, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 683, 81 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия през периода 30.09.2016 г. - 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от 20.08.2018 г. до изплащане на вземането и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 317, 75 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.11.2016 г. - 07.08.2018 г. за имот в гр. София, ж. к.

„*******, аб. № 300130, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 01.12.2018 г. по ч. гр. д. № 55648/2018 г. на СРС, 82 състав, като е отхвърлен иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ за сумата над 683, 81 лв. до пълния претендиран размер от 2 220, 05 лв., както и за сумата за дялово разпределение в размер на 66 лева и за периода 01.05.2015 г. 29.09.2016 г., като погасен по давност и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от 317, 75 лв. до пълно претендираната сума от 348, 02 лв., както и за мораторната лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 13, 27 лв. за периода 15.09.2016 г. - 07.08.2018 г. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за исковото и заповедното производство в общ размер на 76, 13 лв. Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД и „Б.Б.“ ООД като трети лица 1 помагачи на страната на ищеца.

С определение № 20208047 от 05.11.2021 г., постановено по горепосоченото дело, е изменено решението от 23.09.2021 г. в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК, като Н. Д. Х. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за исковото и заповедното производство в общ размер на 185, 92 лв., а ищецът е осъден да заплати на ответницата, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 258, 19 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Излага съображения, че решаващият съд неправилно е приложил института на погасителната давност, тъй като в раздел IX от ОУ „Заплащане на ТЕ”, чл.33, ал.1 е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия (в това число и ответницата), са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най - късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия.

Поддържа, че решаващитя съд не е съобразил обстоятелството, че сумите по обща фактура № 0075798705/30.07.2016 г. за период м.05.2015 г. - м.04.2016 г., стават изискуеми на 15.09.2016 г., а сумите по обща фактура № 0082035077/30.07.2017 г. за период м.05.2016 г. - м.04.2017 г., стават изискуеми съответно едва на 15.09.2017 г. Същевременно заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 20.08.2018 г., като с това процесуално действие от страна на дружеството давността е прекъсната.

Счита, че решаващият съд неправилно е приел, че не е установено обстоятелството, че топлоснабдителното дружество не е доказало сключването на договор за предоставяне на услуга дялово разпределение от негово име с трето за производството лице, тъй като по делото е представен договор между „Т.С.“ ЕАД и фирма, осъществяваща дялово разпределение, а именно - “Т.С.” ЕООД. Съгласно чл. 22, ал. 2 от Общите условия, клиентите заплащат на Продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец. Твърди, че сумата за дялово разпределение е фактурирана от ищцовото дружество в съответствие с договорните задължения между „Т.С. ЕАД и фирмата за дялово разпределение. Това му дава основание да претендира заплащането в негова полза на заявените вземания за дялово разпределение. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи предявените искове. Претендира сторените разноски, включително възнаграждение за един юрисконсулт.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответницата Н. Д. Х., с който я оспорва. Излага съображения, че правилно решаващият съд е приел, че процесните суми за 2 периода преди 20.08.2015 г. са погасени по давност. Установеният в чл.111, б.

“в“ ЗЗД тригодишният давностен срок започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо - чл.114, ал.1 ЗЗД. Посоченото от ищеца основание на претенцията за периода 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., а именно – съставената общата фактура от 31.07.2016 г., не променя падежа на общото задължение и същото не се дължи от датата на издаване на общата фактура (31.07.2016 г.), респ. от падежа й (15.09.2016 г.). Падежът на месечните задължения за стойност на потребена ТЕ остава онзи, посочен в нормата на чл.33, ал.1 от ОУ, като въз основа на общата фактура, отчитаща резултата от изравнителната сметка, единствено би могло да възникне ново вземане за ищеца само за сумата, надхвърляща общия сбор на фактурираните през целия период задължения (в случай на резултат за доплащане от потребителя), или ново вземане за потребителя за сумата за връщане, в случай че фактурираното количество топлинна енергия през целия отчетен период надхвърля реално потребеното, установено след отчет на уредите за дялово разпределение. Оспорва твърдението на жалбоподателя, че в първоинстанционното производство е представил договор между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение на съответния адрес, както и че тази фирма е „Т.С.“ ЕООД. Поддържа, че по делото е установено, че топлинният счетоводител, осъществяващ услугата дялово разпределение за съответната сграда е „Б.Б.“ ООД, но ищецът не е представил договор между последния и „Б.Б.“ ООД, по силата на който да е възложено на фирмата за дялово разпределение да осъществяване на тази услуга, нито пък е установено облигационно правоотношение и между етажната собственост и „Б.Б.“ ООД. При недължимост на главния дълг, недължими се явяват и начислените върху него лихви за забава. Наред с това, доколкото за изпълнение на задължението за заплащане на услугата дялово разпределение не е предвиден срок, купувачите изпадат в забава след покана, на основание чл.84, ал.2 ЗЗД. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Третото лице – помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД, не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба.

Третото лице – помагач на ищеца „Б.“ ООД, не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба.

Решението в частта, с която са уважени предявените искове, е влязло в сила, като необжалвано от ответника.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

СРС е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал. 1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, за топлоснабден имот - апартамент 142, 3 находящ се в гр. София, ж. к. „*******, аб. № 300130, като му дължи сумата от 2 220, 05 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия през периода м.05.2015 г. – м.04.2017 г., отразена в общи фактури № 0075798705/31.07.2016 г. и № 0082035077/31.07.2017 г., ведно със законната лихва от 20.08.2018 г. до изплащане на вземането, 348, 02 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2016 г. - 07.08.2018 г., 66 лв. - сума за дялово разпределение за периода м.05.2015 г. – м.04.2017 г. и 13, 27 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2016 г. - 07.08.2018 г. върху главницата за дялово разпределение. Във връзка с подадено на 20.08.2018 г. заявление, по ч.гр.д. № 55648/2018 г. на СРС, 82 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл. 414 ГПК ответницата е депозирала възражение. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата релевира възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност за вземанията за периода 05.2015 г. - 08.2015 г., както и за сумите за дялово разпределение за периода 07.2015 г. - 08.2015 г. Оспорва наличието на облигационно отношение между страните, тъй като не е собственик или ползвател на процесния имот и не е сключен договор за наем на общинско жилище. Твърди, че в жилището са настанени още 4 лица, поради което ответницата не може да отговаря за повече от 1/5 от претендираните вземания. Излага съображения, че сума за дялово разпределение се дължи на фирмата за дялово разпределение, а не на ищеца. Оспорва наличието на договорна връзка с „Т.С.” ЕООД. Поддържа, че по делото не са представени доказателства за датата на публикуване на фактурите на интернет страницата на ищеца, което води до неоснователност на претенцията за лихва. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

На 20.08 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н. Д. Х., за сумата от 2 286, 05 лв. – главница, сумата от 468, 51 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2016 г. – 07.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът дължи суми за доставена от ищеца топлинна енергия през периода м.05.2015 г. – м.04.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, ап.142, аб. № 300130. Същият не е заплатил дължимите от него суми за топлинна енергия, стойността на изравнителните сметки и дялово разпределение за процесния период.

Посочено е, че дължимите суми са, както следва: за неизплатена топлинна енергия: 2 220, 05 лв. - главница, сумата от 348, 02 лв. – лихва, 66 лв. – стойност на услугата дялово разпределение 13, 27 лв. - лихва. Претендира сторените по делото разноски за държавна такса и и юрисконсултско 4 възнаграждение.

С разпореждане от 01.12.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 55648/2018 г. по описа на СРС, 82 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 102, 95 лв., от които: 52, 95 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.415, ал.4 ГПК, ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Видно от представения по делото договор за продажба на недвижим имот - частна общинска собственост от 30.09.2016 г. Столична община е продала на Н. Д. Х. процесния апартамент № 142, находящ се в гр. София, ж. к. „*******.

По делото е представен договор № 2215/01.10.2002 г., сключен между упълномощен представител на етажната собственост с адрес ж. к.

„Овча купел“, бл.13, вх.6, като възложител и „Б.Б.“ ООД, като изпълнител, по силата на който изпълнителя е приел да извършва услугата „топлинно счетоводство“.